Пет дни преди изборите на 11 юли има паритет за първото място с фотофиниш в полза на ИТН пред ГЕРБ.

Това показват данните от национално проучване на "Алфа рисърч", проведено между 4 и 7 юли.* 

Избирателна активност и възможни амплитуди

Между 47 и 50 на сто от анкетираните пълнолетни граждани заявяват твърда готовност да гласуват на изборите в неделя. Това означава до урните да отидат между 3,1 млн. и 3,3 млн. души. Мобилизиращ фактор е желанието на всяка от двете основни групи избиратели – от една страна, симпатизантите на ГЕРБ, от друга, на протестните партии – с вота си да определят посоката на развитие на страната и да излъчат правителство около техните политически сили. В противоположна посока действат притесненията от машинното гласуване, които могат да се превърнат в потенциална бариера пред част от избирателите.

15.4% от всички анкетирани заявяват, че имат притеснения от машинното гласуване, а 11.8% - от възможни опашки пред изборните секции в резултат от по-бавното гласуване. Най-сериозно отражение би имал новият начин на гласуване върху избирателите на БСП, от които всеки четвърти и на ДПС, от които всеки трети изразява безпокойство от този вот. 12 на сто имат съмнения за манипулация на изборните резултати. Значително са намалели притесненията от зараза с коронавирус – 7.8%. Както и на предишните избори, възможни са по-големи амплитуди на избирателната активност, не на последно място, и заради разширените възможности на вота от чужбина.

Електорални нагласи и възможни тенденции

В края на предизборната кампания проучването констатира засилена конкуренция за първото място между ГЕРБ и ИТН. След спад и отстъпление в редиците на ГЕРБ, регистрирани в началото на кампанията, в нейния край е налице известна мобилизация.

Няколко дни преди изборите подкрепата за ГЕРБ е 21,5%. ИТН се възползва от инерцията на своя пробив в изборите на 4 април и успява да привлече значителна част от протестния вот към по-малки партии, без шанс за парламентарно представителство, както и на част от по-широката периферия на ГЕРБ. В резултат тя достига подкрепа от 21,8%, което й дава фотофиниш преднина пред ГЕРБ. Продължаваща мобилизация на симпатизантите на ГЕРБ може да обърне тази тенденция. Обратното, включването на повече младежки, емоционален вот, както и на вот от чужбина, може да осигури преднина на ИТН.

БСП категорично подобрява позициите си в хода на кампанията, достигайки 16.4% от твърдо решилите да гласуват. Мобилизацията на избирателите й, както и желанието на левите симпатизанти да бъде оползотворен вотът им, ограничават изтичането на гласове към конкурентни леви формации. БСП има всички шансове да подобри резултата си от 4 април. Риск пред подкрепата й е високият дял леви симпатизанти, които изпитват неудобство да не би да не се справят с машините и евентуално биха могли да се откажат от гласуване.

Към момента "Демократична България" е четвърта с 12.0% от твърдо решилите да гласуват. Така тя затвърждава позициите си от началото на кампанията. Важен фактор за нейния резултат отново ще бъде вотът от чужбина. В аналогична ситуация е ДПС, което има прогнозна подкрепа от 11.1%. Ключов за финалния резултат и за съотношението между двете формации ще е вотът от чужбина, който националното проучване не може да отчете.

Слаба мобилизация в края на кампанията отбелязва и „Изправи се! Мутри вън!“, достигайки 5.4% от вота. Платформата на Мая Манолова се характеризира с висока степен на обмен на избиратели с ИТН, както и с отлагане на решението коя от двете партии да бъде подкрепена до последните дни на кампанията.

Към момента „Българските патриоти“ (3.8%) остават малко под изборната бариера от 4%. Не съумява да премине чертата и "Възраждане" (3.2%), но при тях също е интересно да се изчака вотът от чужбина, откъдето те изненадващо получиха висок резултат на 4 април.

10% от твърдо решилите да гласуват заявяват, че ще изберат партията, която да подкрепят, в оставащите дни до вота. Този дял трудно може да преобърне цялата картина, но може да повлияе на крайния резултат в две посоки: първо, да определи победителя от изборите и второ, да „вкара“ или "изкара“ някои партии от парламента.

На финалната права преди предсрочните парламентарни избори на 11 юли с най-висока вероятност в бъдещото Народно събрание ще са представени 6 политически формации. Отново няма партия, която да има мнозинство, или да е близо до мнозинство за съставяне на правителство. Макар и със сумарно по-добри позиции, т.нар. „партии на протеста“ също не събират 120 депутата. Поради това се очертава коалиционната формула да бъде крайъгълният камък и на 46-ия парламент, както беше и на кратковременното 45-то Народно събрание. 

-------------------------------------------------------------------------

* Настоящото изследване е проведено в периода 4 – 7 юли 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.