Хърватия - новото дете в евросемейството

Вторият референдум в историята на независима Хърватия, която се отдели през 1991 г. от бивша Югославия, премина при ниска избирателност и незаинтересованост от гражданите на страната. Активността бе толкова ниска, че премиерът на Хърватия, социалдемократът Зоран Миланович, призна след края на референдума, че е очаквал по висока избирателна активност. Той призна, все пак без особено удоволствие, че е очаквал повече хора до урните, отколкото излезлите 44 % от имащите право глас. Това е много по-нисък процент от този на участвалите в последните парламентарни и местни избори, които се проведоха неотдавна в Хърватия. 66 % гласуваха „за”, а 33 % се изказаха „против” присъединяването на Загреб в ЕС. Цифрите са доста показатални и илюстрират реалното състояние на процесите в Хърватия, която се намира в дълбока икономическа и финансова криза. Според някои наблюдатели, ниската избирателната активност показва, че гражданите са недоволни от финансовата обстановка в страната. Преди дни на заседание на хърватското правителство бе решено данък добавена стойност да бъде увеличен от 23 на 25 процента, който ще бъде един от най-високите данъци в Европа в момента.  Новият ДДС ще бъде въведен официално съвсем скоро. Очаква се увеличението на данъка да влезе в сила от 1 март, а министърът на финансите Славко Линич вече съставя проектобюджет с новия ДДС, съобщиха местните електронни медии. Хърватското правителство се надява с това увеличение да влязат в държавния бюджет около 3 млрд. куни (400 млн. евро), а още толкова се очаква да донесе и орязването на допълнителните доходи на държавните и общинските служители. Според предвижданите промени заплатите ще останат непроменени, но ще бъдат премахнати премиите и извънредният труд. Досега хлябът, млякото и лекарствата в Хърватия бяха освободени от ДДС, но и те ще трябва да бъдат обложени с данък преди влизането на Хърватия в Европейския съюз на 1 юли 2013 г. Статистиката е неумолима. 43 на сто от хърватите трудно свързват двата края, показват данните от проведено неотдавна проучване. Близо половината от домакинствата в Хърватия оценяват финансовото си положение като по-лошо от миналогодишното, а над една трета очакват то да се влоши още през следващата година. Това показват данните от социологическа анкета на агенция GfK, цитирани от агенция Хина. Около 7% от домакинствата казват, че финансовото им положение е малко по-добро в сравнение с миналата година, докато 44 на сто посочват, че е същото. 47% от анкетираните оценяват тазгодишното си финансово положение като по-лошо от това през миналата година. Близо 15% от домакинствата в Хърватия се надяват на слабо подобрение следващата година, 45% очакват да няма съществена промяна, а 35 на сто са песимистично настроени и смятат, че следващата година ще бъде още по-трудна от финансова гледна точка. 43% от хърватите са заявили, че трудно свързват двата края, като най-много хора са дали този отговор в областта Славония (60%), а най-малко в столицата Загреб (34% ). В същото време 22 на сто от домакинствата в Загреб очакват да прибягнат до спестяванията си, за да покриват разходите си. Влизането на Загреб в ЕС се оказа заложник на икономическата ситуация в Хърватия. Страната с традиционно висок жизнен стандарт, изпитва много сериозни затруднения, а икономиката и е изправена пред сериозни предизвикателства. Средната заплата в Хърватия до преди месеци бе близо 800 евро, а пенсията достигаше близо 400 евро, днес обаче нещата започват да се променят в негативен план. Тенденция започна да се налага много сериозно след 2009 г., когато бившата премиерка на страната Ядранка Косор, обяви че ще черпи гостите си в сградата на правителството с чаша вода, давайки сигнал че ще реже много сериозно от обществените и представителните разходи в Хърватия. Преди около месец управителят на централната банка на страната Желко Рохатински призова новосформираното лявоцентриско правителство на премиера Зоран Миланович незабавно да намали разходите с 1,5% от БВП на страната или предупреди че Хърватия ще се изправи пред гръцки сценарий. Ако не бъдат предприети незабавно мерки, ще стане по-лошо бе категоричен гуверньора на хърватската национална банка. Той предупреди, че съществуващите фискални мерки няма да намалят нарастването на публичния дълг, който ще достигне почти катастрофалните 75% от БВП през 2013 г. Това вече прилича на гръцки сценарий, макар и в малко по-малък мащаб, каза още управителят на централната банка. Всъщност за това, че Хърватия върви по пътя на южната ни съседка Гърция се заговори много активно през последните шест месеца. Водещите политици в Хърватия бяха категорични, че влизането в ЕС е много важен шанс за бъдещето на страната. Една не малка част от хърватите се въпротивиха часове преди референдума на протестен митинг. Обявяващите се против членството носеха плакати „ Не на ЕС”. Демонстрантите влязоха във физическия сблъсък с полицаите , след като част от тях се опитаха да свалят знамето на Евросъюза от централния площад „Бана Йелачич” в Загреб. Сблъсъците избухнаха в края на протестно шествие. Водещ елемент в него бяха ветераните от войната с бивша Югославия и крайнодесните демонстранти, които се противопоставят на присъединяването на Хърватия към ЕС. Няколко души бяха ранени, а най-малко трима демонстранти бяха задържани. Гласовете против членството на Хърватия за присъединяване към ЕС идваха от онези слоеве в обществото, които не се съгласни Загреб да се раздели толкова лесно с придобитият на висока цена суверинитет в началото на 90-те години . За повечето хървати влизането на страната им в нов съюз е сложен емоционален процес. Загреб трябваше да извърви много сериозен обществен път докато обществото в страната узрее за членството в ЕС. Хърватия практически вече е член на Общността, след като Загреб приключи преговорите през юни 2011 г. и подписа с Брюксел присъединителния договор, и бе определена датата за влизане 1 юли 2013 г. Хърватия ще стане 28-ата страна-членка на ЕС, което ще засили позициите на Брюксел на Западните Балкани. След 6 години сериозни преговори и многобройни отстъпки, както и сериозен натиск от страна на Брюксел за арестуването на ген. Анте Готовина - смятан за национален герой от хърватите, Загреб заслужи членството си в евросъюза. Влизането на Хърватия в ЕС е много сериозен сигнал за по-нататъшния процес на разширяване на Общността към Балканите, колкото и сложно да изглежда това от гледна точка на финансовата криза в Брюксел. Загреб ще има ключово значение за евроинтеграционните процеси в постюгославското пространство. Безспорно в ЕС Загреб ще изглежда много по различно, защото отговорностите в ЮИЕ ще нарастват. Хърватия вече даде преводите на въпросника за ЕС на Сърбия и Черна гора, които се намират далеч зад Загреб - знак, който отекна много позитивно в региона. Хърватия в Европейския съюз ще трябва да загърби сложните си отношения със Сърбия в името на общата външна политика. Неотдавна, когато германския канцлер Ангела Меркел бе на обиколко в страните от Западните Балкани, даде ясно да се разбере, че подобряването и укрепването на отношенията между Загреб и Белград е от ключово значение за стабилността в региона. Трудно, но сигурно след влизането на Хърватия в ЕС, ще спомогне за решаването на сложната атмосфера в западнобалканския регион, където Загреб има сериозни позиции. Разширяването на ЕС към Балканите ще доведе до сигурното пацифизиране на региона и неговото стабилизиране. Николай Кръстев, БНР