Българинът ще трябва да работи малко над 132 дена, само за да напълни хазната с данъците си, изчисли Институтът за пазарна икономика. С други думи, денят на данъчната свобода ще настъпи на 13 май - тогава ще спрем да работим за държавата и ще започнем да се трудим за себе си.

Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано – ние я наричаме Ден на данъчна свобода, а по-света е известна като Tax Freedom Day.

Най-много дни ще работим, за да платим ДДС - 34. За акцизите ще са нужни близо 18 дни, а за осигуровките - 23 дни за социалното осигуряване и 9 за здравното. Приходите от подоходните данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни – за малко над 8 дни. Още почти 8 дни труд ще са необходими, за да платим държавните и общинските такси.

През 2018 г. българите ще изработват средно по около 289 млн. лв. за един календарен ден, показват изчисленията на база прогнозата на Министерството на финансите за БВП за страната за 2018 г. Консолидираните приходи (всички публични приходи за 2018 г., в т.ч. приходите по държавния бюджет, бюджетите на ДОО и НЗОК, както и приходите в общинските бюджети) в бюджета пък са официално заложени в рамките на 38,2 млрд. лева. Това означава, че през текущата година ще са необходими малко над 132 дни, за да се попълни хазната и да се подсигурят публичните харчове.

Има няколко интересни момента в тези 132 дни. Първият от тях е, че живеещите в България ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги "отменят" за малко над 8 дни работа към държавата. Става въпрос за заложените в бюджета близо 2,4 млрд. лв. помощи от ЕС. И така местните данъкоплатци ще работим до 4 май за държавата, а до 13 май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци. Въпреки това ИПИ определят 13 май за официална дата на данъчна свобода, тъй като тя с най-голяма точност отчита преразпределението през приходната част на бюджета.

Освен 132-та дни следва да имаме предвид и планираните 4 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 1,1 млрд. лева по консолидираната фискална програма.

Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните две години обаче (2016 и 2017 г.) този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на излишък. Ако същият сценарий се приложи и за 2018 г., може и да няма дни за отработване.

През последните години се наблюдава устойчива тенденция дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да идва все по-късно, което означава, че реално данъчната тежест в страната нараства, коментират от ИПИ.

През 2018 г. се повишават осигурителната тежест (по-високи осигурителната вноска за пенсия и минимални осигурителни прагове) и акцизът върху цигарите. Тези мерки са на стойност около 450 млн. лв., тоест това е цената на по-високите данъци през 2018 г., която ще покрият данъкоплатците, пишат от ИПИ и отбелязват със съжаление, че през последните 10 години (след въвеждането на плоския данък през 2008 г.) у нас няма примери за намаление на данъчната тежест.

Сметката разпределя тежестта върху абсолютно всички български граждани (включително деца, пенсионери и т.н.), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, тоест за тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни, уточняват икономистите.