Минималната работна заплата да стане 330  - 340 лева от първи април, предложиха от Конфедерацията на труда „Подкрепа“.

Предложението е част от пакета мерки, който синдикалистите отправиха към служебното правителство за подобряване на икономическата ситуация в страната. Те настояват също така до края на годината сумата за майчинство да се изравни с минималната заплата, както и да се промени пенсионният модел.

"Предлагаме на този етап само три социални мерки, изключително в правомощията на правителството и не искат законодателни решения", заяви Николай Николов, социален експерт на конфедерацията.

От 1 януари 2013 г. минималната работна заплата беше увеличена от 290 лв. на 310 лв.

„Увеличаването на минималната работна заплата може да повлияе съществено върху цената на труда. Става дума за приемане на един обективен ред и критерии за определяне и актуализиране на актуалната работна заплата, защото смятаме, че не е продуктивно, когато наближи началото на годината да започне процедура за наддаване“, обясни Николай Николов, социален експерт на конфедерацията.

"Настояваме да се приеме обективен механизъм за повишаване на минималната работна заплата. „Предлагаме от 1 април т. г. минималната работна заплата да се установи на 330-340 лв., в зависимост от възможностите“, заяви Николов.

"Ние ще влезем отново във вечния дебат с работодателите дали тя влияе на заетостта или не и затова съм приготвил една таблица с анализ от последните 10 г., за да се види, че такава връзка няма“, каза Николай Николов, социален експерт на конфедерацията.

„Трябва да се промени пенсионната система и пенсионният модел, защото досега промените са неефективни и са в полза на фиска, а не на хората“, каза той. Според него трябва да има подпомагане на майчинството и на отглеждането на деца и затова „предлагаме да се възстанови семейното подоходно облагане. "Конкретни са мерките ни, за да се подпомогнат хората в този тежък момент и които правителството може да вземе", обясниха от организацията.

От КТ „Подкрепа“ казаха още, че искат изменение на Закона за потребителския кредит. „Лихвените проценти в момента са зависими от политиката на конкретната банка и всяка банка има свои формули за това“, заяви Здравко Димитров, икономист и финансов консултант на КТ "Подкрепа". „Трябва да има ясни правила на каква методика се стъпва. Предлагаме учредяване на регулаторен орган към БНБ за промяна на вредни практики“, каза той. Трябва да има и Закон за финансовия омбудсман за бързо решаване на споровете извън съда, такива действат в 24 страни на ЕС, допълни той.

„Ние сме за отмяна на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), според който банките могат да продават с изпълнителен лист имота на неизрядните платци на кредити. Тук задължително трябва да има равнопоставеност и избягване на привилегированото положение на банките“, заяви Димитров.

„Трябва да има и забрана на такса "предсрочно погасяване" на кредити, за да не стават клиентите роби на банките. Трябва да има и Закон за несъстоятелност на физическите лица. Предлагаме възможността клиентите и организациите да могат да завеждат колективни искове срещу банките“, добави Димитров. "Както и създаване на т.нар. "лоша банка", която да приеме проблемните кредити на финансовите институции. Дали ще бъде банка или агенция не е толкова важно, съществено е структурата да я има. В момента този проблем се решава от всяка банка поотделно. При такава структура ще се видят пакетите с лоши кредити на всяка банка и ще се освободи допълнителен финансов ресурс", поясни Димитров. Нашите банки са едни от малкото, които отчитат положителен финансов резултат за миналата година, а има проблем с кредитирането. От какво печелят тогава?", попита Димитров и предположи "От банкови такси, вероятно".

"Около 21-22% са необслужваните кредити, а при някои банки процентът е много по-голям", казаха още от организацията.

На пресконференцията днес от КТ „Подкрепа“ засегнаха и темата за мините, където според тях положението все повече се влошава.

„Към днешна дата 3000 работници от въгледобива са в неплатен или принудителен отпуск, част от тях са от "Марица Изток", заяви Владимир Топалов, председател на синдиката на миньорите към КТ "Подкрепа". „Причината е, че това производство сега е 800 мегавата, а за да имат те нормален процес трябва да произвеждат почти двойно“, допълни той.

„Ние работим под технологичния минимум и това създава проблем на производството. Ако до края на месеца не се вземат спешни мерки сигурно ще отидем към ситуация до спиране на отделни мощности“, предупреди той.