Оландия

Reduta.bg

Да бъде на точното място в точния момент се оказва най-важното качество на новия френски президент Франсоа Оланд. Неговото възкачване на републиканския трон стана най-вече с енергията на отрицанието и протеста, но той много бързо попадна в очакванията на своите съграждани. Техният избор го поставя рязко в центъра на голямата европейска политика и изпраща залога на неговата управленска философия и поведение далеч отвъд собствената му страна. Европейската левица получава възможност за поправителен след провалите си в зората на финансовата криза преди 4-5 години. По ирония на съдбата на доскоро скучноватия партиен чиновник се падна задачата да формулира нови идеи и лице. Ако първите му решения са знак за бъдещето, Оландия ще има досадна прилика с някои от най-дискредитираните проекти на европейската политика.

Неговата съдба до голяма степен произтича от незавидното положение на останалите евентуални кандидати. Германската левица все още не може да избере точния наследник на Герхард Шрьодер и не успява да намери отговор на нарастващата управленска способност на сегашния канцлер Ангела Меркел. Заедно с това социалдемократите са под все по-тежката обсада на възродената крайна левица, която непрестанно им отнема инициативата. Британските лейбъристи също са в опозиция и още не са в състояние да формулират наследството на Тони Блеър и да решат кое си заслужава да бъде запазено и кое не. И традиционно силните леви партии в Испания и Италия са в опозиция, а тежкото състояние на техните държави няма как да ги направи убедителни автори на нови идеи и стратегии. Австрийските социалдемократи са отново в прегръдката на „голяма коалиция“, а левите партии на Холандия и Белгия не могат да излязат от ступора, в който изпаднаха след като новите популистки партии започнаха да им „дърпат“ избиратели. На този фон избирането на Оланд се явява единствено възможната платформа за опит за нова лява политика.

Предложеното досега обаче е една дълбоко нереконструирана социалистическа нагласа отпреди пазарния компромис на „третия път“. Тя се центрира около идеята за държавата като генератор на растеж (планира се нова държавна банка за растеж и ново нарастване на дела на държавата в БВП, макар той вече да е 56%), силно преразпределение чрез по-високо данъчно облагане на по-богатите и бизнеса (скок в данъците за наследство, дивиденти, акции, финансови трансакции, банки, петролни компании; нови 5% данък върху големите компании и нов таван от 75% данък върху дохода на хора, печелещи над 1 милион евро). Предлага се и поредица от мерки за „социална защита“, които допълнително затягат пазара на труда и целят да попречат на компаниите да се местят свободно из ЕС, както и запазване на броя на заетите в секторите сигурност, полиция и правосъдие и назначаване на нови 60 000 души в образователната система. Засега новия президент се пази от атака срещу средната класа, но необходимостта от намаляване на дълговете и изпълнение на новите изисквания на пакта за фискална стабилност ще направят това неизбежно. Това ще бъде и момента на първите сериозни политически трудности, защото с времето по-ниските данъчни нива се превърнаха и в културно явление и нагласа, която е дълбоко свързана с възможността на европейците да разполагат с повече от своите пари.

Културата на индивидуалното потребление е вече с дълбоки корени и атаката срещу нея няма как да не предизвика негативна реакция, дори сред тези, които искат все повече и повече държава. В същото време, европейците имат нови, рационални причини да запазват повече от дохода си. Свиването на социалната държава принуждава все повече от тях да калкулират допълнителни средства, които допълват различни публични услуги (частна здравна застраховка, инвестиции във втора пенсия, допълнителни средства за висше образование на децата и други). Предстоящата неизбежна реформа на разходите ще удари директно тези жизнени стратегии на френската средна класа и ще постави под съмнение сегашната идея на Оланд да управлява единствено чрез атака срещу бизнеса, предприемачите и по-заможните.

Очертаните стълбове на управленското мислене и поведение на Оланд връщат политическата лента с няколко десетилетия назад. Отказът от пазарно-ориентираната социалдемокрация на „третия път“ генерира реставрация на етатизма, която прелива от предизборните обещания в управлението. Този безидеен политически rewind нито рестартира левицата в Европа, нито ще удържи електоралната атака отляво на по-крайните формации. Оландия засега се оказва добре познатото забравено на всеядната държава.

Още по темата

08/05/2012 Нашите автори

Левият „Трамвай желание“

Следете новините ни в GoogleNews