Хърватия изнася най-доброто си световно в последните 20 години. На практика непосредствено след обявяването на независимостта и края на военните действия на своя територия националният отбор печели третото място на Мондиал’98. След това обаче ватрените три пъти не успяват да излязат от групата си (2002, 2006, 2014) и един път даже не се класира за финалите (2010).

Неочакваното щастие за хърватите донесе Златко Далич – треньорът, който дойде, за да спаси националния отбор, когато той се бе оказал пред разпад. През октомври 2017 г. кръг преди края на квалификациите за световното в Русия, хърватите завършиха 1:1 с Финландия в Загреб, изгубиха преднината си пред Украйна в борбата за второто място и уволниха опитния си треньор Анте Чачич (63). Далич се присъедини към отбора две денонощия преди решителния мач – гостуването на Украйна в Киев. Все пак хърватите победиха с 2:0, а в баражите отнесоха Гърция с общ резултат 4:1.

Далич не бил успешен футболист и не го крие в интервютата си: „Бях зле с техниката, но пък заради това винаги играех отговорно и упорито, бях готов да се жертвам за отбора”. Тези качества той показва през голямата част от кариерата си във ФК Вартекс – скромен клуб от Вараждин, който имал голяма школа, налагал млади играчи и даже веднъж достигнал до бронза в първенството на Хърватия. Дефицитът на умения Далич винаги компенсирал с обема на работа. Така например той постоянно се образовал и получил треньорски лиценз година преди да завърши футболната си кариера. На 34 той станал асистент-треньор на Вартекс, след това три години работил като спортен директор и епизодично заемал поста на изпълнителния директор.

Ключовото назначение в кариерата на Далич дошло през 2006 г.: той станал асистент-треньор на младежкия национален отбор на Хърватия. „С много от момчетата, които играят за Хърватия в момента, аз работих още тогава в младежкия тим. Това са Манджукич, Калинич, Вида, Вършалко, Ловрен, Ракитич и Перишич”, припомня Златко през миналата есен.

През 2010 г. Далич е поканен в Саудитска Арабия – в малкия клуб Ал Фейсали, който тъкмо бил успял да се класира за тамошната Висша лига. Към този момент Злтако вече бил спечелил Суперкупата на Албания с Динамо (Тирана) и класирал Риека на 4-то място в Първа ХНЛ (Хърватска ногометна (футболна) лига). „Тогава се чудех какво ще правя занапред. Чувствах, че ми е нужно ново предизвикателство, а и бях чул за интерес от нашите грандове Динамо (Загреб) и Хайдук (Сплит). Така и никой не ми се обади, затова рискувах и тръгнах да опознавам и работя в непозната страна с нова за мен футболна и обществена култура. Това беше един нов неизвестен свят, в който нищо не разбирах и никой не ме познаваше. Живеех в сам в пустинята, без моето семейство. Но добре разбирах, че няма как да постигна нищо в живота си, ако не успея да се докажа в подобни условия. Това беше борба за житейското ми развитие и за моето семейство”.

В Саудитска Арабия Далич остава четири години – начело на Ал Хилал той печели сребърни медали и побеждава във финала за Купата на престолонаследника. „Първите два сезона беше тежко. Учех арабски и се опитвах да свикна с манталитета и начина на живот. Те са много небрежни, изобщо не се съобразяват с времето, за тях всичко тече някак си бавно, - разказва Златко. – Често те се осланят на божията воля и вярват, че утре всичко ще се получи. Там аз станах спокоен и търпелив, защото разбрах, че излишните нерви няма да са от полза нито на мен, нито на отборът ни”.

През 2014 година Далич се мести в ОАЕ. „Там изкарах още три чудесни години. В Емирствата хората са по-открити и свободни, отколкото в Саудитска Арабия. Ние спечелихме първенството и играхме на финал в Шампионската лига на Азия. Но след седем години в Близкия Изток разбрах, че все пак съм доста изморен. Струваше ми се, че животът минава покрай мен: децата растат, а аз остарявам. Време беше да се върна у дома. Парите отидоха на втори план”.

