Димо Райков: Президентските избори във Франция са по-скоро шоу

Последна промяна на 23 април 2012 в 21:10 2901 2

Оланд (вляво) и настоящият президент и негов основен опонент - Саркози Снимки:EPA / БГНЕС
Оланд (вляво) и настоящият президент и негов основен опонент - Саркози Снимки:EPA / БГНЕС

Писателят  Димо Райков е роден на 31 юли 1954 г. в Малко Търново. Завършил е минно училище в Бургас и българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Работил като редактор в редица литературни издания и национални медии. Бил е съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика. Член е на Сдружението на българските писатели. Носител е на редица национални награди за белетристика и публицистика. Автор е на редица книги, сред които "Стълба от камък", "Писма до мъртвия брат" и "Пансионът" "Жребият," "Мигът на невестулката", "Париж, моят Париж...", "55 тайни на Париж", " Кестени от Париж" и др. Неговите романи "Писма до мъртвия брат" и "Пансионът" се намират в 12 от световноизвестните библиотеки. Димо Райков живее и твори в Париж.

На 26 април от 18,30 часа Димо Райков ще представи своята най-нова книга "Реката на смъртта" в книжарница „Хермес” в подлеза на Софийския университет "Св. Кл. Охридски".

OFFNews.bg потърси мнението му за случващото се около президентските избори във Франция.

 

- Г-н Райков, очаквахте ли такъв развой на събититята на първи тур на изборите във Франция?

- Аз лично го очаквах. Аз съм поддръжник на Саркози, който наистина е великолепен политик. Нещата търпят своето развитие. В България има огромна разлика в усещанията за политика в сравнение с тези във Франция. Във Франция е нещо нормално, когато си млад, да си социалист. После, когато минаваш 40-те години, е нормално да си от партията на Саркози. Само ще ви припомня, че когато Саркози стана президент преди 5 години, той веднага повери един от най-силните постове в правителството - този на външен министър, на дясната ръка на неговия противник Сеголен Роаял Бернар Кушнер. Във Франция непрекъснато се преливат нещата. Политиците преминават от една партия в друга, без да се страхуват. Не е като в България.

- Кой според Вас ще излезе победител и ще стане новия обитател на Елисейския дворец?

- Не е важно кой ще надделее в предизборната битка. Важното в случая е, че който и да стане президент на Франция, тя ще си остане една от най-богатите страни в света, държава-стожер на Европейския съюз. Дали ще бъде Оланд или Саркози - няма голямо значение.

- Как премина предизборната кампания във Франция през Вашите очи?

- Мога да Ви кажа, че тазгодишната кампания имаше доста елементи на шоу. Просто хората от една страна демонстрираха своите усещания за политика, но също така доминираше и елементът на недоволството срещу досегашната политика на Саркози.

Саркози, както вече казах, е великолепен политик, той е велик оратор и е много силен в изявите си извън границите на Франция. Моят зет, който е французин от средната класа и е заместник-директор на едно от големите училища в Париж, казва следното: "Аз съм демократ по душа, но сигурно ще гласувам за Оланд, тъй като Саркози не направи почти нищо за средната класа. Той направи много, но за богатите."

- Може ли да се каже, че французите упражниха наказателен вот срещу Саркози?

- Да, може да се каже и така. Но при французите няма такова нещо като при нас. Не съществува такова нещо като етикиране на понятията наказателен вот и т.н. Французинът както е толерантен, както е човек-артист, той същевременно е и прагматик. Нормално, когато виждаш, че този, който си избрал, се грижи за теб, гласуваш за него да стане твоя президент. Докато при нас е обратното. В България дори когато виждаш, че този човек нищо не е направил през мандата си, но понеже е наш човек, човек на партията, ти като кон с капаци гласуваш за него.

По всяка вероятност ще спечели Оланд. Но можем да очакваме всичко. Не изключвам вероятността да спечели и Саркози.

Френската политика е като една добре смазана машина. И, разбира се, като всяка машина в даден момент може да има скърцане и нещо подобно, но нещата си вървят и продължават да вървят, така че в този смисъл няма значение кой ще бъде следващият президент на Франция. Саркози и Оланд са двама големи политици.

- Какви са личните Ви впечатления за Оланд?

