Дайнов: Създаденото от свободните хора винаги се заселва с несвободни

С Евгений не сме се виждали от месец. Беше се затворил в Миндя, за да пише книгата си за управлението на ГЕРБ, която ще бъде представена в четвъртък.

Бързането с писането на книгата се наложи, защото обърка с един месец прогнозата си за края на ГЕРБ. Преди близо година ми каза, че ГЕРБ ще падне през март.

Прогнозата я беше направил по една странна негова методика. Каза: "Зрее революционна ситуация. Хората се събират на групи и обсъждат идеи. Мислещите хора вече се отвръщат от ГЕРБ. 9 месеца е срокът, след който ще ги последват останалите, които избягват да мислят за политика."

Освен книгата ми е донесъл още един подарък - страхотен клип на песента "Зима" на групата му "Магистри". Аз пък, както винаги, го убеждавам да ми даде интервю. Съгласява се само при едно условие - първият въпрос да е за връзката между взривът на творческа енергия и протестите. Твърди, че в последната година у нас творците са се събудили. Загледани в протестите, ние не ги забелязваме, а именно този творчески изблик е подготвил почвата за протестите.

И двамата още сме под влияние на клипа на "Зима" (който горещо препоръчвам). Усещам, че влизаме в любимата ми тема за рока и революцията и вместо да се опитвам да формулирам въпроса, слагам записвачката пред него:

Творците надушват нещата преди другите хора, продължава Евгений Дайнов. Когато във въздуха увисне миризмата на адреналин от някакво предстоящо събитие, хората започват да правят нови групи, да пишат музика, да рисуват, да пишат книги. След което гръмва някаква революция и всички революционерстват. Когато поотслабне революционният дух, адреналинът продължава да виси във въздуха и хората продължават да правят творчество. Според мен тези две неща са свързани. Поне в моя живот така се е случило, аз съм на такива революционни цикли.

Кога беше първият революционен цикъл?

Откога да върна филма?

От началото.

Значи от 1985-86 г. Тогава се случиха няколко неща. Подгониха турците. Тръгна петиция да спрат да ги тормозят и да им сменят имената. Спря токът и България стана като дискотека.  В различни аудитории на СУ започнаха да се събират хора, включително и хора от БАН, най-вече от Института по литературознание. Събрахме се хора, които никога не сме се познавали. Родиха се нови книги.

Тогава се събрахме една компания, много странна - аз, Ивайло Дичев, Георг Краев, Едвин Сугарев, Сашо Кьосев, Иван Кръстев (тогава още поет) и докато се обърна, аха-аха взеха да събарят Берлинската стена. Едвин Сугарев започна да пише, аз направих една група ЕСГРАОН, започнахме да революционерстваме и всеки започна да прави нещо.

Без никакво прекъсване влетяхме в 89-та година и тогава се родиха огромните групи - "Подуене Блус Бенд", Милена, "Нова Генерация". Всичко се взриви някъде в тоя период и малко след това. Аз тогава писах парчета за групата, ходихме по концерти. Декември 1989-та до януари 1991 спрях всичко, защото написах първата си голяма книга: "Забавленията на другата половина: рокът и съвременната културна ситуация", културологично-философичен текст, който още го ползват като учебник в СУ. Имаше подобен спазъм 1996-97 г. - някакви книги започнах да бълвам и аз. Започнах да ходя и на литературни обсъждания, нещо ме привлече и хоп, пак нещо ме повлече и отново видях революционно-творчески настроени хора, блъвнах няколко книги, захванах се да свиря в различни групи.

Ако врътна филма към сега, сегашната си група "Магистри" я направих след 14 януари 2009 г., когато беше опитът за бунт срещу Тройната коалиция. Започнах пак да композирам музика, което не ми се беше случвало от много години и сега продължаваме. Навсякъде покрай мен има книги, музика, сега пак отивам на репетиция. Две нови парчета съм поизмислил, сега с групата трябва да ги доизкомпозираме. Тегля чертата и виждам нещо, което историците знаят отдавна - революционните движения и изблиците за творчество май вървят ръка за ръка.

