След седем години в Европейския съюз се оказва, че хората в Северозападна България живеят по-зле, отколкото преди България да стане член на ЕС. Това е едно от заключенията на конференцията, организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент в София днес. На форума присъстваха депутати от европейския и българския парламент, министри, икономисти и експерти.

Състоянието на българския Северозапад е в очевиден разрез с политиката за сближаване на държавите и регионите в тях. По линия на политиката за сближаване през периода 2014-2020 г. за България са предвидени 7 млрд. евро, с които трябва да се решат много сериозни проблеми.

Българският БВП е едва 45% от средния в Съюза, 45 на сто от българите са заплашени от бедност, четири от петте най-бедни региони в ЕС са български, а 99,8% от фирмите у нас са микро предприятия, които трудно могат да си позволят инвестиции и модерни производства. Седем милиарда евро за 7 години не са много и за да има промяна в тези показатели до 2020 г., е необходима пълна мобилизация на държавата и обществото, коментира евродепутатът Ивайло Калфин. Той призова за пълна прозрачност на преговорите, които в момента държавата води с Европейската комисия по условията за харченето на еврофондовете.

Трябва да спрем да говорим колко пари се усвояват, а да следим какво се постига с тези средства, заяви евродепутатът Ивайло Калфин на дискусия за отражението на еврофондовете върху българската икономика.

От следващия бюджетен период, който започва от 2014 г., Европейската комисия също по-отблизо ще следи ефектите от инвестициите по линия на политиката за сближаване и за тази цел за първи ще бъдат подписвани Споразумения за партньорство с всяка от страните членки. В тези документи националните правителства поемат ангажимент да изпълняват определени политики, подчинени на постигането на целите на стратегия Европа 2020. Неизпълнението на споразуменията може да доведе до замразяване или отнемане на средства. В споразумението на България приоритетите са конкурентоспособност на малкия и среден бизнес, инвестиции в иновации и нови технологии, разширяване на достъпа до информационни и комуникационни технологии, енергийна и ресурсна ефективност, свързаност на инфраструктурата с акцент върху жп мрежата.

От бюджета за текущия програмен период се очертава държавата да загуби 300 млн. евро от евросредствата, припомни Калфин. Става дума за част от парите за околна среда, конкурентоспособност и развитие на селските региони.