За да бъдем независими, трябва да произвеждаме повече енергия в Европа

Статията е специално предоставена на OFFNEWS от Представителството на Европейската комисия в България.

Американският хуморист Уил Роджърс отбелязва, че хората се делят на три вида: едни се учат, като четат, други се учат, като наблюдават, а останалите – образно казано – трябва сами да пипнат „нагорещения котлон“, за да си вземат поука.

В Европа напоследък усвояваме уроците си по трудния начин.

Руското нашествие в Украйна и последвалите сътресения нанесоха тежък удар върху нашата енергийна система. Неотдавна конфликтът в Персийския залив предизвика нова вълна от сътресения. Благодарение на опита от енергийната криза през 2022 г. Европа беше по-добре подготвена. Но фактите показват, че продължаваме да сме изложени на рискове, породени от събития извън Европа. От началото на конфликта ЕС е похарчил над 100 милиарда евро повече за внос на нефт и газ в сравнение със същия период на миналата година. Оказва се, че уроците, които научаваме по трудния начин, ни излизат и доста по-скъпо.

Комисар Дан Йоргенсен Снимка: Audiovisual.ec.europa.eu

И поуката е пределно ясна: трябва да се освободим от зависимостта си от вноса на изкопаеми горива във възможно най-голяма степен и възможно най-бързо. Колкото повече чиста енергия произвеждаме от собствени източници – като възобновяеми енергийни източници, ядрена и геотермална енергия — толкова по-ниски ще бъдат сметките ни. Същевременно ще повишим енергийната си сигурност, ще намалим емисиите и ще гарантираме енергийната си независимост.

Именно в тази посока вървим. Миналата година увеличихме мощностите за производство на енергия от възобновяеми източници с 89 гигавата. Само един гигават е достатъчен, за да осигури електроенергия за до един милион домакинства! За първи път в историята ЕС произведе повече електроенергия от слънце и вятър, отколкото от изкопаеми горива. С други думи, все по-голяма част от енергията ни се произвежда в Европа, което намалява зависимостта ни от вноса на изкопаеми горива. От 2022 г. насам сме намалили значително потреблението си на газ – с около 17%.

Но от значение е не само Европа да произвежда електроенергия, а и как тя достига от една държава до друга. През последните десетилетия държавите от ЕС свързаха електроенергийните си пазари до степен, която няма аналог другаде по света. Това ни позволява много по-лесно да си помагаме с доставки в моменти на нужда, както и да купуваме и продаваме електроенергия през границите на най-изгодни цени.

Благодарение на този напредък европейската енергийна система стъпи на по-солидна основа. Но достатъчно устойчива ли е тя, за да издържи на несигурността в днешния свят? Убеден съм, че е и че ще продължи да бъде, стига да следваме една последователна стратегия. Добрите планове и поетите ангажименти са само първата стъпка. След нея трябва да последват реални действия и конкретни резултати. Отговорността за предприемането на тези следваща стъпки е споделена между много участници: от Европейската комисия и държавите членки до регионите и компаниите.

На първо място, успоредно с увеличаването на собственото производство на енергия, трябва да продължим да разнообразяваме и източниците на внос. В продължение на много години, дори десетилетия, разчитахме на Русия за 40% от вноса на природен газ. Сега този дял е спаднал до малко над 10%. Скоро той ще бъде сведен до нула, тъй като забраната за внос на руски газ вече е залегнала в законодателството на ЕС. Докато затваряме кранчето на руската енергия, отваряме врати за по-широк кръг от надеждни доставчици. А те знаят, че в наше лице имат надежден купувач. ЕС отстоява свободната търговия, а европейският пазар предлага справедливи и стабилни условия и е отворен за бизнес. Освен това, тъй като търговията с енергия вече не се ограничава само до петрол и газ, Европа се стреми и към по-голямо разнообразие от енергийни източници, като все по-важно място заемат електроенергията и новите видове чисти енергоносители.

На второ място, енергийната система обединява множество участници от публичния и от частния сектор. Интересите им невинаги съвпадат, но в Европа действаме като един отбор. Държавите членки координират тясно действията си, за да определят процедури при извънредни ситуации и да задействат използването на стратегическите запаси от нефт и газ при необходимост. Европейските компании също играят ключова роля. Те работят активно на световните пазари, за да осигуряват необходимите ни енергийни ресурси на възможно най-добри цени. Освен това Европа привлича инвеститори, които ценят нейната стабилност и предвидимост.

Ето защо през последните години към енергийната инфраструктура на ЕС се вливат значителни инвестиции. От 2023 г. насам възобновяемите енергийни източници привличат най-големия дял от частните инвестиции в европейската инфраструктура. През 2024 г. те достигнаха 15,5 милиарда евро, което представлява ръст от над 150% спрямо 2020 г. Запазването на доброто сътрудничество между всички участници в нашата енергийна система ще бъде от решаващо значение през следващите години. Казано просто – когато работим заедно, постигаме повече.

И накрая, трябва да навлезем в нов етап на прехода към чиста енергия: етапа на ускоряване. Затова разширяваме и модернизираме европейската електропреносна мрежа – съкращаваме сроковете за реализация на проекти за чиста енергия, разширяваме междусистемните връзки между държавите и подобряваме планирането на мрежовата инфраструктура. Успоредно с това работим за по-широка електрификация на европейската икономика, така че домакинствата, промишлеността и транспортът да могат да се възползват от евтината и чиста енергия, която произвеждаме. За да допълним възобновяемите източници с надеждни базови мощности, можем да разчитаме на съществуващите ядрени централи, като същевременно развиваме и следващо поколение ядрени технологии. Чрез по-интензивно европейско сътрудничество в областта на нововъзникващите технологии – като например малките модулни реактори и термоядрения синтез – можем да изведем Европа на водещо място в развитието на ядрената енергетика.

През следващите месеци ще представим визията си за развитието на европейската енергийна система през следващото десетилетие. Като определим конкретни цели за 2040 г. в областта на възобновяемата енергия, енергийната ефективност и електрификацията, ще осигурим по-голяма предвидимост и ясна обща посока за инвестициите в енергийната ни система.

Тази обща посока ще ни приближи към неутралността по отношение на климата, като същевременно ще повиши конкурентоспособността на европейската икономика и ще повиши степента на енергийната ни независимост.

Именно това е един от най-важните уроци от кризите, през които преминахме: енергийният преход и енергийната сигурност вървят ръка за ръка. Ако сме усвоили добре този урок, ще можем да избегнем бъдещи сътресения в нашата енергийна система.

Следете новините ни в :