Досега гледахме новият ти клип с група "Магистри". Интересен сценарий има...

Този клип е 6 минути и 46 секунди и е върху нашия инструментал, наречен "Зима". Васко Кръпката, като го чу за пръв път, каза: "Е, само вие и Пинк Флойд имате нахалството интрото да е 2 минути и 40 секунди." Това беше огромен комплимент. Клипът, всъщност, е част от наша live изява във "Фенс" и е една кратка история как момче и момиче се скарват заради изневяра на момчето. Момчето се опитва да ù врътне шамар във "Фенс", една нейна приятелка го набива и размазва от бой и го изхвърля от заведението. След това пък тази приятелка отива и се хваща с момичето и правят една женска еднополова двойка и щастливи си излизат. Този клип ще бъде и трейлър към филм. Ще има игрален филм, където ще се разказва тази история.

Може ли тази история да се смята за метафора на обществото ни в сегашния момент?

Че след изневяра и кютек на публично място е време за радикално ново решение - да. Всъщност, това точно е изоморфно на това, което се случва - залязването на старите варианти за избор. Това момиче в клипа, при изневяра на поредния си приятел, който на всичко отгоре се опитва и да я набие на публично място, явно е решила, че стар избор не може да се прави повече, примерно да си избира мъже. Това, между другото, ми навява на някакви много печални мисли на тема за българската десница и нейното сегашно състояние. Докога ще се венчаваме за остатъците от сините?! Понеже и двамата сме рокаджии, и двамата сме ходили много по протести. Аз, за разлика от теб, не съм си подстригвал от 1981 г., когато се уволних.

А защо ние, рокаджиите протестираме във времената на криза, при положение, че в тях ни е най-интересно?

Защото сме перманентни революционери. Както би казал Аристотел, ние сме по природа революционни животни. Естествено, ако някой ми каже да си избера да живея в тази година, в която ми е било най-интересно, аз ще избера 90-та. То не бяха революции, не бяха палаткови лагери, партийни домове се горяха, вреше и кипеше. Не работех никъде и по неизвестни причина не умряхме от глад тогава със семейството ми. Нямах никакви котви, бях абсолютно свободен. Това е готино. Защото революционният момент разкъсва оковите на старото и ти дава свобода и самоопределеност, дава ти възможност да направиш нещо ново.

А не ти ли е кофти, че работиш за кауза, от която ефектът е, че ти прави живота скучен за години напред - до следващата революция?

В момента пиша един философски трактат -  за себе си предимно. Васил Гарнизов, наш съратник и приятел, ми зададе въпроса преди седмица в НБУ - да обясня що е то да си "перманентен революционер". И този въпрос бие точно там, в този трактат. Как не се изморява човек да революционерства, да защитава някакви каузи, да конструира нещо ново на мястото на старото. Моята теза е, че това е перманентно състояние на човека откакто съществува, защото винаги създаденото от свободните хора се заселва с несвободни. Те започват да го деградират, скапват и изведнъж създаденото от свободните хора натежава страшно и започва да ги навежда надолу. Те се навеждат, навеждат, навеждат, защото някак си те са си го строили и си е тяхно. В момента, в който се окажат уморени от тази тежест, в случая на българската държава или на българската действителност, изведнъж си казват: "Ама то това вече не е мое! Това е една чужда тежест, която ме притиска." И тогава се изправяш. Човечеството прави това непрекъснато. Човечеството непрекъснато се оказва в ситуация да не разпознава своето собствено творение, да го приема като заробващо и да се изправя.

Знам, че въпросите, поставени от бунта тази година, няма да намерят своето окончателно позитивно решение поне 10 години минимум. Решение на тези въпроси няма и на Запад. И там проблемите са монополите и олигарсите. В близките 10 години още няколко пъти ще се повтори това нещо.  Но моят философски прочит на историята по повод "що е то да си перманентен революционер" е, че едно активно малцинство от човечеството, което предпочита да стои изправено на собствените си крака, а не както казва Марк Аврелий - някой друг да те държи изправен, се оказват от време на време коленичили, но се изправят.

