Медицинската сестра на 30-о училище: Тук намират цаката на всеки инакомислещ

Александра Маркарян 27 юни 2012 в 12:13 16382 38

30 СОУ в София.    Снимка: Сергей Антонов
30 СОУ в София. Снимка: Сергей Антонов
Румяна Давидова е медицинската сестра, спасила живота на учителката от 30 СОУ Ася Балтакова. На 1 февруари Балтакова влиза в училищния лекарски кабинет с кръвно 251/119. Давидова й дава лекарства, след което, въпреки волята на ръководството на училището, вика линейка. След като спешният екип стабилизира състоянието на Ася Балтакова, лекарят се обръща към нея и ú казва: "15 минути да бяхте закъснели, с вас нямаше да разговаряме". OFFNews потърси г-жа Давидова, за да предаде спомените ú от онзи кошмарен ден. Открихме я на работа в 18 СОУ, където е преместена заради конфликт с директорката на 30-о Атанаска Рейха, задълбочил се именно след случая "Балтакова".   Госпожо Давидова, вие сте първия човек, помогнал на учителката от 30 СОУ Ася Балтакова на 1 февруари, когато тя е вдигнала кръвно 251/119. Какво си спомняте? На 1 февруари в лекарския кабинет влезе преподавателката по музика Ася Балтакова. Беше силно разстроена и разтреперана. Разбрах, че е викана при директорката. Като мерих кръвното ú налягане, помислих, че апаратът се е развалил – показваше 251/119. Бях изумена. За 30-годишната ми практика на медицинска сестра за пръв път измервах такива стойности на артериално налягане. Силно се притесних, защото знаех какви могат да бъдат последствията, особено когато учителката каза, че ú се схваща лявата ръка. Трябваше светкавично да действам. Дадох ú валидол под езика и таблетка хлафазолин – лекарството за кръвно налягане в лекарския кабинет. Убедена бях, че незабавно трябва да извикам Бърза помощ и да се направи инжекция, която бързо да подейства, но месец по-рано бях предупредена от директорката на училището, че не трябва да викам Бърза помощ без съгласие на ръководството. Защо се налага това? За да прецени тя (директорката Атанаска Рейха - бел. ред.) дали се налага. Как тя, която не е медицинско лице, преценява? Така е, забранено ми е да викам Бърза помощ. Г-жа Рейха отрече това пред OFFNews. Заяви, че вашето задължение било само да уведомите, но не и да ú искате разрешение, защото тя не ви била началник.

Тя не ми е началник, но тя е тази, която контролира.

Какво направихте, след като измерихте кръвното на Балтакова и дадохте лекарствата?

Веднага се обадих по телефона на секретарката Катя Дамянова. След явно консултиране с висшестоящите секретарката ми се обади и заяви: „По длъжностна характеристика медицинската сестра отговаря само за здравето на учениците, но не и за здравето на учителите“.

Това ми се казва по телефона.

Бях шокирана. Те, административното ръководство, не разрешиха да се обадя на Бърза помощ от служебен телефон на училището, защото не ми е било вписано в длъжностната характеристика. Което значи, че аз си измивах ръцете. Казвам: „Ася, излизай навънка, ти не си ми в длъжностната характеристика, умирай там, в коридора, получавай инсулт, разбираш ли? Край, не ме интересуваш, аз отговарям само за учениците“.

Това те ми го казват, но аз съм човек, преди всичко съм човек. А ставаше дума за живота на тяхна учителка.

Обадих се по GSM на преподавателката по история Мариана Димитрова и екип на Бърза помощ дойде сравнително скоро. При прегледа лекарят констатира хипертонична криза с параметри 230 на 119 - беше ú паднало вече кръвното. Даже ето, имам и фиш от Бърза помощ, когато е идвала.

Като медицинска сестра смятам, че съм изпълнила служебния и човешкия си дълг и съм помогнала с каквото мога на специализирания лекарски екип. Бих направила това както за ученик, така и за учител, независимо дали е вписано или не в длъжностната ми характеристика.

Как реагира директорката на 30 СОУ Атанаска Рейха?

Описах целия случай и го изпратих на РИО (Регионален инспекторат по образованието - бел. ред.). Причината за това беше, че Рейха писа дори до г-жа Фандъкова – на нея ú е само до мен и Рейха, за да се поиска от мен обяснение какво съм направила, каква е моята дейност.

Написала е, че уронвам престижа на 30-о училища. С всичко, което съм направила, с това, което съм написала, аз уронвам престижа на 30-о училище.

Искаше да ми извади очи, изписа ми вежди.

Кой конкретен текст от вашето обяснение до РИО визира Рейха, смятайки, че той уронва престижа на училището?

Не мога да знам. Аз пиша какво съм направила. Няма записване на ученици в 30-о заради това, че съм помогнала на тази учителка? Не знам.

Екипът, който се събира с методичните инспектори от здравеопазване, с Албена Атанасова, която е отговорник, разглеждат тази молба, четат дума по дума и казват: „Чакайте. Какво длъжностно основание и отговорност да търсим от тази медицинска сестра, като тя е направила всичко, което е трябвало да направи? Ние трябва да я поздравим тази сестра. Ние трябва да я похвалим, че тя е спасила човешки живот, дори да не е в длъжностната ú характеристика. Ние трябва да я похвалим тази сестра“.

И от Столична община връщат отговор на Рейха, който хич няма да ú хареса. Отговарят на нейната жалба в моя защита.

