Мъри: Левски има най-много да скъсява дистанцията - и от Лудогорец, и от ЦСКА

OFFNews 03 юли 2019 в 10:27 1850 0

Бившият треньор на Левски Станимир Стилов даде обширно интервю за "Тема Спорт". В него той коментира много теми, включително и болката му, свързана със "сините". Ето какво каза Мъри пред колегата Желю Станков:

Г-н Стоилов, като заредите батериите, кое ще ви влече повече - да поемете клубен или национален тим?

- Не правя стратегии, но с клубен отбор ще е по-добре. Ще имам повече работа, ще съм no-ангажиран. В клубния тим повече може да ти се види "произведението". Какво имам предвид - създаване на стил и начин на игра, създаването и показването на нови играчи, израстването на останалите футболисти - сравнението какви са били преди идването ти и след това. Хубаво е за треньор, след като приключи ангажимента си в даден тим, да види след време футболисти, на които е дал път, да израстват и да заиграят в голям клуб. Такива, които са били неизвестни, а след това всеки ги сочи с пръст и казва, че са добри. Това е удовлетворение за всеки треньор.

Направете кратка прогноза за задаващия се нов сезон в родното първенство на база на селекциите, които се правят, на някои треньорски, а и структурни и организационни промени в клубовете.

- Не съм гледал в детайли мач на нито един български отбор. Като започне първенството, ще наблюдавам по-внимателно няколко двубоя и ще бъда no-подготвен. Ние винаги сме силни в предварителното говорене, в прогнозите.

Доста клубове направиха мащабни селекции, Лудогорец извади няколко милиона евро за нови...

- Лудогорец винаги е имал добри играчи. Но те трябва да си подобрят облика, ако искат да задържат хегемонията си. ЦСКА трябва да догонва. А от челната тройка Левски има най-много да скъсява дистанцията - и от Лудогорец, и от ЦСКА. Аз очаквам тройката да е пак такава, както и Берое да бъде много по-солиден тим през новия шампионат. Черно море, ако успее да замести напусналите футболисти, също ще изглежда солидно. Ще ми бъде интересно поведението на Ботев Пловдив, защото назначи треньор с визитка. Ще видим Желко Петрович как ще развие тима и стила. Останалите са отбори от средата на таблицата и такива, които винаги се борят да не изпаднат. Ще е любопитно да видим как ще се включат новаците Царско село и Арда.

Арда хвърли доста пари за селекция - взеха повече от 10 нови, дават добри заплати. Какво очаквате от тима на приятеля ви Стамен Белчев, явно ще гони първата шестица?

- Големи пари се хвърлят, когато купуваш играчи. Това, че си взел свободни агенти и си им дал заплати, не значи, че са добри футболисти. През този период не съм говорил много със Стамен. Той готвеше отбора на лагер, а аз не съм човек, който звъни и иска да дава съвети. Белчев най-добре си знае състава и възможностите му. Проблемът специално на този отбор ще бъде, че тези над 10 футболисти тепърва започват да тренират, защото досега са почивали в очакване на по-добри оферти. И ще се окаже, че не са готови за първенството. Проблемът ще дойде оттам, че треньорът няма да има достатъчно време да работи с тези играчи. Това, че си взел определено количество футболисти, не означава нищо. Даже и да са силни, не значи, че те ще направят добър отбор. Естествено, тимове като Арда и Царско село имаха нужда от подкрепления, защото нивото в Първа и Втора лига е коренно различно. И ако тези състави не се подсилят, много трудно ще могат да са спокойни за оставането си. Мисля, че ще са в тази петица-шестица, която ще се бори за оцеляване. Трудно щяха да намерят добро ниво със стария потенциал - нужен им бе нов. Всички клубове се стараят според възможностите си да правят селекция, което е положително. Но не е никак лесно, особено за тези, които се финансират от един човек. Затова ще гледаме с интерес, факт е, че първенството ще бъде любопитно, както бе и миналото, а хората искат да го гледат. Ангажимент на клубове, треньори и футболисти е да вдигнем качеството. Виждат се добри терени, осветление, започна по малко да се строи...

Това е вашата тема, която подхванахте още преди 12-13 години...

