Големият проблем на 14 ноември

Проф. Ивайло Дичев Последна промяна на 05 ноември 2021 в 20:41 5949 0

Не знам за кого и за какво ще гласуват българите на тези избори. Но знам къде е големият проблем: започва да ни става все едно кой ще управлява, а оттам - какво ще ни се случва оттук нататък, коментира проф. Ивайло Дичев пред Дойче веле.

Знам, че преди решителни събития трябва да се ободряваме, затова да изкажа притесненията си от по-рано.

България продължава да буксува в задънената улица. Очертават се резултати, подобни на тези от предните два избора. ГЕРБ няма с кого да направят правителство, ДПС допълнително разяриха гражданите с кандидат-депутата си във Велико Търново, а приливът на подкрепа за Асен Василев и Кирил Петков изглежда за сметка на така наречените партии на промяната, което отново ни връща към същия въпрос: ще могат ли да се разберат този път?

Повод за оптимизъм няма

Кълнат се, че ще има правителство, но ако следим медийните изяви, нямаме повод за оптимизъм. ИТН заливат с обиди потенциалните си партньори, а да се четат туитовете на Тошко Йорданов е направо мъчително. На въпрос дали са си извлекли поука от двукратния си провал сценаристите отговарят, че били твърде наивни, честни и открити, от което разбираме, че смятат останалите за мошеници. Междувременно текат съдебни процеси за клевета, а Лозан Панов, наместо да напада кандидата на ГЕРБ, иска импийчмънт на действащия президент. Което, от своя страна, поставя под въпрос бъдещата коалиция между ДБ, които го подкрепят, и ИТН, ПП и ИБГНИ, които са зад Радев.

Най-сговорчиви и компромисни са новите играчи от "Продължаваме промяната" и именно това според мен е основната причина да расте подкрепата за тях. Само че приятелският огън по Кирил Петков не затихва и „бележката“ от Канада за гражданството му се представя ту като драматично погазване на конституцията, ту направо като предателство и шпионство. Предстои да видим дали тази атака няма всъщност да вдигне одобрението за него, защото противопоставя един смел човек на цялата политическа система. Но защо тази ярост - страх от конкуренция ли е или се готвят пак да предадат четата?

Анти-ГЕРБ партиите не спират да чертаят червени линии. ДБ иска лустрация, БСП отново извади глупостите си около Истанбулската конвенция, ИТН не забравят за мажоритарната система и наказването на партиите без субсидии, Бабикян е за зеления сертификат, но лидерката на формацията му Манолова внесе жалба в съда против нея. На този фон рядко чуваме какво все пак биха направили заедно.

Основният проблем на тези избори е липсата на каквато и да било политическа дискусия. Вече не се и надяваме на лидерски дебати: единият се крие на диванчето, другият - в джипката, третият - в президентството. И никой не иска да „падне до нивото“ на опонента си и да спори с него пред нас. Текат монолози, всеки по своята си частна платформа, а дори и да се съберат представители на различните партии тези монолози пак рядко се пресичат - заливат ни всевъзможни екзотични мисли, които пренасят по-възрастните от нас в зората на 1990-те. Дори шоуто на Сидеров (имитиран от новата полит-звезда Луна) вече твърде много пъти сме го гледали, за да ни възмути истински.

Цялата предизборна кампания, както и животът ни през последната година, се измести в посока на Ковида. Редовният силогизъм: мерките са закъснели, ерго са излишни. Ако са закъснели, не трябва ли да се усилят, би казал човек със здрав разум, но за говорителите въпросът е да не се съгласят, за да запазят достойнство. Вярно, че по света взимат още по-строги мерки, но ние сме самобитни. И, разбира се, валят критики към служебното правителство. Вероятно бият самара, за да се сеща магарето - тоест, Румен Радев. Но цялата тази работа е нелепа, защото служебното правителство не участва в избори, а вкарването на една експертна тема в политическия дебат предизвиква безсмислено и вредно за здравето бърборене. И смяна на канала.

За сметка на това по важните за обществото теми трудно бихме могли да запомним и артикулираме спорещи алтернативи. Всички, дори и ГЕРБ, говорят за съдебна реформа, но разбрахте ли какви са версиите за нея на едните и на другите? Къде се разминават, по какво са съгласни, какви следствия предвиждат от това, което предлагат? Не мога да възпроизведа дори идеите на съдия Панов в тази негова професионална сфера, да не говорим за проф. Герджиков, който и тук, както по всички теми, обещава да покани експерти и да направи каквото го посъветват.

Нещо ново на северномакедонския фронт?

Всички са се снишили, не чувам нито един политик смело да каже: опомнете се, помислете кое е по-важно - „признаването“ на етническия произход на Гоце или осъществяването на националния идеал за премахването на тази граница? По едно време се появи слаба надежда, че ще намерим компромис със зачитането на българското малцинство оттатък, но в Брюксел Радев даде заден ход, вероятно пак по предизборни съображения. Няма дебат, никой не смее да предлага алтернативи и не е много ясно между какво ще избираме. Кой е по-ербап? Кой повече ще се изрепчи на Запада?

Вземете Зелената сделка. Пак един такъв боязлив консенсус, като изключим Зелено движение. Да запазим Мариците и да се откажем от европейските милиарди? Да напуснем развития свят, като си заровим главата във въглищата (по Сандов)? Чухме някои интересни идеи от ПП, но голям, принципен дебат не се е състоял, поне дотук. Защото става дума за стратегически решения - за климатичните промени, за адаптирането към тях на селското стопанство и туризма, за шансовете, които дава позеленяването на икономиката. В България има много хора, които възприемат екологията като наивност и при всеки повод ѝ противопоставят нашенския егоизъм. Ето ви тема за предизборни позиции и идеи.

И така, докато затрием държавата

Където и да пипнеш, все този страх да не заемеш позиция, която да обиди някой избирател. Демографията? Всички ще ви кажат, че сме в катастрофа, но въпреки това в никакъв случай не бива да допускаме мигранти, както правят в развитите страни. Еднополови бракове? Сакън, нали Конституционният съд дописа конституцията? Едничка Касимова-Моасе се застъпи, но дали щеше да го направи, ако беше от партия? Как да се пласираме в ЕС, да преодолеем маргинализацията, да намерим приятели? Е, тук консенсусът е вече пълен - ще се инатим по всички теми, докато затрием държавата.

Вярно е, че има истински разделящи теми като прогресивното данъчно облагане на БСП или това болниците да не са търговски дружества (пак те и ИТН). Но първото е толкова разделящо, че никой не се наема сериозно да го дискутира. Що се отнася до болниците, така и не разбрахме каква точно е идеята, какви да станат, ако няма да са търговски дружества. Един сериозен дебат с участието на лекари, с икономисти, НПО, чуждестранни експерти може би щеше да ни даде идея, та да се ориентираме в гласуването.

С една дума: скуката е голяма. Не знам за какво ще гласуват съгражданите ни на идните избори - за буренцето ракия на г-н Панов, за лицевите опори на Радев, за тогата на Герджиков. Може пък Хазарта да изпее нещо? Големият проблем в тази досада е, че започва да ни става все едно кой ще управлява, а оттам - какво ще ни се случва оттук нататък. Само и само да свърши мъката.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови