Каква беше ролята на Джордж Сорос на Балканите?

Последна промяна на 01 юни 2017 в 20:12 16576 12

Снимка wikimedia

Джордж Сорос.

Наричат ги "соросоиди" и платени агенти на чужди интереси. Защо името на известния филантроп от унгарски произход се произнася с огромна омраза в някои балкански страни? „Нойе Цюрхер Цайтунг” предлага свой анализ.

"Аз съм една от любимите им мишени за атаки", казва 70-годишният бивш професор по драматургия и дългогодишен ръководител на Института "Отворено общество" в Скопие Владимир Милчин. Наскоро името му попадна в един документален филм на руския канал Russia Today за "привилегированите соросоиди". Пред швейцарския "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ) той споделя по този повод, че от години националистите го обвиняват, че е сътрудничел на югославските тайни служби.

Малко предистория

През юни 1991 г. американският милиардер от унгарски произход Джордж Сорос се договаря с последния югославски премиер Анте Маркович в страната да бъде създаден институт на Сорос. Седмица по-късно обаче избухва войната в бивша Югославия и, вместо един институт, какъвто е бил първоначалният замисъл, се създават 5 института - в бившите съюзни републики. Техният основател и финансов благодетел Джордж Сорос вкарва в ръководството им бивши активисти на югославските студентски протести от 1968 година. Владимир Милчин също е сред тях - заедно със свои съмишленици от Сърбия и Хърватия той създава още през 1989 г. сдружението "Югославска демократична инициатива" (ЮДИ), което иска да посее кълновете на демокрацията в раздираната от войни югославска федерация. А също и да предотвратят разпадането ѝ.

Това не им се удава, но много от активистите на ЮДИ попадат във фондацията на Сорос и работят за нея през 90-те години на миналия век. Общото помежду им е това, че отхвърлят национализма и застъпват за спазването на човешките права и толерантността в отношенията между хората. Повечето от тях загърбват югославизма и антикапитализма, така характерни за онези години, и дават своя принос за изграждането на една мрежа, която надживява войните. Тя се превръща в "остров на свободата и съпротивата", както казва пред НЦЦ хърватският социолог Паул Стубс. В Хърватия и Сърбия хората на Сорос попадат под прицела на националистическите режими и биват заклеймявани като предатели и платена Пета колона.

Македония, която съумя да остане настрана от войните, получава пълната подкрепа на Сорос. Той решава да я превърне в модел на функционираща, мултиетническа демокрация на Балканите. След като през 1994 г. Гърция налага ембарго на Македония, Сорос отпуска огромни кредити на страната за закупуването на горива и медикаменти. "Получавахме пари, за да изградим свободни медии и образователни програми за ромското малцинство. В онези времена, когато Македония почти нямаше приятели, Сорос ни помогна много", казва Милчин.

Трамплин за успешна кариера

От програмите на Сорос възникват по-късно многобройни неправителствени организации, които си поставят за цел да подпомагат и развиват гражданското общество. От тях днес в Македония има около 30 активни такива организации. Те никога не са криели, че работят срещу авторитарния режим на премиера Груевски, управлявал страната в продължение на 10 години. "Те искаха да потърсят отговорност от властимащите", допълва Милчин.

Но наистина ли тези неправителствени организации са част от обществената промяна? Те ли са в основата на гражданското общество, както често обичат да се хвалят, пита НЦЦ. Милчин твърди, че много от най-кадърните активисти на това движение междувременно са обърнали гръб на страната и днес се намират в Австрия, Германия или Канада. Централноевропейският университет на Сорос в Будапеща също е трамплин за кариера в международни организации, елитни мисловни тръстове или в политиката. Такъв е например случаят с македонския президент Иванов, който също е преминал през "системата Сорос", а днес е заклет противник на всички соросоиди.

Но и обратното важи - борбата срещу институциите на Сорос днес също разкрива потенциал за успешна кариера. Цветин Чилиманов - журналист и преводач - е един от водещите активисти на движението Stop Operation Soros. "Така, както съществува движението на Сорос, така има и Интернационал на неговите противници", уверява Чилиманов. Той смята, че не е редно услужливи американски посланици да се опитват да налагат левите идеи на Сорос с парите на чуждите данъкоплатци. В този смисъл американската държавна хуманитарна организация USAID често е мишена за нападки от страна на враговете на Сорос.

НПО – пречка за развитието на гражданското общество?

След стихването на демократичния устрем в много страни от Западните Балкани и настаняването на авторитарни режими в тях, Сорос вече е атакуван и отляво. НЦЦ цитира хърватските интелектуалци Игор Стикс и Сречко Хорват. Те признават, че програмите на американския филантроп са допринесли за подобряването на положението на малцинствата и смятат, че е благородно да се води битка за повече толерантност между етносите. Двамата обаче са на мнение, че тези усилия пренебрегват основната причина за всички злини: това, че необузданият капитализъм в комбинация с местните автократи се превръща в истинска експлоататорска система. Двамата интелектуални оспорват и претенцията на НПО-тата да представляват гражданското общество в дадена страна. В действителност както проблемите, така и пътищата за тяхното решаване зависят единствено от международните субекти, а местните им представители са просто изпълнители. В най-лошия случай „НПО-тата дори блокират създаването на граждански сдружения, казват още двамата.

Директорката на подкрепяния също от Сорос Македонски Хелзинкски комитет - Урания Пироска - не е съгласна с това мнение. Пред НЦЦ тя казва, че в нейната страна човешките права се погазват жестоко, а Хелзинкският комитет е единствената организация, която оказва правна помощ на жертвите на тези посегателства. "Фактът, че от няколко месеца постоянно ни пращат финансови ревизори, показва, че сме ефективни. И че се страхуват от нас", казва още Пировска.

Дойче веле

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

24

its

13.06 2017 в 12:29

Интересно ми е как МХК защитава правата на македонците в районите упавлявани от албанците.

А за Милчин в македонската wiki си пише:"Во 2012 година, Комисијата за лустрација на Република Македонија го објавил Милчин дека бил соработник на тајните служби во времето на СФРЈ. Според решението,[3"> Милчин го користел псевдонимот „Драматург“ во времето кога бил декан на факултетот за драмски уметности."

1594

22

Ivan Peshev

03.06 2017 в 14:42

БХК е защитник на "бутикови" граждански права, както се беши изразил някой.

не знам дали някой помни как осъдиха Карбовски за метафора

53146

21

Red or Dead

02.06 2017 в 12:24

ЙОНЧЕВ,какво става бе,мен...
Сутринта 'кухоЛейко' имаше рейтинг ...7000...след като му беше затрил около стотина поста...съвсем заслужено,а сега БЕЗ ДА Е ДРАСНАЛ И РЕД....Е ВЕЧЕ ОТНОВО С .....10 760...

ИЗВИНЯВАМ СЕ,НО ТОВА Е ХЕПТЕН НАГЛО И БЕЗОЧЛИВО..
ЗАКРИЙ МУ ПОНЕ ТОЗИ ДА СИ ЗАПАЗИШ ЧЕСТТА...той ще щпори от другите...стотина..:-):-)

3965

20

Hissarion

02.06 2017 в 10:46

Проблемът идва, когато въпросните фондации се занимават с политика отвъд защитата на правата на малцинствата. Колко малцинствени въпроса са повдигнали Дайнов, Цонева и техните протежета? Съмнението в мотивите на тези организации идва заради хора като тях, които използват човешките права само като параван, за да се докопат до държавни постове.