- Преди 15-20 години говорех за терените и за осветлението. Сега от няколко години повтарям, че трябва да се правят стадиони и бази. Дай Боже да не е след 10-15 години да започнем да ги строим. Защото без собствен стадион нито един клуб няма бъдеще. И ми звучи смешно изказването на ръководители, че говорим повече за стадиони, а не за футбол. Ние говорим за тях, защото само в България и в още две страни в света няма стадиони. Без такива не можеш да разчиташ на трайно присъствие. С тях ще продаваш и повече абонаментни карти, маркетингът ти ще върви, а фенът ще си знае мястото на арената. И ще идват по цели семейства. Това са неща, които хората са ги осъзнали преди нас. Ако можеше без стадиони, Тотнъм нямаше да построи такъв за 1 милиард.

Това ли имахте предвид, когато, запитани с поредния въпрос за Левски, вие казахте от "Герена" да ви се обадят, като започнат да строят стадион? Че едва тогава клубът ще е готов за вас...

- Имах предвид, че такива топклубове, каквито искат да са Левски и ЦСКА в България, трябва да имат собствена база и стадион. Без това не можеш да продължиш развитието си. Ставаше, но преди 15 години, вече не. Така ще можеш да привличаш и по-качествени чужденци. Защото много от тях искат да видят базата ти, феновете ти. Да видят къде ще играят, къде ще спят. А наред с това ги вълнува и заплащането. Защото добрия футболист го канят шест-седем отбора и той трябва да направи своя избор. И ти, като не отговориш на нивото на останалите, как ще го вземеш? Гледат се още коректност и куп други неща. Има играчи, за които не е важно толкова да спечелят - образно казано, дали ще вземат 120 или 130 хиляди на година, колкото да ги заинтригуваш с проект. Искат да видят база, условия, фенове, присъствие в евротурнирите -имаш ли ги тези неща, имаш и преимущество. Затова и ми звучат смешни изказванията, че говорим повече за стадионите. А за какво да говорим? Ладите и москвичите отдавна ги забравихме искаме да караме мерцедеси и беемвета. Истината е, че Левски има доста неща, които трябва да свърши, ако иска да е привлекателен за футболисти и треньори. Преди 10 години в Левски строяхме общежитие, изкуствено игрище, правихме основен терен. Клубът закупи автобус, за който чакаше и Челси - те го взеха 5 месеца след нас. Стана със съдействието на Боримиров, заради когото Левски успя да изпревари Челси. Аз бях с него, когато го поръчахме - той беше футболист, а аз треньор, но видях уважението към него в Германия. Ако ви разкажа как ни посрещнаха и какви отстъпки ни направиха... Това говори за клуб. Затова големите имена и легендите на Левски могат винаги да помагат по някакъв начин. Теренът ни тогава беше същият като този на "Алианц Арена" на Байерн Мюнхен, пак със съдействието на Боримиров. Пращахме там и футболисти, за да се лекуват при техните доктори. И това той го направи, докато още бе футболист. А ние това явно не го оценяваме.

Защо 12 години не е пипан теренът на "Герена"? Арсен Венгер държеше да има подмяна на всеки 5-6 месеца с последно поколение настилка...

- Когато германците ни направиха терена, казаха, че срещу 100 хиляди евро ще го сменят на 5-6 години, като може да започне да се играе на новите чимове още след седмица. Но ние предпочитахме да купуваме всенародни ментета и да ги разхождаме по "Герена", отколкото да помислим за игрище или друго. Това е дълга и болезнена тема. Дано нещо се промени. Само дадох пример, че когато търсиш и имаш желание, можеш и да постигнеш нещо. Ние как убедихме преди години Тодор Батков да купи автобус, да направи терен, да лекуваме играчите си в Германия? Всичко може, стига да обичаш клуба си и да го правиш от сърце за него. А при нас доста от треньорите отиват там, за да постигнат някакъв резултат. Само и само днес да кажат - аз съм шампион, или аз съм носител на купата. Или да се похвалят - бих този или онзи. А това, че не е помислил за клуба, не е важно... Отива се само за бърз резултат, а не трябва да е така. Необходимо е всеки собственик да мисли как да си изгражда клуба.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице