Quantcast

Важно е да не мълчим

Последна промяна на 03 септември 2013 в 17:00 4230 20

Магдалина Генова, Снимка: Константин Павлов
Магдалина Генова, Снимка: Константин Павлов

Автор: Магдалина Генова

Нервната акула

 

Август се оказа месеца, в който очаквано управляващите се опитаха да обърнат мача в своя полза – повечето протестиращи са извън София, голяма част от относително обективните предаванията в електронните медии са в почивка, липсата на новини е достатъчна предпоставка една “новина” да заеме централно място в новините и да изглежда важна, както и ред други фактори, които направиха възможна употребата на набор от оръжия за делегитимация на протеста и неговите цели.

Доколко те имат някакъв успех не е възможно да се прецени преди събитията, които трябва да се случат в следващите няколко дена, но е факт, че част от хората, които идваха на протестите най-първите дни изпитват колебания доколко има смисъл, след като нищо няма да се промени на фундаментално ниво и пак ще дойдат същите. Някои от свръхупотребените инструменти са:

Медийна хипноза – никога не съм си представяла точно Йовчев в ролята на Кашпировски, но актьорите нямат значение, когато режисурата е добра. Министри, депутати, представители на управляващите партии и разни шамани налазиха медиите, особено сутрешните блокове и започнаха да хипнотизират населението с мантрата за намалената цена на тока, майчинските, тези плащания, онези плащания, и от цялото това жужене накрая остава “ще намалим цените, ще вдигнем пенсиите и заплатите”. Разбира се, въпросът пари за плащания откъде не се задава, нито след този милиард още колко ще се вземат, но това така или иначе са ненужни подробности, защото електоратът е добре трениран да очаква “държавата” в цялата и абстрактност да ражда пари.

Шум в ефира и тролване – Петното, Шамара, Сидеров, Волгин, скандалите, идеите за затваряне на супермаркетите през уикенда, УПК-то на Стойнев и какво ли още не са колкото реална опасност, толкова и дразнители, чиято основна цел е да се създава шум в ефира, който да заглушава истинския дебат и да измества разговора в посока правилно или не би било едно правителствено решение, кой е Петното и има ли той почва в Министерски съвет и соросоидите, обслужващи световния империализъм. Нито дебатът какви наредби да ражда правителството съществува, защото то трябва да си ходи, нито теорията на конспирацията е истинския разговор. Но ефективното време, изгубено във всичко това като процент значително надминава изговореното по темата “защо Пеевски” и “ти защо гласува за него”.

Сестра ти е курва – лидерите на Реформаторския блок, лица от протестите, служители в неправителствения сектор, протестиращите като цяло и всеки друг, който по някакъв начин би застрашил статуквото е вкаран в обяснителен режим с твърдения от типа “кой ти плаща”, “ти къде беше, когато”, “Иван има любовница”, съответно темата и дебатът отново се изместват в губещ ценно време диалог, докато обясняваш, че нямаш сестра.

Подмяна на протестиращи, на цели, на идеи - ако вие сте протестиращи, ще изправим срещу вас контра-протестиращи, въпреки че всъщност те няма как да са контра, а са про-правителствени протестиращи, и не са протестиращи, а манифстиращи. Ще ги накараме да говорят за кмета на България Плевнелиев, Дянков жидо-масона и как това правителство ще ни даде парите от резерва, ще пратим няколко други организации на срещи с правителството и парламента, и понеже август няма новини, ще ги излъчваме по 15 минути в централните емисии. Накрая баба от село запомня само “правителството ще даде пари” и готово. 

Подмяна на администрацията – смяната на хора на ключови позиции във всички нива и звена тече с невиждана сила, което освен, че е сигнал, че управляващите се готвят за окопна война, им дава и силен лост за предстоящите избори.

Разделяй и владей – стар като света номер. Селото срещу града, млади срещу стари, красиви срещу грозни, леви срещу десни – многократно сме писали аз, и други по темата, и колкото и да имаме крайна обща цел, трудно ще успеем да работим заедно, докато пропагандната машина използва пукнатините в едно разпадащо се общество, за да настрои хората един срещу друг, само за да не са заедно срещу статуквото/за промяна.

Партийно роене и клониране – БАСТА, Бареков, Софиянски и дарената му партия и кой ли още не, тепърва ще се нагледаме на уродливи изчадия с единствена цел разсейване на гласове, за съжаление това е инструмент, който работи много добре още от 90та насам, с роенето на СДС. Сега отново ще гледаме реформаторски клонинги, стари активирани физиономии и всеки друг, можещ да свали процента на политическа сила, която трудно ще влезе в схемата. А ако някой от големите играчи се изтърка, може да се замени с ново НДСВ, ГЕРБ, БББ или друг продукт на политическия инженеринг.

“Приятели, нека да не политизираме, нека да е лаченко и мирно” – любимата ми стратегия. Ама разбира се, че имате право да протестирате, даже е хубаво, но ако може да не е в центъра на столицата, не за друго, ама да не пречим на гражданите. Ама ние не сме там, за да ви е удобно, бе. Ама не, нека живеем мирно и в разбирателство, все пак децата трябва да ходят на училище, пък и депутатите на работа, нали. И малко по-тихичко, ако може. И този Роджър Уотърс, такова прекрасно шоу – музика, лъчи, защо така го развалихте с вашата политика, той човекът никога не се е интересувал от политика, пък и да е, Роджър е само срещу британския капиталистически колониализъм.

Подмяната на смисъла на всеки един акт, на историята и на значението е нещо, което се случваше както за 45 години диктатура, така и през последните 12 години. Започна се с образа на добрия цар, който премахна постепенно политическото от политиката, а след това изчезна и усещането ни, че има нужда от нас във всички обществени процеси. Накрая остана само чувството, че трябва Спасителя да дойде, кой да е, а ние можем да му махаме със знаменца. Ама тихичко. Ако все пак нещо не ти харесва – като с гей парада – парадирайте си, ама мирно и вкъщи, или ако толкова искате навън, идете някъде в гората.

Всичко това, заедно с доминиращото усещане, че е трудно, почти невъзможно да се промени начина, по който работи държавата, така че да не летим със страшна сила към евразийското цивилизационно пространство, да отлепим, да има върховенство на закона и поне някаква надежда за нормализация и европейско бъдеще правят ултрамаратона по собственото ни спасяване плашещо ултра-изпитание. Към всичко това добавяме и огромния риск да се върнат на власт същите, или подобни, или предните. И цялото тичане да отиде напразно.

Но всъщност страшно няма, защото така или иначе падаме. Когато големите неща нямат вече смисъл, а каквото и да направиш, е по-добре от това, което не направиш, и цялата пропагандна машина е насочена срещу теб и тези до теб, остават малките, постоянни, лични действия. 

Важно е да не мълчим.

Важно е да говорим, при това непрекъснато – с близките си, с познатите си, с баба на село, лично, или чрез трибуната, която съвременният свят ни е дал – социални мрежи, блогове или различни медии. Необходимо е непрекъснато да обяснявамо кое е счупено и защо трябва да се поправи, защо сме навън и защо те трябва да са с нас. За всяка наша казана дума от ефира се чуват по две, затова ние ще трябва да кажем поне още три.

Важно е да сме навън, на площада, за да могат да виждат лицата ни и да чуват думите ни. И сега, и след това, когато дойдат следващите. Нищо не плаши злото така, както истината върху едно човешко лице.

Чакат ни трудни дни. Но пък и интересни.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10.10 2013 в 16:41

Къде слагаш ГРОБ и РБ на едно ниво!?? Те са на светлинни години разстояние, защото ГЕРБ е от котилото на ДС, ако не ти е известно! А РБ реално представя алтернативи - платформи и програми... Само трябва някой да ги чуе!

05.09 2013 в 14:10

Не става дума за свобода-свободия.
Финикиеца(събирателен образ) иска да поправи един повреден механизъм.
Но не иска да знае каква е повредата, нито какво я е причинило.
Дори да успее да я отстрани(повредата) няма да гарантира защита от нейното повторно появяване.
Само с желание не става.

04.09 2013 в 17:07

Свобода - чудесно, свободия - не чак толкова... За съжаление, прекалено често се случва двете да се бъркат.

04.09 2013 в 16:13

Много точен и добър анализ! Наистина е важно да не мълчим! Важно е да мислим за кого и защо гласуваме. И да не си въобразяваме, че политиката не засяга живота ни.

