Гърция избра самоубийството

DW Последна промяна на 27 юни 2015 в 12:17 49233 42

Снимка DW

Бернд Ригерт.

Изненадващ ход от Атина отново обърна надолу с главата всички планове за спасяване на Гърция от фалит. С наглостта си, този ход надминава всичко, което EС е виждал в досегашната си история, пише Бернд Ригерт за "Дойче веле".

Гръцкото правителство очевидно е замислило самоубийство. Премиерът Ципрас, който явно през цялото време коварно е водил за носа международните кредитори, сега апелира към своите сънародници да отхвърлят компромисното предложение на МВФ, ЕЦБ и ЕК, обявявайки изненадващо за всички, че ще има референдум по въпроса. Този нагъл ход от негова страна и абсолютно несъответните думи, с които обяви намерението си, надминават всичко, което сме виждали досега. Европейците изкривиха и разтеглиха до безкрайност своите собствени критерии и правила, за да осигурят на хаотиците в Атина допълнително време и оставане в еврозоната. Европа е готова да налива и нови пари в гръцката каца без дъно, за да се задвижат необходимите реформи. Явно обаче, всичко е било нахалост!

Сега гръцкото правителство гарнира обидите по адрес на чуждите кредитори с искания за ново междинно финансиране на страната до провеждането на референдума на 5 юли и за нови спешни кредити, с които да се задържат над вода гръцките банкови институции. По-нагъл опит за изнудване не е имало в цялата досегашна история на ЕС! Подобно поведение е абсолютно неприемливо за останалите държави от еврозоната, както и за германския Бундестаг!

Какво ще се случи, ако гръцкият народ в крайна сметка отхвърли предложенията на европейците и на МВФ? Това несъмнено ще доведе до окончателен фалит на държавата и отпадането й от еврозоната. Какви ще са последствията, ако гърците одобрят европейските предложения, въпреки нежеланието на собственото си правителство? Пак същите - защото дори най-добронамерените към Гърция кредитори няма да успеят да прокарат каквато и да била програма за оздравяване на Гърция, ако това напълно безотговорно и несериозно правителство остане на власт. Защото за отпускането на нови кредити ще се изискват и спешни реформи, които правителството на "Сириза" очевидно отхвърля. А какво ще стане, ако европейците и ЕЦБ приключат помощните програми за Гърция още на 30 юни и затворят кранчето за по-нататъшни помощи? Държавата ще фалира, а малко по-късно неизбежно ще последва и излизането й от еврозоната.

Както и да го гледаме, примката около врата на Гърция се затяга още по-силно. Гърците усещат това и се опитват да спасят последните си спестявания. Европейците, които наистина направиха огромни компромиси, няма как да изпълнят новите абсурдни искания от Атина. Който не желае да му се помогне, ще трябва да се оправя сам!

Британският премиер Дейвид Камерън е прав, когато казва, че подобен изход би бил най-добър за всички. Жадният за власт Ципрас, също като герой в някоя древна трагедия, е готов да повлече със себе си цялата страна към пропастта. Подобно хаотично излизане на гърците от еврозоната ще се окаже доста скъпо за кредиторите - огромни суми ще бъдат веднъж завинаги загубени. Като член на ЕС, Гърция ще се нуждае от нови хуманитарни помощи. И въпреки всичко, съм принуден, макар и със съжаление, да кажа: "Стига толкова! Време е за грексит!"

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

29.06 2015 в 19:11

ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ ГРЪЦКИЯ ДЪЛГ Е ДЪРЖАВЕН, А НЕ КЪМ ЧАСТНИ БАНКИ:

Частни инвеститори държат само 38.7 млрд. евро в държавни облигации, като обезценката и замяната на дълга през 2012 г. намалиха стойността на частните вземания със 75 на сто, от тогавашните 107 млрд. евро.

Гърция дължи 242.8 млрд. евро, изчислява агенция "Ройтерс". Сметките са въз основа на официалните данни, а към момента Германия е най-големия кредитор на страната.

Това включва кредити, предоставяни по силата на две спасителни програми, договорени с европейските правителства и Международния валутен фонд от 2010 г. насам, с номинална стойност 220 млрд. евро. Част от средствата вече са върнати под формата на гръцки държавни облигации, държани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и някои държавни банки на страни от еврозоната.

Гръцкото правителство също така е издало краткосрочни държавни ценни книжа на стойност 15 млрд. евро, основно на гръцки банки.

