Как ще бъдат унищожени химическите оръжия на Асад?

Споразумението за унищожаване на химическото оръжие на Сирия, постигнато от Русия и САЩ през септември, доведе освен до нова легитимация на президента Асад, но и до въпроси относно процеса на транспортиране на арсенала. Плановете, изготвени около трасето, по което ще мине евентуално конвоят с химикалите, предизвикват силни тревоги и вероятно са причина за засиленото насилие в западната част на страната от последните седмици.

Режимът, подпомогнат от Организацията за забрана на химическото оръжие, би трябвало да транспортира около 630 тона химическо оръжие и токсични газове от Дамаск до пристанището в Латакия до 31-ви декември – след по-малко от две седмици. След 14 февруари 2014 трябва да бъдат пренесени още 700 тона химикали. Всичкият 1330 тона химически арсенал след това трябва да бъде поет от датски кораб на док в Латакия, а по-късно прехвърлен на американския кораб „Кейп Рей“. Целият арсенал от химически оръжия, химикали и газове, които Сирия има, трябва да бъдат унищожени до края на юни 2014 година според разписанията на Резолюция 2118 на Съвета за сигурност на ООН. И тук започват съмненията около изпълнението на задачата.

Хамиш де Бретън-Гордън, бивш командир на специализирания полк за биологически и химически оръжия към британските въоръжени сили споделя, че условията за транспортиране на такова огромно количество химикали през 300 км. активна военна зона, са объзсърчителни. (http://brown-moses.blogspot.co.uk/2013/12/a-chemical-weapons-specialist-on-syrias.html) Нужна е много добра координация между военни сили, да се предвидят фактори по терена, всеки детайл трябва да е изпипан и най-вече логистиката. На военните експерти от САЩ или Великобритания би им отнело седмици, за да планират и подсигурят подобна операция, като едно от първите условия за такава мисия е наличието на достатъчно военни части.

Режимът в Сирия няма войски в излишък и отправи искане към ООН за бронирани превозни средства, персонал, танкове и друга охранителна техника, включително специализирана техника, отказана поради опасения, че ще бъде използвана от сирийската армия срещу бунтовнически сили.  

Русия, разбира се, предложи изпращането на цялото оборудване, плюс малък гарнизон от „наблюдатели“. Москва получи зелена светлина и по последни данни първите машини и персонал вече са в Сирия. Но и при тези условия отново биха отнели три или четири седмици, за да бъдат получени превозните средства. (http://beta.syriadeeply.org/2013/12/chemical-weapons-convoy-faces-enemy-territory-threat-roadside-bombs/#.UrLJ9PRdU1a) и съответно да бъдат разположени.

Как да обмислим това, че Вашингтон очаква Асад – да не говороми за съюзническите сили на иранската Революционна гвардия и Хизбулла – да спечели решаващите битки, и то бързо, за да подсигури 300 км. коридор от Дамаск до Латакия? В случая би било без значение какво ще срещне по пътя си конвоя с химическите оръжия – джихадисти, Ислямския фронт или бойци от Свободната сирийска армия – защото те бихи били атакувани безнаказано, ако западните държави мълчаливо подкрепят Асад.  

Това не е всичко в тази мръсна ситуация. Истинското лицемерие в този набор от лъжи е, че липсват реакции относно продължаващите репресии от страна на армията върху цивилни райони. А такива изобилстват през последните два месеца.  

Има два пътя, необходими за безпрепятственото доставяне на химическия арсенал от Дамаск до Латакия. Първият е магистралата Дамаск-Хомс, която е свидетел на ожесточени битки в граничния с Ливан район Каламун. Целта е да се спрат връзките на бунтовници със сили отвъд ливанската граница. Вторият маршрут е магистралата Хомс-Латакия, където през последните месеци се наблюдава засилена активност на Хизбулла и иранската Революционна гвардия. Бунтовниците, от своя страна, също имат свои сили в района, като успяха да напреднат в Каламун през последните седмици. Докато се водят битки между военните части, армията изсипа бомби върху жилищни райони, граничещи до тези магистрали, а вече са налице и няколко кланета.  

Например, в средата на ноември, режимът проведе нападение за възвръщане на контрола върху Кара, малък град с около 30 000 души, на около 70 км. северно от Дамаск по магистралата за Хомс. Подкрепящите революционните части жители на Кара малко повече от година спираха нападенията на Хизбулла и сирийската армия, като даваха пари, добитък или храна. Но това беше преди Фронт Ал Нусра, както и други джихадистки групи, да поемат контрол над военното депо Мухин, където има складирани боеприпаси, бомби и артилерийски снаряди. С това Асад реши, че е време да сложи край на държащия се настрада досега град и бойци на Хизбулла и сирийски войници се пренесоха в близкия лоялистки град Дейр Атия, откъдето започнаха въздушни и артилерийски нападения. До 19 ноември градът пада, но не и преди повече от 12 000 души да напуснат Кара за Арсал, Ливан.  

След това дойде атака над град Набък. На 7 декември беше съобщено, че този стратегически град – на около 60 км. северно от Дамаск и население от над 100 000 души – е бил атакуван от сили на режима. Около 40 цивилни са убити. Активисти съобщават пък, че месец преди атаката градът е бил постоянно обстрелван. На 6 декември са открити телата на над 70 души, на 9 декември пък са намерени оше 37 тела. В същия ден асадистите поемат контрола върху магистралата.

Последната атака беше от 10 декември, когато сили на режима удариха град Ябруд, в съседство с Кара и населен с голямо християнско население.  В същото време, сирийски и ливански монахини са били взети в плен от ислямисти в християнското селище Маалула, което предизвика международна тревога и жалба на папата.

Едва ли трябва да се съмняваме, че избиванията покрай ценните магистрали ще спрат, тъй като бунтовниците също ще опитат да върнат контрола си над загубените селища поради стратегическото им значение за самите тях. И правителствените сили няма да седят безучастно. Залогът отново са цивилните, живеещи в близост до тези важни точки.   

Когато Резолюция 2118 беше приета единодушно от Съвета за сигурност на 27 септември, Бан Ки мун окачестви споразумението като „историческо“ и „първа надежда за Сирия от дълго време насам“. ООН, обаче, предупреди това да не бъде възприето като позволение за извършване на убийства.  

Досега нито дума за останалото оръжие, погубило над 125 000 сирийци. Съществува и въпросът защо химикалите не бъдат натоварени на самолет при положение, че така могат да бъдат избегнати опасностите по земя и дали случайно при потегляне на конвоя няма да се оправдаят очакванията и бунтовници да нападнат изневиделица тоновете химическо оръжие.

Следете новините ни в GoogleNews