Изповедта на българска медицинска сестра в Англия

Последна промяна на 13 октомври 2013 в 10:09 28532 49

Изповедта на една медицинска сестра във Великобритания
Изповедта на една медицинска сестра във Великобритания

Когато решиш да осъществиш мечтата, принуден от деѝствителноста в собствената си държава, започват други проблеми и не по малко напрегнат и интересен живот. Вече си на 40 с добра професия и много добър професионален опит. Решаваш да започнеш всичко отначало, да рискуваш, да промениш живота си.

Така и аз реших, че вече живота в собствената ми държава става непоносим. От всякъде те затискат социално битовите проблеми. Всеки ден започва с поредното държавно безумие и лудо препускане за поредната изкарана пара. Бързаш за една работа, тичаш за втора и в края на деня вече мислиш за следващият ден.

 Та в един обикновен ден, изморила се от безкрайно чакане, бюрокрация и висене по министерства се отзовах в Англия, където да си медицинска сестра е чудесно.

 Отзовах се тук чрез посредническа Агенция и от тук започна един не по малко интересен и напрегнат живот. След вадене на куп документи за регистрация и отвряне на PIN номер за работа като медицински специалист в Англия, започна едно продължително чакане. Когато правех запитване към агенцията за това какво се случва, получавах отговор: Чакаме. В един прекрасен момент чакането ми писна и помолих моя приятелка англичанка да се обади до Организацията на специалистите по здравни грижи и се оказа, че парите които бях оставила в Агенцията за такси към тях, изобщо не са внесени.

 След дългото чакане, заминах за броени часове и куп извинения. Тук вече нещо ново, Англиѝска агенция. Един прекрасен заробващ договор. Работиш като болногледач в старчески дом, защото езика ти куца или като медицинска сестра в такъв, защото от тук трябва да почнеш. Няма лошо, стига обаче да получаваш нормално възнаграждение, защото агенцията ти удържа 1 паунд на всеки заработен час, освен другите такси, които ти се удържат в края на всеки месец. И така ти правиш едни хубави 50–60 часа на седмица, за да можеш да оцелееш, а Агенцията прави едни хубави пари за месеца на твоѝ гръб.

 Не желая да споменавам за останалите проблеми с работодатели, с проблемите в домовете и квартирите. Когато решиш да се обърнеш към агенцията си за помощ, всички се оказват заети или ти се изброяват куп причини и ти пак си на съответната права, без да знаеш на къде и към кого да се обърнеш. Да не говорим и за таксите и комисионни, които ти се удържат, за вадене на документи и какво ли още не.

 На всичко отгоре, трябва да си усмихнат и щастлив, защото ако не си щастлив, просто си отиваш от работа.

Ако си щастлив и работиш, ще се намери някоѝ добър колега да напише рапорт срещу теб, че днес си прекалено щастлив и пак лошо. Или пък ще караш през зимата колело по 5 мили, защото няма удобен транспорт. И в това няма лошо, спортът никога не е излишен. За естеството на работа, ами какво да кажа, освен че идват много добри професионалисти от България и са принудени да работят в неприятна обстановка и лошо отношение.

 Не искам да разочаровам никого, но нека не живеят с илюзията, че тук ще са носени на ръце, защото са добри, защото могат, напротив. Започваш от нулата и отново учене и пак учене, тренинги , курсове и какво ли още не. Не смятам, че системата тук е по-добра. Какво ти остава, освен да си затвориш очите за това което се случва, иначе няма работа, няма пари. Да не говорим за това, че Агенцията борави свободно с твоите данни и в един момент прекратява деѝноста си, което означава, че си без работа и на улицата.

 Сменяш Агенцията, уж с по-добра и нещата пак са същите, дори по зле. Всичко е прекрасно в началоло. Интервюта, обещания за хубава работа, съдеѝствие за курсове и документи и добро заплащане. Започват пак същите теглила. Обясняваш с кого си работил, какви проблеми си имал и съответно: "О, да ние ги знаем тия, те са мошеници, те са малки на пазара, ние сме сериозна агенция и при нас никой не е останал без работа." Пълни глупости. Не само, че често си без работа, но се налага и да останеш и в хотела им, където посещаваш тренинги и курсове по език. Тези тренинги са ти излишни, но заплащаш за тях. Защо са излишни? Ами защото нито един работодател след това не ги признава и започват нови. Просто пари, дадени на вятъра.