Ето разбивката за външния дълг на Гърция:

МВФ – Гърция трябваше да получи общо 48.1 млрд. евро от Международния валутен фонд. От тях 16.3 млрд. евро трябваше да бъдат изплатени до март 2016 г., ако Атина успее да покрие успешно условията по втората спасителна програма. Заемът се обслужваше в срок до този месец, в края на който трябва да бъдат платени 1.6 млрд. евро. По-старите заеми от МВФ са с лихва 3.5%, която по-висока от тази в спасителния план на еврозоната.

ЕЦБ – Европейската ецнтрална банка притежава грубо 18 млрд. евро в гръцки облигации, които най-вероятно ще понижат стойността си, ако страната излезе от еврозоната. През юли и август има падежи по вноски за общо 6.7 млрд. евро.

Извън неизпълнението на дълга, евентуално излизане на Гърция от еврозоната ще натовари ЕЦБ с огромна сметка за загубени кредити. Наскоро президентът на ЕЦБ Марио Драги каза, че до момента институцията е предоставила на гръцките банки 118 милиарда евро, чрез изкупуване на държавен дълг под формата на ценни книжа. Това включва 89 млрд. евро от т.нар спешно подпомагане с ликвидност. То е задължение на гръцката държавна банка, но само ако страната остане в еврозоната. Ако я напусне, сметката ще натовари други страни от общността, сред които и Германия.

Еврозоната – правителствата от еврозоната са дали на Гърция 52.9 млрд. евро под формата на двустранни заеми, като част от първия спасителен план за страната, договорен през 2010 г. По силата на втория пакет Атина до момента е получила 141.8 млрд. евро от спасителния фонд на еврозоната. Вземанията на една от най-големите икономики в еврозоната – Германия, са за общо 57.23 млрд. евро по двата спасителни пакета. Франция е с 42.98 млрд. евро, Италия – 37.76 млрд. евро, а Испания – 25.1 млрд. евро.Това е съобразено с техните квоти в МВФ.

Страните от еврозоната вече удължиха падежния срокна за заемите на Гърция от 15 на 30 години и намалиха лихвените нива, някои до едва 0.5 пункта над главницата. Те също предоставиха на Гърция 10-годишен мораториум върху лихвените плащания по втория спасителен заем от фонда на еврозоната.

29.06 2015 в 19:07

ЧЕТИ ОВЧАРЧЕ:

Гърция дължи на кредиторите си общо 242,8 млрд. евро (271 млрд. долара), като най-големият кредитор е Германия.

Това сочат изчисления на Ройтерс, основаващи се на официалните данни.

Сумата включва заеми, направени като част от двете спасителни програми на европейските правителства и МВФ след 2010 г., чиято номинална стойност засега е 220 млрд. евро. Част от тях обаче са изплатени.

В сумата се включват и държавни облигации, притежавани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите от еврозоната.

Частни инвеститори държат гръцки държавни облигации за 38,7 млрд. евро след голямото отписване на дълг и кредитния суап от 2012 г., което намали гръцките задължения със 107 млрд. евро, а стойността на притежавания от частния сектор дълг - с около 75 процента.

Дълговете към МВФ

На Гърция бяха обещани общо 48,1 млрд. евро от МВФ. От тези средства 16,3 млрд. евро предстоеше да бъдат платени до март 2016 г., при условие че Атина успешно проведе втората икономическа стабилизационна програма.

Страната обслужваше дълга си в срок до този месец, когато се възползва от възможността да обедини четири плащания към Фонда на обща стойност 1,6 млрд. евро, които да бъдат платени на края на месеца. По-старите дългове на МВФ са при лихва 3,5 процента, което превишава лихвата по спасителните заеми от еврозоната.

Дълговете към Европейската централна банка (ЕЦБ)

ЕЦБ притежава гръцки облигации за около 18 млрд. евро. Срокът за погасяване на задължения за 6,7 млрд. евро изтича през юли и август. Президентът на ЕЦБ Марио Драги неотдавна посочи, че гръцките банки са получили от институцията 118 млрд. евро ликвидни средства, включително 89 млрд. евро по програмата за спешно финансиране (ELA).

Възстановяването на тези средства остава отговорност на гръцката централна банка, но само ако Гърция остане в еврозоната. Ако напусне, сметката ще рикошира върху другите страни от валутния съюз, включително Германия.

