Работодателите се обявиха против административното увеличение на минималната работна заплата от 510 на 560 лева.

Това стана по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НТСТ), който разгледа проект на постановление на Министерския съвет за повишаването на минималната заплата на 560 лева от 1 януари 2019 г.

Според бизнеса трябват ясни икономически критерии при определянето на минималното възнаграждение.

Асоциацията на индустриалния капитал в България настоя за 15 икономически дейности новият размер на минималната работна заплата от 560 лева да влезе в сила от 1 януари 2020 година, съобщи председателят на АИКБ Васил Велев. Сред тези дейности са пчеларство, добив на глина и каолин, производство на хляб и тестени изделия, производство на облекло, хотелиерство и ресторантьорство, медико-социални грижи с настаняване. 

"Избрали сме тези дейности по факта, че средният осигурителен доход в тях е на равнището на минималната работна заплата за следващата година", посочи Велев.

По думите му вече всички са поставени пред свършен факт чрез средносрочната бюджетна прогноза, която се прави без съгласуване със социални партньори. Чрез нея се знае минималната заплата не за година напред, а за три, допълни той, цитиран от БТА.

България стърчи значително над средноевропейското равнище по показателя съотношение на минималната към средната заплата, каза Васил Велев. По думите му, ако се добави клас прослужено време към минималната заплата, съотношението става 54 процента към средната, при 42-43 на сто средно за ЕС.

Като темп на нарастване на минималната ние също сме начело, каза Велев. Само в София това съотношение е под 50 процента, а в някои градове достига до 80 процента. В някои области всички получават едно и също - квалифицирани и неквалифицирани, трудолюбиви - мързеливи, отбеляза Велев. Според него обаче към момента 473 хиляди получават към второто тримесечие на тази година минимална заплата, а догодина ще са повече.