Саша Симонович след "сръбския Парк де Пренс": Там се работи! Сърбин като отиде на Запад не затваря вратите за следващите…

Саша Симонович е един от най-дълголетните футболисти, играли у нас. Има над 150 мача в елита, стана шампион с Левски, има 3 купи и 1 Суперкупа. Освен за сините игра у нас още за Локомотив Мездра, Вихрен и Славия. До скоро беше треньор на Беласица. Потърсихме го заради поредния сензационен успех на неговата родина – Сърбия. Съседите ни се класираха за световното първенство, след като в последната 90-та минута победиха Португалия като гост…

Ето какво каза Саша Симонович пред Букмейкър Рейтинги:

-Саша, родината ти Сърбия се класира за четвърто световно първенство от последните пет възможни, пропуснахте само Мондиала в Бразилия през 2014 година. Сега го направихте по инфарктен начин…
-Обаче заслужено сме в Катар. В сръбския национален отбор наистина има много добри футболисти. Само погледнете състава и ще видите за какво става въпрос. Няма нито един от сръбското първенство, няма от Звезда или Партизан. Всички играят на Запад и то в много добри отбори. Няма смисъл да ги изреждам – имаме в Италия, Испания, в Реал Мадрид, Влахович от Фиорентина е сензация, Душан Тадич е капитан на Аякс… Успехът на националния отбор е логичен и съвсем не е изненадващ. Дори и ако сте гледали мача, имахме много положения, надиграхме португалците.

-Сякаш не се радвате толкова много, като че ли приемате този успех като нещо нормално…
-Разбира се, че се радваме. Особено след такъв мач срещу Португалия. Аз много се радвам за Драган Стойкович-Пикси. Като дете ми беше идол. Той е от моя край, и той е от Ниш. Беше превъзходен футболист, но контузия му попречи да направи още по-голяма кариера. Беше лидер, беше за големите мачове. Много се надявам да направи нещо и на Световното догодина в Катар.

-Да не стане като с Муслин – класира отбора за Световното в Русия 2018 година и друг треньор води тима на самото първенство?
-Темата е малко… Смениха Муслин поради някакви причини. Не съм бил там, не мога да коментирам в детайли. Но друг води Сърбия на Мондиала. При Пикси такива номера няма да минат.

-Вашата победа е копие с историческия успех на България от 17 ноември 1993 година на Парк де Пренс над Франция. Дори и дните са сходни, минутата на гола – също, резултатът – също.
-Да, да – спомням си, че вие точно така победихте Франция. С гола на Емил Костадинов. Гледах мача. По онова време в Сърбия имаше само две програми – първа и втора. И тук е било така. Историята е позната – на француците им трябваше една точка от последните два мача – срещу Израел и България. Загубиха от Израел с 2:3, а след това и от България. Всичко си спомням като ден днешен…

-За българския футбол обаче останаха само спомените, които отново ще извадим след 2 дни – на 17 ноември, когато честваме годишнина от онзи мач. А в Сърбия сега празнуват настоящите успехи. Какво се случи и как сърбите продължиха да имат успехи в почти всички спортове?
-Хората работят, това е истината. Излизат добри футболисти, не ги спират за трансфери на Запад. Отиват в добрите отбори, отварят вратата за следващите. Знаеш ли кое е най-важното?! Едно момче, когато отиде на Запад от Звезда или Партизан, не затваря вратата за следващите след него. Стъпва здраво, тренира, работи и гледа да успее. Не поглежда назад. Аз съм в България от 20 години, почти половината ми живот. Тук съм слушал какви ли не истории за предишни трансфери на български футболисти в чужбина. Отива и първото нещо е да се купи лъскава кола. И да се държи като звезда преди да е изиграл 2 мача…

-Саша, истина ли е това, че сърбин, когато отиде в чужбина никога няма да каже лоша дума за свой сънародник, независимо дали става въпрос за футболист, треньор, мениджър. А българите много често гледаме да си го кажем буквално – да прекараме нашия сънародник, когато отиде в чужбина?
-Виж, това съм го чувал. Обаче не е само до приказки, кой какво казва. Всичко е до работата и дисциплината. Мисля, че в България липсва дисциплина и здрава работа. Малко лигаво е държането на футболистите тук – за тях като че ли футболът не е на първо място. Само че футболният живот е твърде кратък и ако не работиш, изпадаш по пътя. Ще ви дам пример с мен. Отидох от Ниш в Арис Солун на 19 години. Почти дете. Тъкмо завършил училище. Не знаех думичка на гръцки, а езикът не е близък като българския и сръбския. Веднъж играхме дерби на Тумба с ПАОК.

С автобуса минахме през квартала на ПАОК – феновете това и чакаха. Атакуваха ни рейса, изпочупиха го. Залягахме вътре, беше страшно. И какво?! На другият ден най-лесното нещо беше да се обадя на родителите ми и да им кажа – прибирам се, тук ще ми счупят главата, трудно ми е… Но така се каляваш, добиваш опит, вървиш напред. Нали исках да стана футболист?! Сега ги гледам, но не искам да давам конкретни примери. Отиват в чужбина и се връщат. Момче, там трябва да си налягаш парцалите, да захапеш и да не пускаш. Отишъл си в бяла държава, там ще се развиваш, натам е пътят. Той се прибира… Защо?! Тук играят роля и близките на един футболист. Много е лесно да заплачеш и на втория труден ден да си стегнеш куфара и да се прибереш. От дома няма нищо по-хубаво. Обаче това ли искаш???

-Съседни страни сме, уж близки народи, но толкова ли е голяма разликата в манталитета? Или в треньорите, в методиката? Какво се случва, за да може Сърбия да има силни футбол, баскетбол, водна топка, тенис, волейбол и т.н.
-Да говорим за футбола. Не е проблемът само до треньорите, по-големият проблем в България според мен е свързан с футболните шефове. За да вземеш един добър треньор, той струва определена сума пари. В един момент обаче шефовете си правят сметката – защо ми е този треньор, ще си взема някой друг, който ми е два пъти по-евтин. Президентите правят компромиси, назначават треньори, които не са на ниво. Не се обръща внимание на треньорите в школите. Вижте, не може всеки човек да стане треньор, да не говорим за треньор на деца! В Сърбия в една школа, която има претенции и иска да развива деца, много рядко може да намериш случаен човек. Преди време бях на един турнир, на който пристигна отбор от школата на Партизан. Водеше ги легендарен бивш футболист, който беше останал да работи в школата на Партизан! В школата…

-В България обаче всички бивши футболисти на ЦСКА и Левски искат минимум да водят националния отбор.
-И този човек вероятно иска да води първия отбор на Партизан. Обаче така са преценили в клуба, че мястото му на този етап е в школата, защото утре той ще даде път на следващите футболни таланти. И от това ще се спечели много повече, отколкото да го вземат в мъжкия отбор на Партизан и след шест месеца да го уволнят.

-Как работят тези треньори в школите в Сърбия? Защото тук в България ти добре знаеш, че част от треньорите са ниско платени или да го кажем – не толкова добре, за да бъдат спокойни за преживяването си?
-В Сърбия са по-спокойни от това естество. Защото тук какво се случва в България?! Един треньор трябва да работи допълнително една, втора или трета работа, за да може да си изкарва парите за месеца! Това според мен не е правилна посока на развитие. А има добри треньори, категоричен съм. И виждате едно по едно как се изпускат важни моменти във футбола. А не се ли поставят основите във футболното училище, каквото трябва да е школата, после не чакай успехи.

-Тогава да преминем към другия основен проблем – базите! В България те са в потресаващ вид. Как е в Сърбия?
-Смятам, че в България нещата не са чак толкова лоши, понаправиха се някои неща през годините. Обаче в Сърбия се работи. Ако е интересно на вашите читатели, нека погледнат чисто новия стадион на отбора ТСЦ Бачка Топола, който е за 5000 души. Градчето е близо до унгарската граница и е с около 15 000 души население. Отборът от три години е в елита и това лято игра в евротурнирите!

-Питам те за базите, държавата участва ли, футболният съюз помага ли. Как се случват нещата?
-Не знам конкретно в детайли как са нещата, но държавата участва със сигурност. Ако не помага с пари, поне не ти пречи да направиш ремонт или да строиш. Защото в България това е огромен проблем. Тук живея и виждам, когато някой иска да хвърли една боя на стадиона, какви административни бумащини трябва да мине. Това е проблемът, не че няма пари. Все някой нещо не дава…

-Когато ти дойде в България през 2002 година, имаше доста сръбски футболисти в отборите. Не само във водещите, в почти всички отбори. Сега защо България не може да си позволи сърбин?
-Няма как. Няма как да привлечеш сериозен сръбски футболист, защото той взима заплата в Цървена Звезда в порядъка на 500 – 750 хиляди евро на година. Отива малко по на запад и в Динамо Загреб заплатата става 1 милион евро на година. Тук вероятно Лудогорец единствено може да си позволи такива пари. Ако даден футболист играе за 3-5 хиляди евро в Сърбия в отбор от средата на класирането, защо да идва в България за същите пари?! Няма смисъл.

-Спомняш ли си онази история с трансферите от Обилич в България в края на 90-те години?
-Разбира се, аз по това време бях в отбора, но все още не бях титуляр. Аркан беше шеф и Обилич дори стана шампион през 1998 година. Голяма част от футболистите стигнаха зенита си и трябваше да бъдат продадени. Обаче заради проблемите си Аркан не можеше да ги продаде на Запад. А в България имаше контакти с тогавашните футболни шефове, някои от които и сега са във футбола. И така голяма част от играчите се озоваха в България. Спомняте си, че цели петима играчи дойдоха в ЦСКА, имаше в Литекс, в Беласица, къде ли не. Някои останаха тук повече време, но други играха малко и след това направиха трансфери на запад. Така аз вече застъпих титуляр в Обилич и през пролетта на 2002 година дойдох в Левски.

-Кой те привлече на Герена?
-Славолюб Муслин беше треньор. Преди това той ме искаше и в Цървена Звезда, но не се случиха нещата. Дойдох пролетта на 2002 година и вече се играеха плейофите в първенството. Дебютирах срещу ЦСКА и още в първия си мач вкарах гол, като ги победихме с 2:0. Станахме шампиони – аз за първи път, а за отбора това беше трета поредна титла. През лятото играхме в евротурнирите. Вкарах на Сконто Рига и ги отстранихме след равен и победа. После отпаднахме от Динамо Киев, но продължихме за Купата на УЕФА. Там вкарах 2 гола срещу Брьондби за 4:1, елиминирахме ги, но отпаднахме с дузпи от Щурм Грац, като и на тях вкарах в редовното време, за да се стигне до продълженията.

Още по темата

15/11/2021

Футбол

Националите на Сърбия си поделят 1 милион евро за класирането на Мондиала

Следете новините ни в GoogleNews