Каква е разликата между голям и 'голям' спортист?

Последна промяна на 20 август 2019 в 18:19 2602 0

Изминалият уикенд и представянето на грациите ни на Световната купа в Минск ме накара да се почувствам горда и да вярвам, че гимнастиката ни ще продължава да върви напред, а най-доброто тепърва предстои. Случилото се на съдийската маса обаче, реакциите на момичетата и на щаба, провокираха у мен смесени чувства. Помислих си отново, какво всъщност означава израза "да бъдеш голям спортист"?

Много хора биха казали, че това е да бъдеш винаги пръв, да побеждаваш останалите и да бъдеш винаги на стълбичката, но примерът с нашите гимнастички често ми припомня, че това е една много малка част от това да бъдеш истински пример за останалите.

Тъй като художествената гимнастика е моята най-голяма страст, ще дам няколко примера за това как аз разбирам понятието „голям спортист“.

Българската гимнастика е преживяла много. Върхове, падения и отново върхове. През нея са преминали много хора и съдби – някои останали до болка огорчени, а други благодарни за това, че са били част от този красив спорт. През годините сме ставали свидетели както на големи успехи и сълзи от радост, така и на тъжни моменти, без които сякаш не може. Все пак животът е един кръговрат.

В този спорт децата от малки учат едно – не е най-важно класирането, а впечатлението, което си оставил след себе си. Мнението на твоя треньор също трябва винаги да бъде преди всичко останало. Факт е, че спортът е субективен и често се случва не най-добрият в състезанието да победи. Въпросът обаче е как ще излезе той пред обществото. Като този, който е бил „отрязан“ от съдиите, или като този, който е направил това, което се изисква от него.

Именно в това се състои дефиницията „голям спортист“ – точно това доказват за пореден път и момичетата от българския ансамбъл, които по мое мнение определено заслужаваха три златни медала на вратовете си.

При завръщането си нашите момичета отново затвърдиха защо трябва да бъдат добър пример за обществото.

Пред bTV те заявиха, че за тях самите по-голяма тежест от златния медал е имало мнението на техния треньор – Весела Димитрова, и се чувстват много щастливи от факта, че тя е доволна от тях. Те също добавиха, че не могат да коментират съдийството, но са направили това, което зависи от тях.

Не се учудих от думите им, напротив, по-скоро ги очаквах. Отбор, който е толкова сплотен, върви към една обща цел и тренира изключително усилено, би реагирал точно така. Защото това е само една от „спънките“ по техния път, а "големият спортист" винаги ще продължи напред, за да покаже защо е с няколко класи над останалите и защо заслужава да чуе химна в своя чест.

Едно обаче не ми дава мира. С каква съвест момичетата от руския ансамбъл (в случая) се снимат гордо със златните си медали, знаейки, че са допуснали достатъчно на брой грешки, за да не бъдат там. Тук дори не става въпрос за две съпоставими, изиграни без грешка, съчетания, а за груби грешки, които ако беше допуснал нашият тим, можеше дори да не бъде допуснат до стълбичката.

Подобен е случаят и с индивидуалната ни състезателка Катрин Тасева, която по време на Световната купа в италианския град Пезаро тази година, беше видимо ощетена. Тогава тя спечели среброто на лента, което е истински успех. Въпросът е, че можеше да бъде злато. Отново за сметка на рускинята Дина Аверина, която изигра своето съчетание с възел, а след това дори и не си призна. Катрин, разбира се, не коментира, защото не е нейна работа да го прави. Друг е въпросът как целият свят видя един възел, но спортист от нивото на Аверина, която е една от най-добрите гимнастички в световен мащаб, не си призна грешката.

Може би тук идва разликата между спортиста и „големия спортист“. И това не се отнася само за художествената гимнастика. Преди всичко спортът трябва да ни възпитава - да сме трудолюбиви, да сме честни и да печелим с воля и хъс. Учи ни на дисциплина, да не се оплакваме и да знаем, че сами ковем успеха си. Не на това ставаме свидетели и често е демотивиращо, дори и за зрителите. Истински големите спортисти обаче рядко ще го кажат. Те по-скоро ще потърсят вината в себе си, а щом я намерят, биха я признали.