- Последният ми досег с Оланд беше през март на панаир на книгата в Париж. Там той представяше своята последна книга. Политиците във Франция покрай избори постоянно издават книги. Оланд ми направи впечатление, че е много земен. Пред него имаше километрична опашка, той раздаваше автографи. Саркози също е сред хората. Това също е една от големите разлики с българските политици. Спомням си през 2007 г., когато Саркози беше на посещение в България. Ние бяхме малка група от хора, които го посрещнахме на Паметника на незнайния войн. Той тогава заряза Първанов и всички и дойде при мен.

Опасенията спрямо Оланд са, че в сравнение със Саркози той не е толкова обигран политик. Той в общи линии е повече партиец. Оланд няма чак толкова избистрена програма. Ако говорим за програма, най-професионалната програма на тези избори, както може би и на предишните, е на центриста Франсоа Бейру. Но той е като вълк-единак в политиката.

- Изненада ли беше, че Бейру не получи повече гласове на първия тур?

- Той е известен с това, че не обича да влиза в коалиции, не обича да прави политически сметки. Иначе като подготовка, като опит, като излъчване, като харизма, той е един от най-добрите. Аз съм сигурен, че който и от двамата настоящи претенденти да стане президент след втория тур, трябва да използва капацитета на човек като Бейру. За мен голямата изненада на първия тур на тези избори беше изключително ниският резултат на кандидата на Зелената партия Ева Жули - един великолепен политик. Французите много я обичат. Тя е известна с това, че преди време, когато е била съдия, е вкарала дузина известни френски политици в затвора. Тя е безкомпромисна, но същевременно с много голямо излъчване жена. За мен лично и като емигрант, и като човек, който живее в Париж, ме озадачава много ниският резултат на Ева Жули.

- Какво ще бъде според вас разпределението на гласовете на втори тур? 18-те процента, които Мари Льо Пен спечели на първия тур, към Саркози ли ще отидат или към Оланд?

- За втория тур прогнозните резултати са такива, че левицата е с по-силен капацитет. Хората, които поддържат Мари Льо Пен, са много интересни. Нейните избиратели са една аморфна общност. Аз съм ги наблюдавал, имам и познати сред тях. Французите са много толерантни хора, но в момента Париж се е превърнал в сбирщина. Има всякакви хора и всеки иска да се храни и правят боклуци и е много лесно на тази струна да се прави политика. На Льо Пен не може да се отрече, че е голям оратор, но за разлика от баща си, тя омекоти отношението на своята партия, тя не е крайна като баща си, което й дава някакво предимство. Същевременно има моменти, в които, когато гледаме и аз, и съпругата ми, просто настръхваме, защото тя директно си казва: българи и румънци не са ни нужни - да идват тук да крадат, да искат помощи... Но все пак, който и от стигналите до втори тур да победи, нищо няма да се промени. Вижте, френските социалисти не са като българските. Това са големи политици. Там няма случайни хора. Това са хора, които са потомствени политици. Хора от класа.

- Как би изглеждал новият дует Оланд-Меркел, ако Саркози загуби?

- Мисля, че няма да има никакъв проблем. Няма да има разлика, освен че Оланд е малко по-висок от Саркози.

В заключение мога да кажа следното - в тези моменти французите приличат малко на нас по това, че са непредсказуеми. Това, което за мен беше като преобладаващо усещане, е, че това да бъдеш президент на петата по влияние страна в света, е нещо огромно. Важното е този, който стане президент, да обича хората и да си върши работата.

Един французин наскоро ми каза: "Предимството на френската политическа система е, че днес избираме един президент, но ако утре усетим, че този човек не работи за Франция, не работи за народа си, ние веднага ставаме, излизаме на улицата и го сваляме. А в България и едно магаре да сложиш, ще си изкара мандата, даже ще иска и втори."

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

01.05 2012 в 23:08

Аз от 25 години съм във Франция и се надявам, че Димо Райков няма да ми се обиди, ако кажа, че някои неща във френската политика, явно не са му много ясни. Във Франция никой политик не си променя цвета в съотвествие с възрастта. Франсоа Митеран съвсем не беше на 20 години, когато изкара два мандата. Що се отнася до това какво върши президента и какво не по време на мандата си никой президент на 5-та република не е бил свален. Единственият, който сам решава да се оттегли преди края на мандата си е бил Де Гол и до днес всички намират, че е било грешка.
Та френската политика не е толкова проста колкото изглежда.

23.04 2012 в 21:41

То и за българските избори някой французин ще си помисли че са голямо шоу, ама за нас остават и резултатите.