Да се опълчиш на Големия брат

Вторият ден от Евро 2024 ще завърши с двубоя от група В между Италия и Албания. На пръв поглед в срещата на „Сигнал Идуна парк“ не би трябвало да има никаква интрига – единият отбор е действащ носител на трофея, а опонентът му участва едва за втори път в историята си на голям форум.

Историята обаче ни показва, че „червено-черните“ определено имат допълнителна мотивация за доказване точно срещу този съперник. Между 1939 и 1943 г. територията на Албания на практика е окупирана от италианците, които установяват там свой протекторат. Макар политическата власт да се осъществява от местен премиер, територията е известна като Кралство Албания, начело на което стои италианският крал Виктор Емануил III. Италианското влияние в страната обаче започва още по времето на нейния бивш владетел Ахмет Зогу. По негова покана в Тирана пристигат известните архитекти Флорестано де Фаусто и Армандо Брасини, които на практика създават съвременния облик на града. Сънародникът им Герардо Босио довършва планировката на албанската столица, която придобива европейски вид.

Въпреки окупацията албанците гледат на италианците като на свои по-големи братя, точно както румънците се вдъхновяват от французите. Затова не е изненада, че единственият западен език, който е познат на жителите на страната по времето на Енвер Ходжа, е именно италианският. След падането на комунистическия режим Апенините са едно от местата на засилена албанска миграция, като тя не подминава и футбола. 10 подвизаващи се на Ботуша играчи бяха включени в разширения списък за Евро 2024, а за последната година са викани още четирима.

При това положение не трябва да се шокираме, че Серия А е безспорно най-популярното първенство в страната, а по улиците на Тирана може да срещнете повече фенове на Милан, Ювентус или Интер, отколкото на всяко друго място извън Италия. Албанските позиции в италианския футбол също не са за пренебрегване – някогашният национален нападател Игли Таре се издигна до позицията на спортен директор на Лацио.

Феновете в Тирана подкрепиха Рома и Жозе Мауриньо във финала за Лигата на конференциите през 2022 г.

Казаното дотук показва защо през този век националният отбор на Албания е ръководен от четирима италиански специалисти. С изключение на Джани де Биази, който класира тима за Евро 2016, престоите на Джузепе Досена, Кристиян Панучи и Едоардо Рея трудно могат да бъдат определени като успешни.

Страната на орлите страдаше както от липса на таланти, така и от факта, че немалко от младите им играчи предпочитаха да играят за Швейцария или Косово. След приемането си във ФИФА и УЕФА през 2016 г., албанската съседка се превърна в притегателна сила за играчи като Милот Рашица и Ведат Муричи, които преди това бяха играли в младежките формации на Албания. Всичко обаче се промени с обявяването на бразилеца Силвиньо за национален селекционер в началото на 2023 г. Албания спечели група с Чехия, Полша, Молдова и Фарьорските острови и въпреки че сега се намира в компанията на Италия, Испания и Хърватска, ще бъде голяма грешка за когото и да е от фаворитите да я подцени.

В исторически план Скуадра адзура няма от какво да се притеснява – всички четири мача между двата отбора са завършвали с победа в нейна полза. Класирането на тима за Евро 2024 обаче далеч не бе убедително и стана факт в резултат на късна драма в решителния двубой срещу Украйна. Селекционерът Лучано Спалети реши да се върне към корените и само трима души от целия му разширен състав не се подвизават в Серия А. В последните 2 сезона италианските отбори разбиха на пух и прах твърденията, че калчото не е конкурентоспособно и имаха своите представители в 5 от 6 възможни европейски финала. От тях обаче бе спечелен само един, което донякъде издава липса на психика в решителния момент.

Не трябва да се пропуска и ударът, който премиерът Джорджа Мелони нанесе на калчото в началото на годината, след като премахна данъчните облекчения за чуждестранни играчи. Засега тя се изявява единствено като почитателка на ръгбито, но не трябва да се съмнявате, че ако се стигне до нов триумф на италианския футбол, тя първа ще се нареди на опашката за поздравления.

Селекционерът Спалети освен с противниците на терена ще трябва да се сблъска и с поколенческитe различия със своите възпитаници. В едно скорошно интервю той разкритикува факта, че негови футболисти играят Playstation до ранните сутрешни часове и това влияе върху представянето им на терена.

„Живеем в свят, в който има малко стимули да се работи усилено. Модерните момчета предпочитат да публикуват снимки с прически в Instagram, вместо да наведат глава и да въртят педалите. Това не са ценностите, които моята Италия трябва да има. Играчите трябва да идват в националния отбор с искрящи очи и разтуптяни сърца, да са като глутница вълци, да тласкат съотборниците си напред и да не изоставят никого. Отиваме в Германия, за да спечелим европейското първенство, а не Call of Duty“.

Фактът, че четирикратните световни шампиони не успяха да се класират на последните два Мондиала подсказва, че изненадващ провал никак не е изключен, така че Албания има всички шансове да се опълчи на Големия брат.

Следете новините ни в GoogleNews