Бюджет 2018: Няма обяснение за планирания дефицит. Мит е, че парите за образование значат реформа

Последна промяна на 13 ноември 2017 в 17:17 1552 1

Българската икономика расте стабилно през последните две години и нямаме обяснение защо бюджетът за следващата 2018 г. е планиран дефицит. Нито защо се залага дефицит и за 2019 година. Логично е да има излишъци. Тази политика е в много силен дисонанс с препоръките на Европейската комисия за поддържане на излишъци при растеж, коментира Десислава Николова - главен икономист в Института за пазарна икономика на пресконференция днес. На нея Николова, изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова, старши икономистът Петър Ганев и икономистите Калоян Стайков и Адриан Николов представиха алтернативен вариант за държавната сметка за догодина.

Имаме изключително голям контраст между фискалната политика до 2008 година - тогава виждаме висок икономически растеж и все по-голям излишък в бюджета, 1/4 до 1/2 от растежа. През последните години обаче имаме дефицити. През 2016 г. имаме излишък, но той се дължи изцяло на европейските средства, посочи Николова.

Проектобюджетът за догодина показва, че ще има едно голямо харчене на европейски пари, тъй като имаме забавяне при усвояването - това е част от обяснението за дефицита. Но ако се погледнат бюджетите на европейските средства и националния, има дефицит и в двата. Виждаме склонност да се крием зад европейските проекти и да прикриваме реалната ситуация с бюджета, а именно - харчим повече, отколкото събираме като приходи. 

От ИПИ нямат отговор и на друг въпрос - какъв растеж очаква правителството, че най-накрая да заложи балансиран бюджет или излишък.

Те обясниха и колко са важни излишъците за нас, като припомниха кризата. Само благодарение на тях България избегна фискалната криза, която застигна Румъния и балтийските страни през 2009-2011. Икономическият цикъл е неизбежен - рано или късно ще изпаднем в рецесия, предупредиха те и подчертаха колко важно е в този контекст в години на икономически растеж да заделяме и планираме излишъци.

Петър Ганев коментира по-конкретно Бюджет'2018. Има 15% ръст в администрацията, без насреща да стои ясна реформа. Големите фокуси на бюджета са образование и здравеопазване. Тезата за повишаването на средствата в образованието е, че сегашната система на делегираните бюджети (парите следват ученика) развращава системата и ще бъде променена на база критерий за качество. Да, но тези 490 млн. лева отгоре нямат нищо общо с качеството. Основният разход е за заплати на учителите.

Не е сигурно доколко това ще създаде интерес към учителската професия, посочи Адриан Николов. За да се обвърже финансирането и с качеството, да се създаде нова рейтингова система в средното образование и постепенно субсидията да се обвърже с постигнатите резултати, предложи той.

Отделно, трябва да има стимули за учителите, които постигат по-добри резултати и не трябва да се пренебрегва въпросът с допълнителната им квалификация. ИПИ предлага повече възможности за промени да бъдат концентрирани в ръцете на учителя, който работи "на терен" с децата и учениците.

От института констатират, че постепенно приходната част на бюджета намалява, а разходната не се движи, защото "правителството отказва да прави реформи".

Когато икономиката расте, се намира начин парите да бъдат изхарчени, а е крайно време да се планира излишък. Крайно време е буферът за кризи да започне да се възстановява. Рано или късно ще има нова криза - всички сме наясно с това, не знаем кога ще е, но когато и да е, е хубаво да сме подготвени, а не да ни изненадва, като снега всяка година, отбеляза Ганев.

От ИПИ коментират още, че заложените капиталови разходи са "доста надути".

Алтернативният бюджет на ИПИ включва идеи за реформи като намаляване на основни данъци и осигуровки, оптимизиране на публичните разходи, повече избор в осигурителните системи, задълбочаване на финансовата децентрализация и други. Предвижда се постигане на бюджетен излишък, за да се възстанови фискалният резерв на страната поне до предкризисните си нива. Целта е да се осигури буфер за публичните финанси при бъдещи икономически шокове.

Алтернативен бюджет 2018

Какво предвижда алтернативният бюджет на ИПИ?

Ето някои акценти:

Вместо нови разходи – оптимизиране на настоящите разходи, така че с по-малко средства да се постигат по-високи резултати;

Вместо квази буфери като капиталовите разходи, които традиционно са по-ниски от планираните, а в края на годината се преразпределят за заплати, социални и други текущи разходи – реални буфери под формата на бюджетен излишък и увеличение на фискалния резерв;

Приемане на бюджет 2018 г. с излишък е най-логичната политика предвид развитието на икономиката през последните години и очакванията за следващите три години;

Полагане на основи за провеждане на отлаганите вече близо 10 години реформи с фокус върху образованието и реализацията на пазара на труда;

Прилагане на принципа „пари срещу реформи”;

Премахването на неефективни данъци като тези върху дивидентите, лихвите, застрахователните премии и премахването на данъчни преференции като намалената ставка на ДДС за туризма;

Осигурителни промени:

- отказ от увеличението на осигурителната вноска за държавна пенсия;

- отпадане на възможността за отказ от пенсионни спестявания във втория стълб (частните пенсионните фондове) и прехвърлянето им към солидарната система;

- разбиване на монопола на Здравната каса и прехвърляне на 2 пр.п. от здравните осигуровки към частни фондове, какъвто беше замисълът от 2008 г.;

- изготвяне на дългосрочна визия за бъдещето на осигурителните системи.

Алтернативният бюджет на ИПИ се фокусира върху три основни пункта:

- съобразяване на фискалната политика с икономическата обстановка – трупане на излишъци при висок икономически растеж и използване при икономически спад;

- оптимизиране на публичните разходи, така че да се премахне безконтролното и непрозрачно харчене на публични средства, особено в края на всяка фискална година;

- започване на дълго отлаганите реформи, като фокусът следва да е върху най-неотложните от тях, които са свързани с образованието и реализацията на пазара на труда.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-9305

1

wayOff

13.11 2017 в 18:02

Тия глупави ли са???

До 2008-а имаше излишък, защото имаше инвестиции външни.

Сега външните инвестиции са нула ако изключим евро фондовете. За да поддържа ръст без съдебна реформа и без да ходи в затвора правителството трябва да харчи пари за да се строи инфраструктура.....Това е рецепта изпитана в Испания, Гърция и райони на Италия. ......

Другия модел е съдебна реформа и модела на Ирландия, Естония и т.н. държави с работеща съдебна система и много външни инвестиции....