04.09 2013 в 14:07

Виж, аз не споря с теб. Опитах се да ти обясня.
Бил съм там където си ти.
Когато не съм разбирал цялото, съм вадел от контекста нещо, с което на пръв поглед не съм съгласен и съм вдигал пушилка, ползвайки злободневни термини, само и само да придам тежест на някаква несъществуваща теза.
Факт е, че се опитваш да въздействаш на заобикалящото те.
Дали и до колко успяваш да постигнеш точно това, за което настояваш е друг въпрос. Дали дори осъзнаваш какво искаш да постигнеш-също.
Спирам до тук, а ти както прецениш.

04.09 2013 в 13:24

"у нас нещата са толкова зле защото на предна линия са били пуснати изключително долнопробни фигури"

Ще ме прощаваш, но това са глупости. Именно в тая заблуда се коренят днешните проблеми -- нещо около нас не е като хората, кофти "фигури" са на политическата сцена, икономическите условия били еди-какви си, не знам-си какъв багаж сме си носели от миналото -- ГЛУПОСТИ!!!

Има едно-единствено нещо, което е важно, и то е ДА ИМА ОТЧЕТНОСТ НА ВЛАСТТА ПРЕД ХОРАТА -- ако това го няма, всичко останало е просто бутафория.

(Да не вземеш да се обидиш -- прочетох и останалата част от писанието ти, и по принцип нямам възражения, но темите, които те вълнуват дори не стоят на дневен ред у нас, именно заради фундаментално сбърканите отношения между хората и властта, за които в крайна сметка са виновни хората -- всеки един поотделно, доколкото позволява на властта да му се качва безнаказано на главата.)

04.09 2013 в 12:46

Финикиец,
През живота си човек е значим единствено и само с това, с което въздейства на заобикалящата го среда.
От тук на татък започват аспектите и гледните точки. Ще се спра само на неоцветените.

Като икономическа единица си значим до до толкова, до колкото представляваш икономическа мощ. Всеки един представлява по два начина - според стойността която принажда и според употребата на генерираната стойност. Дори и пенсионерите притежават икономическа мощ. Дори и циганите.

Като политическа единица си значим до толкова, до колкото подкрепяш някакъв политически проект. В това число е и политическото бездействие.
Да бъдеш електорална единица е само една част от влиянието, което можеш да упражниш.

Отварям една скоба - човек се развива и/или деградира и в двата аспекта. Според това и значимостта на въздействието му върху околната среда.

Свободата на един човек, от гледна точка на горните два вида въздействие, се изразява в избора му къде, за кого, за какво, и кога да въздейства.
Останалото е идеализъм.

Сега ако не се дърпаш като малко дете, а се информираш за това как се е развил "прехода", ще ти стане ясно, че не си бил свободен да избираш.
Ще ти стане ясно, че още от "спонтанния" разпад на СИВ става дума за преразпределение на капитали.
Ще ти стане ясно и това, че у нас нещата са толкова зле защото на предна линия са били пуснати изключително долнопробни фигури. За разлика от други държави от СИВ.
За тези 24 години тези долнопробни нови капиталисти не намериха начин да започнат да принаждат стойност. Все още могат само да движат старите си схеми на източване.
Всички политически субекти на "прехода" са инструменти за употреба и манипулация на твоето потенциално въздействие.
Няма леви/център/десни и не е имало.

Ти не си бил свободен, Финикиецо. Бил си употребяван евтино, идеологически.
Не си имал избор.

Прочети Строители на капитализма!

04.09 2013 в 09:31

ОСТАВКА!

03.09 2013 в 23:54

Нямам нужда от фактология за прехода, тоя преход ми се случи пред очите, и в него мина една съществена част от живота ми. Свободата, която дойде през тоя преход е съвсем реална, независимо от начините за постигането ѝ, и тя си e свобода като навсякъде другаде, където я има. Това, че по-голямата част от хората тук останаха разочаровани от нея, не я прави с нищо по-лоша или по-долнокачествена от свободата, която имат хората на запад -- тук просто не я осъзнават, не знаят какво да правят с нея, и си търсят някого, на когото да я връчат да им я пази, или някой, който да им я обмени за нещо, което става за ядене.

03.09 2013 в 22:12

Всъщност от много време България е само една голяма говорилня и нищо повече.