Цялото лято на 2017 година Далич си почива със семейството на остров Паг в Адриатическо море. „Три месеца и половина се наслаждавахме на морето и слънцето, всеки ден си общувахме с обикновените рибари, фермери и собственици на малки ресторантчета. Всяка сутрин пиех кафе на крайбрежната улица. При мен идваха приятели на гости и до късно вечерта си приказвахме за какво ли не. Всичко това ми се отрази много релаксиращо. Истинска почивка”, спомня си Златко.

Той се запознал с жена си още в гимназията. Големият им син композира музика и свири по клубове. Млакият учи мениджмънт. „Жена ми остави работата и се посвети на децата. Именно тя с големи усилия направи нашето семейство щастливо”, признава Далич.

През лятото му се обаждат клубове от Иран, Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ и в един момент той за малко не приема офертата на Ал Джазира, която малко по-късно играе с Реал (Мадрид) в полуфиналите на световния клубен шампионат. Семейството му го убеждава да остане, защото той сам признал колко се е уморил от близкоизточния живот.
Това се оказало добро решение. Месец и половина по-късно му се обадили от националния отбор на Хърватия, а след два цялата страна празнувала класирането за Световното.

„Това е заслуга на играчите. Имахме малко време за тренировки и подготовка, така че се съсредоточих на общуването и мотивацията. Срещах се и говорих с играчите, - споделя Далич. – Направихме няколко тактически промени, но главното е, че играчите разбраха, че това е последният им шанс да попаднат на финалите. Не всички треньори биха се съгласили с подобен подход, но моят стил е напълно да подкрепям играчите, много да общувам с тях и да взаимодействаме. За мен най-важно е доверието (може би за това беше отстранен Калинич, който отказа да влезе на смяна в първия мач от Мондиала – бел. ред.). Основният фактор за успеха ни в ключовия момент от квалификациите бе, че аз и играчите си паснахме. Те са световна класа, просто им трябваше малък тласък в правилната посока”.

Лидерът на хърватите Лука Модрич няколко пъти казва, че Далич е свършил страхотна работа. Треньорът изглежда смутен: „Щом такъв играч като Лука ме хвали, това означава, че и аз съм направил нещо правилно. Той е най-добрият ни играч, нашият двигател. Капитан, който показва, как трябва да се работи. Той винаги се раздава в играта, агресивно и енергично”.

В началото Далич казваше, че мачът срещу Аржентина ще е най-лесният за Хърватия на Световното. „Това не означава, че Аржентина е слаб противник. Но на нас ще ние по-лесно срещу тях, отколкото срещу Нигерия, защото нямаме какво да губим. Ние ще играем с един от най-добрите отбори в света”.

Освен това преди месец Далич бе обяснил как трябва да се играе срещу Меси. „Той е най-добрият играч в света и да го спреш е невъзможно. Затова трябва да го лишиш от достъп до топката. В момента, който я получи, да го спреш става изключително трудно”. След разгрома Лука Модрич потвърди, че отборът е имал за задача да пресича всички пасове към меси. От това се оплакваше и Сампаоли. „Ние не можехме да намерим Лео. Активно се опитвахме да доставим топката, но съперникът ни пречеше”. Отлична работа.

Далич смята, че световното първенство е важно за Хърватия не само като футболен турнир. „На Мондиала през 1998 г. светът се запозна с Хърватия. Благодарение на победите над Германия и Холандия, на головете на Шукер и третото място всички разбраха за Хърватия и запомниха червено-бялата шаховица. Световното по футбол ни даде разпознаваемост и увереност в собствените сили”.

Може би един ден нещо подобно ще се говори и за шампионата, в който Хърватия разгроми Аржентина?

Още по темата

21/06/2018

Футбол

Трагична Аржентина загуби от Хърватия и е пред отпадане