 Курсъта за езика. Aми добре, важно е, стига да е разделен на нива - начално и така нататък, също платен. Хотелът, ами не желая да го обсъждам, просто хостел, на ниво една звезда, ако може и тя да се даде. За това съответно също ти се спират пари от заплатите, които ще получаваш и ти си един удобен длъжник. Хубаво е, нали? Да не говорим за това, което се случва там.

Въпросната Агенция работи с румънци и българи. Станах свидетел на невероятни интервюта за работа и страхотни автобиографии. Мисля, че е отвратително да се спекулира с професията на медицинска сестра и здравен работник, за сметка на човешки живот, само за да правиш пари. Определено съседна Румъния се оказа доста по-предприемчива, находчива и оправна от нас. Фалшиви автобиографии, документи и какво ли още не. Може би някои, които са се сблъскавали със съответните агенции, ще се сетят за кого става въпрос. Предполагам, че тези хора също са били или са потърпевши от съответните агенции и за това искам да кажа на хората, които тръгват от България. Не бъдете безумно доверчиви, колкото и да ви е трудно. Винаги има начин и път. Не правете това, обаче с Вашите документи, защото може да има неприятни последствия. Да не говорим за Вашия опит и стаж, винаги може да се провери и разбере, когато работодателят реши да провери или се усъмни във Вас.

Преценете добре приоритетите си и своите възможности, преди да кандидатствате за работа, защото това после също може да се окаже проблем. Ако идвате за сезонна работа добре, но когато искате да промените живота си, трябва да сте подготвени за редица проблеми, битки със системата и да потърсите квалифицирана помощ навреме.

 Винаги има начин и път. Не го забравяѝте!

 

Мария

*Пълният текст е публикуван в e-vesti.co.uk.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

04.05 2015 в 09:20

Правилно казва жената,"цивилизованите"са едни използвачи и в Германия са същите.Не разбирам българите които величаят чуждото.

04.11 2014 в 21:02

Здравейте, не знам как е в Англия, но може би тази жена просто не е имала късмет, или просто изборът Великобритания е лош. Тук с наши партньори предлагаме работа за медицински сестри в Германия, освен, че не товарим с никакви такси кандидатите, а даже напротив, финалното интервю, което включва пътуване, хотел в Германия се покрива от клиента. Отделно, повечето клиники в Германия осигуряват настаняване за първите един два месеца, период в който да може да си намерят квартира кандидатите. Друг е въпросът, че самите хора попадат в един културен шок, в една много различна среда и честно казано, доста различно естество на работа. Нормално, в предвид, че при нас се следва руската школа, а на Запад има съвсем различни практики. Отделно, факт, почва се от по-ниско ниво, може да се наложи да се работи и по 12 часа на ден. Но, така е в развитите западни общества. В Германия никой не работи за под 9 евро на час, но и които работят на пълен работен ден, работят много. Заетостта масово е почасова и непостоянна. Където има постоянна заетост очакванията към персонала са големи.

23.10 2013 в 11:45

До: Pagane

Уважаема Pagane, струва ми се, че бъркате доброто възпитание с лицемерието. Англичаните се усмихват и се държат възпитано, а не лицемерно. Много странно ми звучи, че харесвате идеята "ако някой те мрази, може да ти фрасне един". Според мен не разбирате, че това не е позволено сред цивилизовани хора. Изглежда сте живели в среда, където това е приемливо.

Относно твърденията Ви, че Ви мразят и искат да Ви уволнят поради омраза: ако някой иска да Ви уволнява (независимо дали в UK или в България), то трудно може да се случи само от злоба и във всеки случай на такова основание. Никой не може да Ви уволни просто защото не сте му симпатична. За да Ви уволнят трябват фактически основания и в България, и в Обединеното кралство. Вероятно давате такива основания примерно с отношението си към любезността, която според Вас е лицемерие.

"Англичаните мразят чужденците" е грешно и невярно твърдение. Англичаните са толерантни към чужденците като цяло. Ако някой не харесва Вас, вероятно е поради Вашето отношение и поведение, а не поради тяхната омраза.

От твърдението "В Европа имат нужда от слуги, не от умуве" личи, че работите в обслужващата сфера. Вашето твърдение е само отчасти вярно. То обаче валидно и за България и за всички останали европейски страни, САЩ и Канада, а не само за UK. Навсякъде се търси евтин обслужващ персонал.