Това ли е обяснението на февруарския бунт - че народът беше на колене, че държавата на свободните хора вече не е тяхната държава?

От коленете си се изправиха сегашните перманентни революционери от "Зелените". Както добре знаеш, ние първи тръгнахме преди години, окупирахме "Орлов мост" и така нататък... Чувството, че тази държава не е наша, а е  потисническа спрямо нас, се изля в "зелените протести". Когато тръгна народът, това пак беше един вид изправяне. Рабира се, че си изправен, щом си на улицата. Обаче това изправяне тръгна от обида.

Това, между другото, го чаках и съм го предсказал, че хората в България са сплашени, само че аз го очаквах да стане през март, а то стана през февруари. Народът се изправи обиден, защото беше тъпкан, унижаван. Тъпкан и унижават от ГЕРБ-аджийската власт и не само. Може да си говорим колкото си искаме за робската психика на българския народ, но тя не е много робска. Я сравни българския народ с руския! Има огромни разлики. Руският народ може да го мачкаш по ред причини и той много рядко става, а като става, не става, а се взривява, унищожава всичко покрай себе си и започва пак същото. Ние не стоим дълго на колене. Ние много успешно мимикрираме на колене. Ние сме оцеляваща нация, не сме постигаща нация като американците да речем. Но ние сме много добре оцеляваща нация. Много добре имитираме това стоене на колене, обаче стоейки на колене, всеки българин в себе си започва да трупа обида и ярост. След това или потисническата власт отслабва и ти се изправяш, или си стигнал до положение, че не ти оставя друг избор, освен да се освободиш. Ще видим колко е успял да се освободи българинът в главата си като видим резултатите от изборите.

Знаем колко беше тежка Лукановата зима, която предизвика първия бунт. Знаем каква мизерия беше през 1997 г., когато бяха предишните големи протести. Но как след 16 г. спокоен живот точно Бойко Борисов успя да предизвика такъв бунт срещу себе си?

Бунтът не успя да се фокусира срещу него, защото той избяга достатъчно рано, за да престане да бъде мишена. Ако беше подал оставка 5 дни по-късно, щеше да е изметен без всякаква надежда да печели избори. Той се скри достатъчно рано.

Кой от колегите ти му даде този съвет? Защото очевидно е много добър политолог.

- Нямам ни най-малка представа. Големите политолози и социлози престанахме да си говорим с него. Аз последен, другите лека-полека изчезваха. Аз като най-наивен добряк винаги оставам последен, но аз престанах да си говоря с него февруари 2012 г. Оттам-насетне кой си е говорил с него, нямам представа. Но не сме големите имена. Може би има някой млад гений някъде. Ще го разберем кой е. Някой ще се изфука и ще се разбере кой е.

А какви ще са последствията за Борисов в дългосрочен план? Остана усещането, че бяга по чорапи.

Нямам представа. В момента текат много сложни процеси - разпадът на Синята десница и опитът на някои емблематични сини лидери да легитимират Борисов като новото СДС, новата антикомунистическа дясна сила. Това е пълно безумие, разбира се, защото той е най-бруталният комунистически разбойник, когото сме виждали от много време насам. Никой не знае какво става, но има светлина в тунела. В цялата тази галимация все повече хора гледат с подчертан интерес партията "Зелените", на която съм член-основател, и викат: "Абе, да не би тези да са новото начало?!" Може пък да изскочи зелено зайче отнякъде, от цялата тази история.

------------------------

Интервюто с Евгений Дайнов е в две части. Втората можете да прочетете през този линк: "Варварите. Управлението на ГЕРБ от 2009 - 2013 г." 

Още по темата

20/04/2013

Анализи и Коментари

Там, където няма свобода на словото, има глад

18/04/2013

България

Евгений Дайнов представи новата си книга (видео)

18/04/2013

Анализи

Варварите. Управлението на ГЕРБ (откъс от книгата на Евгений Дайнов)

17/04/2013

България

МВР отчита готовността си за изборите

Следете новините ни в GoogleNews