В допълнение около 45 млрд. евро банкноти в Гърция са друго задължение, което евентуално ще трябва да погасява Европейската система от централни банки (Eurosystem).

Дълговете към държавите от еврозоната

Правителствата от еврозоната дадоха на Гърция 52,9 млрд. евро двустранни кредити по първата спасителна програма, договорена през 2010 г. По втората спасителна програма, договорена през 2012 г., Атина досега е получила 141,8 млрд евро от спасителния фонд на еврозоната. До края на месеца, ако Гърция беше изпълнила поставените й условия, трябваше да получи още 1,8 млрд. евро.

Задълженията към Германия, която е най-големият член на еврозоната, възлизат на 57,23 млрд. евро, към Франция – 42,98 млрд., към Италия - 37,76 млрд., и към Испания - 25,1 млрд. евро. Това е в допълнение към вноските им за заемите от МВФ, съразмерни на квотите им в световната кредитна институция.

Страните от еврозоната вече удължиха падежа на заемите за Гърция от 15 на 30 години и намалиха лихвите върху някои дългове. Те също така въведоха 10-годишен мораториум върху плащането на лихвите по втория спасителен заем от спасителния фонд на еврозоната.

Гърция поиска от европейците допълнителни облекчения по заемите - стъпка, която беше подкрепена от МВФ. Правителствата от еврозоната обаче заявиха, че ще обсъждат този въпрос, само ако Атина допълнително затегне бюджета си.

(БТА)

Като повратен момент в политиката на ЕЦБ се посочва решението й от май 2010 г. „индиректно” да започне да изкупува държавните облигации на по-слабите страни в еврозоната в опит да подпомогне финансирането им. Въпросното изкупуване става на вторичния пазар на облигации, което позволява на ЕЦБ формално да заобиколи собствения си устав, според който подобни практики са забранени. Въпреки това крайният резултат е идентичен – подпомагането на държави, които сами не биха могли да пласират дълга си.

Това решение влиза в противоречие с изказването на Жан-Клод Трише от януари 2010 г., когато президентът на ЕЦБ заявява: „Нито едно правителство или държава не бива да очаква специално отношение. Централната банка няма да промени принципите си, само защото облигациите на държава-член не отговарят на нужния критерий.” Въпреки това тези критерии бяха понижени няколко пъти през последната година, а в последствие бяха премахнати напълно. В момента (10.06.2011) ЕЦБ държи в баланса си близо 45 млрд. евро под формата на гръцки дълг.

ЕЦБ изкупува почти всички дългосрочни облигации от Гърция и Португалия през 2010 г., като по този начин изкуствено потиска лихвите им. Сама по себе си тази политика не се различава особено от политиката на количествени улеснения, която Федералният резерв на САЩ следва през последните две години. В същото време тя се явява паралелна „спасителна програма”, действаща заедно с тази на ЕС и МВФ. Потенциалната жертва и на двете е обща – данъкоплатците в съответните страни.

През последните две години се очерта и още една явна тенденция. Европейската централна банка активно подкрепя някои от изнемогващите банкови институции в Европа, отпускайки им евтини кредити срещу обезпечения от крайно рискови активи.
Позволявайки на европейските банки да използват ирландски и гръцки правителствен дълг като обезпечение (въпреки ниския кредитен рейтинг на тези книжа), ЕЦБ увеличи експозицията си към страните от групата PIIGS до цели 444 млрд. евро. В същото време общата стойност на активите на ЕЦБ достигна 1,895 трилиона евро. Като се има предвид, че записаният капитал и резервите на институцията възлизат на едва 81,187 млрд. евро, следва че ако активите на банката изгубят само 4,25% от стойността си, цялата й капиталова база ще бъде заличена и банката ще изпадне в несъстоятелност. В сравнение със силни централни банки като Норвежката централна банка и Швейцарската национална банка, чиито ливъридж е съответно 5,9 и 6,3, съотношението между стойността на активите на ЕЦБ и нейната капитализация е 23,4 към 1.

Нестабилността на европейския банков сектор най-ясно проличава от непрекъснатата нужда на ЕЦБ да подпомага европейските банки с допълнителна ликвидност.