Но също така е вярно, че се търсят и умуве.

Ако работехте в академичните среди, щяхте да забележите, че във всички университети преподават и чужденци, които обаче не пишат за себе си "владея много добре езика" (както пишете Вие). Хората, които работят с английски (или друг език) като втори език нямат Вашето самомнение за владеенето на езика. Те ползват езика, говорят езика и не споделят с околните колко добре го говорят. Те знаят, че постоянно трябва да работят върху втория си език, но не го правят демонстративно. Фактът, че акцентирате на доброто говорене на езика на мен ми говори, че едва ли имате реална преценка доколко го владеете.

21.10 2013 в 17:32

При бледите без агенция трудно ще намериш работа..

21.10 2013 в 16:11

60% е доста нереална цифра .. може би 60% от българите са на помощи - да но 60% от цялото население на UK не ми звучи реално.

Доста българи без способности и качества идват в UK и очакват да им бъде помагано ... и ако завишената цифра 60% щади достойнството ви.. така да бъде :)

21.10 2013 в 12:45

Живях в Англия 2 години, владея много добре езика. Това беше проблем, защото разбирах обидите по адрес на българите и не можех да търпя. Англичаните се смятат за завоеватели на света, а самите те не могат да пишат на собствения си език. Тези пък, който могат да пишат, се смятат за богоизбрани и не виждат по-далеч от носа си. В началото си казваш- колко са мили, винаги се държат добре, но са нация, изпълнена с лицемерие и злоба. Разликата е, че ако в България, ако някой те мрази, може да ти фрасне един, а там ще направят така, че да те уволнят. Англичаните мразят чужденците, защото пропагандата там е, че чужденците са виновни за ниските заплати, а не правителството. Когато се сприятелиш с тях, осъзнават, че всички сме в един и същи кюп.

Разбирам напълно авторката на статията и я приветствам за откровението. Това не е пропаганда, това е споделен опит. А само умните се учат от чуждия опит. Но, все пак, нека не забравяме, че всеки си ходи с късмета. Отидете в чужбина, станете Никола Тесла, но не забравяйте, че има хиляди емигранти по света, които с образование, ценз и език, работят като строители и чистачи.

И ако им стиска на авторите в този сайт, направете анкета сред българите, работещи в чужбина, какво образование имат и какво работят. Защото в Европа имат нужда от слуги, не от умове.

18.10 2013 в 20:34

Аз от 4 години работя като медицинска сестра в Мадрид. Имам всички документи , които ми дават право на това. Сега мисля да замина за Лондон и да търся там работа като мед сестра в старчески дом. Някой може ли да ми даде информация, мога ли веднага да се запиша за номер в Лондонската колегия на мед сестри, или трябва да си подавам дипломата в тяхното министерство на образованието или на здравеопазването за разрешение, както чаках тук... т;е. дали испанската диплома ми важи за работа в Лондон ?? моля пишете на daniradkova@yahoo.es Благодаря предварително...

18.10 2013 в 08:06

Знаете ли , ама явно не наете , как си живеят, наистина живеят , сестпите в детските ясли? Четете : заплата 550 лв. за 6 часа и половина работно време , 5ди в седмицата , 40 работни дни платен годишен отпуск / 30 + 10 от профсъюза/ , храна и пари едногодишно за дрехи.Подпомогнати са и от педагог в паботата. Няма кой да уволни пенсионерките над 70 години , които "гледат "2годишни деца.Има и директорки на пенсионна възраст.

17.10 2013 в 23:05

Uspeh na vsichki bulgari po sveta!

16.10 2013 в 20:53

По този повод бих ви подариа една моя творба!

Животът ни в чужбина, казват че е лесен,
но за нас това изобщо не е песен!
Труден е, смърди на плесен!
Всички имаме проблеми- малки и големи..
Така,че вярвайте сега! Няма никаква лъжа!
Чужбината не е за всеки...
има и трънливи пътеки,
не може всеки трудностите да преодолее,
колкото и сълзи да пролее...
Сложиш ли веднъж глава в торбата,
все едно ти е каква заплата!
Няма връщане назад
правят те и на глупак,
чувстваш се дори като сирак!
автор Павлина Каракелиди