Ангел Червенков на 60 пред Nostrabet: Радвам се, че станах шампион с голям тим на ЦСКА

Бившият централен защитник Ангел Червенков празнува 60-годишен юбилей днес. Той ще бъде запомнен в родния футбол като един от тези, които са ставали шампион на България и като футболисти, и като треньори.

Когато играеше, Червенков вдигна първо титлата с ЦСКА, а след това и с Етър, а като наставник на ловчанлии също се окичи със златен медал. Като играч пък Ангел е печелил два пъти Купата на България и веднъж Купата на БФС с „виолетовите“.

Навръх своя празник пред НостраБЕТ Червенков се връща назад във времето към най-хубавите си мигове на терена.

Г-н Червенков, честит юбилей. Как се чувства един успял мъж като Вас на 60?

Благодаря ви за поздравленията. Бих казал, че се чувствам добре и съм удовлетворен, че в професионалната си кариера спечелих, колкото и нескромно да звучи, всичко, което може да се спечели в българския футбол. От моя страна, каквото очаквах, го направих, въпреки че винаги е можело и малко повече. Надявам се обаче, че ми предстоят още добри моменти в играта. В личен план пък съм благодарен на съдбата, че създадохме едно прекрасно семейство с моята съпруга и се радваме на две дъщери и четирима внуци.

Как станахте футболист?

Още от най-ранна възраст в моя роден град Болярово, тъй като нямаше кой знае какви забавления, по цял ден тичах след топката в училищния двор или на стадиона. Като дете заиграх в детския тим на Ботев Болярово, а след това, когато започнах да уча в Математическата гимназия в Ямбол, преминах в юношите на Тунджа. Впоследствие влязох и при мъжете на клуба.

Кой Ви покани в ЦСКА?

Бях на 18 години, когато ме забелязаха представители на армейците и така влязох в шампионската съблекалня на ЦСКА, който се водеше от Аспарух Никодимов и Димитър Пенев. Първо обаче година и половина играх за втория тим, за да натрупам игрови опит и после преминах в първия. Почнах при Апостол Чачевски, а след това и при Манол Манолов, Бог да ги прости.

От кои играчи на „червените“ се учехте?

Аз се учех от покойния Георги Димитров-Джеки, и дори с него бяхме в една стая на лагерите. Стремях се да прихвана каквото мога от неговото майсторство, но в тима имаше и други играчи от изключително високо ниво и звезди във всяка една линия – Георги Велинов, Пламен Марков, Ради Здравков, Ружди Керимов, Георги Славков, Бог да прости, Спас Джевизов. Аз бях част от едно младо поколение, което напираше за мъжкия тим и в него бяха още Лъчо Танев, Ивайло Киров, Коце Янчев и Илия Войнов. Все футболисти с добри качества и висок потенциал.

Какво си спомняте от първите стъпки на Христо Стоичков в ЦСКА?

Това бе един агресивен младеж, който имаше страхотни качества, но също и невероятен хъс, спортна злоба и непримиримост. Всичко това позволи на Ицо в движение да се учи на ред, дисциплина и порядки, които се изискват от ЦСКА. Той бързо да навлезе в състава и бързо си спечели титулярно място. С него също доста време бяхме в една стая и живеехме заедно, споделяхме си и бяхме като братя.

Мислехте ли тогава, че ще стигне толкова далеч във футбола?

Ако трябва да бъда честен, никой не е предполагал, че толкова добре ще се развият нещата за Ицо. Защото към него имаше интерес още в първите му години на терена, но по онова време трудно се излизаше в чужбина. Добре стана обаче, че се получиха нещата с Барселона и той там се доразви като талант и човек. Разбира се, имаше и учител като Йохан Кройф, и често сме си говорили с Ицо за цялостното влияние на Кройф върху него и за това как му е помогнал да успее.

Когато сте в ЦСКА, в мъжете влизат също Любо Пенев и Емо Костадинов.

Това бяха двамата най-перспективни младоци от школата на ЦСКА, мога да кажа невероятни таланти. Но те се развиха, тъй като имаха и добри учители. Ние ходехме по-рано на тренировки, за да се учим от най-големите – Петър Жеков, Мир на праха му, Димитър Пенев, Стоян Йорданов. От тях имаше какво да се види и да се учи, и по време на индивидуалната работа младите израстваха.

Кой е най-щастливият Ви момент с ЦСКА?

Това е спечелената титла на България през 1987 година. За да стигнем до нея се преборихме с доста сериозна конкуренция и успяхме да го направим с един млад отбор, който се изграждаше 2-3 години. Стоичков вече бе утвърден играч и лидер, а и съставът беше балансиран. Футболистите бяха качествени, набираха опит и показваха постоянство, и след като се обиграхме, заслужено триумфирахме. За мен е чест и привилегия, че бях част от този голям отбор на ЦСКА.

Защо напуснахте ЦСКА?

Дадоха ме под наем на Локомотив Горна Оряховица и две години бях там. Когато трябваше да се върна на „Армията“, Георги Василев бе настоятелен и ме покани в Етър, отбор с добра организация и отлични играчи. Приех офертата и това ми позволи да спечелим за Велико Търново много сериозни неща – Купа, титла и участие в Шампионска лига.

Имате хубави спомени от двата европейски мача с шампиона на Германия.

Да, Кайзерслаутерн наистина бе солиден отбор. В първата среща в Германия изгубихме с 0:2, но в реванша се представихме на високо ниво и защитихме честта си пред пълните трибуни на „Ивайло“. Аз успях да вкарам гол, с който поведохме. След това имахме и още шансове да удвоим резултата, но техният вратар спаси всичко. При 1:1 десетина минути преди края, можех да вкарам и втори гол, но вратарят им спаси моя удар.

Какво бихте казали сега на феновете на ЦСКА?

Те винаги са била зад отбора и не се съмнявам, че ще е така и занапред. Те са взискателни и интелигентни хора, те знаят историята на клуба и затова са максималисти. Те крепят и държат ЦСКА, и ако не бяха те, ЦСКА нямаше да може да е на тази позиция, на която е в момента. ЦСКА обаче винаги търси най-високото стъпало и трябва отново да стъпи на него, а това, убеден съм, ще стане възможно и с подкрепата на верните фенове на ЦСКА.

Следете новините ни в GoogleNews