Докладът на Open Europe посочва две реалистични, но в същото време крайно противоречиви опции, които стоят пред ЕЦБ, ако банката в крайна сметка изпадне в несъстоятелност в следствие на евентуален гръцки фалит или серия от преструктурирания на публичния дълг на Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Италия.
Първата от тях е печатането на пари. Подобен ход би срещнал острата съпротива на Германия и други държави членки, които считат, че ролята на ЕЦБ трябва да се ограничи в борбата с инфлацията и поддържането на ценовата стабилност. Едно такова решение ще доведе до увеличаването на инфлационния натиск върху европейската икономика и в същото време ще затрудни още повече изпадналите във финансови затруднения държави да финансират дълга си.
По-вероятният изход е ЕЦБ да се обърне към европейските правителства с молба да бъде рекапиталиризана или директно да разпредели загубите между централните банки на страните в еврозоната, в зависимост от тяхното участие във финансирането на ЕЦБ - по този начин поемайки едва 8% от загубите. В крайна сметка каквато и да бъде формулировката за евентуалното „спасяване” на ЕЦБ, изглежда всички загуби отново ще бъдат прехвърлени на европейския данъкоплатец.

Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/evropeiskata-centralna-banka-i-cenata-za-spasyavane-na-evroto/#ixzz3eT2XieYX

29.06 2015 в 18:29

За последното дай източник... ЕЦБ и частните кредитори

29.06 2015 в 18:23

БАНКСТЕРИТЕ преструктурираха НЕСЪБИРАЕМИЯ гръцки дълг, и от частните банки-кредиторки го прехвърлиха към ЕЦБ, тоест дългът стана държавен. И сега при отписването на дълга, тези които ще понесат последствията са обикновените европейски данъкоплатци, от чиито джобове ще излязат въпросните пари. Включително и българите в НАЙ-БЕДНАТА СТРАНА в Европа, а не частните кредитори.

В Швейцария богатите плащат 70% данъци, което е справедливо. Ципрас просто иска и богатите в ЕС да плащат също 70% данъци, както е справедливо. В ЕС богатите обаче НЕ искат да плащат 70% данъци, както е справедливо, и затова вият на умряло.

Това са ФАКТИТЕ и ИСТИНАТА по този въпрос. Омерзен съм.

29.06 2015 в 14:28

Гърците показват на света истината, обаче за тези, които искат да видят. На слепия не може да му покажеш пътя, трябва да му го напишеш и прочетеш. Пример: Цената за 2-ма души за 7 дни със закуска за ваучер закупен в България е 1400 лева за лятото на Златни пясъци.А цената за закупен ваучер в Гермния за 14 дни за 4 членно семейство със закуска и вечеря пак на Златните струва 500 Евро. Ето това е истината. А вие видяхте ли я.

29.06 2015 в 11:12

"Обективен" пише: "...Когото не го е газила мелницата на комунистическия болшевизъм, няма хабер от представа за какво става дума. Насилствена колективизация.." Явно си бил от много заможно семейство, което експлуатирало до 7-мо коляно работещите за него. "Колективизация, индустриализация"...
А сега е по-добре ли е, когато са разпарчосали земята и дребни стопани не знаят какво да правят с нея? А че заводите са нарязани на скраб? Питай, "Обективен" дали на хората по градовете и села , освен София, им е трябвало да имат "свобода на словото"? Какво имаш впредвид ? Че не са могли да разказват вицове за ТЖ? Разказвали ги, и казват , че самия той много ги харесвал...Но ето имат я,(пак ти казвам , че не ми е ясно какъв смисъл влагаш в тези думи) но... нямат поминък, едва свързват двата края. И като я имат защо 2 млн. българи са заминали за чужбина? Да търсят още по-голяма свобода? Или там няма "унищожителна за природата индустриализация"? А тази картинка от апокалипсиса, което описваш е запазената марка на сегашното време - "...обезлюдяване на селата, отчуждаване на народа от исконните морални ценности .." И никакво отношение към социализъма няма. Това е. Поне аз така мисля.

29.06 2015 в 09:26

Гърците винаги са били паразити и търтеи, сега нека ги влече камъка към дъното

29.06 2015 в 09:20

Хм, а какво ли ще стане, ако гърция не плати кредита, излезе от ЕС и вземе, че влезе веднага в Евразийския? Или с други думи: гушнаха парите на Европа и изведнъж са под крилцето на руската енергетика, промишленост и военна мощ... Леле, майко!..

29.06 2015 в 00:42

Абе става за четене тоя текст, обаче само "Гърция" да се замени с "Украйна", а "Ципрас" - с Поросьонко. Другото горе-долу е почти същото. Понимаешь?

28.06 2015 в 17:06

На сила хубост не става!