В жалбата си срещу мен пише още: „На 28-и г-жа Лазарова изпратила ученик от VII “Б“ клас в 17.20 часа. Кабинетът (лекарският) е бил заключен и момчето се е върнало в час.“

Значи, в 17.20 аз не мога да отида до тоалетна? Разбирате ли? До пет и половина съм на работа, в и двайсет ме е нямало и аз отговарям на това – може би в и двайсет вече съм отишла до тоалетната, преди да си тръгна. До такава степен...

Аз нямах правото да ходя до тоалетна.

Знаете ли напоследък какво стана? Носех телефона в себе си – ако нямам джоб, в сутиена го слагах – навсякъде да е с мен. Под страх, живееш под страх. Започнаха да ми се обаждат от общината: „Руми, къде си?“. Казвам: „В училището съм – в бюфета съм“ или „В стола съм“, защото аз имам работа не само в лекарския кабинет, но гледам и менюто, пиша и в бюфета, и влизам, и ходя до тоалетна.

„Защото – казват – Рейха се обажда и казва, че си извън училището.“

Викам: „Има камери – тук поне има, дал Господ камери – да видят на камерите кога идвам, кога си отивам, къде ходя – по коридорите ли, в тоалетна ли – всичко се записва на камери. Така че, елате да видите къде съм“.

Днес, утре, започват директно да звънят в дирекция „Здравеопазване“, че ме няма. И тогава дойде проверка и казват: „Руми, сметете се със сестрата 18-о училище, за да престанат тези дрязги, тези обаждания“.

Сменихме се и аз се успокоих и спя спокойно.

Казах им на тези учителки (бел. ред. Ася Балтакова и колегите ú, които я подкрепят): „Аз, ако трябва нещо да се борите, аз няма да се оттегля заради това, че съм напуснала – аз ще ви поддържам, защото това за мен е някаква параноидна шизофрения“.

Това е нещо страшно. Нямате представа учителките с какъв страх живеят, те са зависими от Рейха. Ако мнението на някоя учителка е различно, намира ú се цаката и си отива – край. Да не говорим какви други невероятни неща стават там.

Търси ми се отговорност например защо е изгорял бушонът, защо имам телевизор в стаята.

Общината ви е защитила напълно логично. Но много по-големият проблем е, че директор забранява да се викне линейка за човек, който може да умре.

Да.

На това не се ли обръща внимание? Как реагира общината на това?

Аз имах чувството, че това, което ми каза: „Ти отговаряш за учениците“, тя си вкара автогол. Защото ако аз отговарям за учениците и съм сестра за детското здравеопазване, тя е работодателят на Ася Балтакова, която отговаря за нейния живот и здраве. Ако Ася Балтакова беше направила един тежък инсулт, до какъвто води такова кръвно налягане, тя трябваше да отговаря и пред съдебната власт и пред всички защо тя не е поела ангажимент за здравето – да повика линейка, да се свърже с лекари, които да дадат първа помощ. Тя, едва ли не, ми забрани като медицинска сестра да дам първа помощ.

Как реагира общината на това?

Не знам за нея какво отговарят. Но тя пише жалба срещу мен и те ме защитават като мои работодатели.

Ако се стигне до съд, как ще докажете думите си?

Имам свидетели. Имаше при мен учителки, които чуха. Аз изчаквах линейката да се викне отдолу, от ръководството, защото всеки от нас държи GSM в ръцете си, повикването на 112 е безплатно, но аз исках да уведомя, защото преди това бях предупредена да уведомявам, когато се вика Бърза помощ. Да, ето, уведомих ви, извикайте. Аз не съм длъжна, аз можех да нямам GSM – трябва да се викне Бърза помощ, било за дете, било за учителка. Отказаха. За Ася Балтакова отказаха точно с тези думи: „По длъжностна характеристика ти отговаряш само за учениците, не и за учителите“. И как аз трябваше да реагирам? Не се знае. Но в същия момент се спогледахме с учителките, които седяха до жената...

Нещо ще прибавя – Ася Балтакова какъв учител е. Тя водеше такава вокална група, че ако чуеш тази вокална група как пее на различни гласове, ще кажеш, че това е на световно ниво вокална група. Тази въпросна директорка, където и да ходеше да се представя, ходеше с вокалната група на Ася Балтакова.

Думите на Рейха пред OFFNews по този повод бяха: "Балтакова не казва, че е от 30-о училище. Не е вярно, че ми прави реклама".

Божеee!

Направи ми впечатление, че 30-о училище е опасано с камери - има много повече, отколкото в други училища. Защо е така?

Вместо да вложи пари в двора, тя сложи на всеки 100 метра камера.

Ако по коридорите срещна учителка, на която трябва да кажа: „На твоето дете с диабет еди каква си бележка трябва“, учителките ме подминават и казват: „Махни се, махни се оттук, че отдолу има камери“.

Жените ги е страх да се срещнем в коридора и да говорим дори и по професионални въпроси. Страх ги е да идват в кабинета да им меря кръвното, да пият лекарства, ако ги боли глава да им дам, защото кабинетът ми е наричан клюкарник, не лекарски кабинет – клюкарник.

Имаше стая за пушене, където се събираха, преди да влезе пълната забрана, да влизат там учителките да пушат, да не излизат с учениците на двора – заключи стаята и каза: „Вие не се събирате да пушите по цигара, вие се събирате да клюкарствате“.

Когато ме преместиха в 18-о училище, от дирекция „Здравеопазване“ ми обясниха: „Преместваме те не защото те наказваме, а да спрат конфликтите“.

А на Ася лекарят от Бърза помощ знаете ли какво каза? 15 минути да бяхте закъснели, с вас нямаше да разговаряме.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!