България е трета по нисък външен дълг в Европейския съюз, обяви премиерът Бойко Борисов в коментар на проектобюджета за следващата година. Според него ръстът на брутния вътрешен продукт е рекорден. В началото на мандата е било обещано той да достигне 110 млрд. лв., а в момента вече е 119 млрд. Борисов е уверен, че до края на мандата ще достигне 130 млрд. лв.

Премиерът обясни, че ръстът на брутния продукт е най-видимият показател за това, как се развива държавата.

"Миналата година ви казах, че БВП е в добра кондиция, сега мога да ви кажа, че е в още по-добра. Безработицата отива на рекордните 4%. На практика само на тези, които не им се работи, не работят".

За външния дълг, той отчете, че за 3 г. той намалява от 31% на 28%, а в края на мандата ще е 19,5%.

"Това показва отговорността към следващите поколения", коментира Борисов.

Страната ни била с най-нисък показател контрабанда с цигари в Европа. "Най-черната икономика, с най-бързо ликвидната стока, която замърсяваше не само политическата, а и съдебната система и създаваше най-големите елементи на корупция, най-добрите в Европа".

За образованието парите догодина се увеличават с 610 млн. лв., от тях 360 млн. лв. ще са за по-високите заплати на учителите.

За здравеопазването Борисов каза: "Ананиев, и там се дават още, да стигат до сестрите, лекарите и да им се повишава възнаграждението".

С плащането на 8-те изтребители сме достигнали всички стандарти на НАТО. "Разбира се, и с новите проекти, които Министерството на отбраната е заложило. Това, което сме обещали, го изпълняваме в пълния му обем", категоричен бе Борисов.

Правителството обсъжда днес финансовата рамка за догодина.

В нея е заложено близо 47 млрд. лева приходи и точно толкова разходи от хазната. Сред основните приоритети за хазната са образованието и здравеопазването. Нулево салдо е заложено в Бюджет 2020 година. Според финансовия министър Владислав Горанов това е един от буферите срещу предстоящата криза. „Още повече, че няма никакво пряко доказателство, че повечето разходи - особено със съмнителна ефективност, ще доведат до съществено увеличение на растежа“.

Повече пари ще има не само за здравеопазване и образование, но и за подкрепа на пазара на труда в следващите няколко години. „Анонсираното достигане на средна заплата през 2021-а от порядъка между 1400 и 1500 лева е постижимо и възможно“, каза още Горанов.

Детските помощи обаче остават замразени.