Quantcast

Зоране, почивай в мир!

11 години от смъртта на Зоран Джинджич - премиерът, когото мафията не понесе

Божидар Божанов Последна промяна на 13 март 2014 в 20:24 31627 12

Погребалната процесия на Джинджич.

Снимка zorandjindjic.org

Погребалната процесия на Джинджич.

На вчерашния ден (12-ти март) преди 11 години в центъра на Белград е застрелян тогавашния сръбски премиер Зоран Джинджич.

Обявено е извънредно положение, а Сърбия е в траур. На погребалната процесия идват стотици хиляди сърби и изпълват улиците на Белград.

Един кратък абзац с биографични бележки. Кой е Зоран Джинджич? Като студент по философия в Белград прави опит да организира независимо студентско политическо движение (в тогава комунистическа Югославия), за което е осъден. Вили Бранд убеждава югославските власти Джинджич да отиде в западна Германия, където става доктор по философия. След падането на режима се връща в Сърбия като преподавател и основател на демократическата партия. 10 години е опозиция на Милошевич, като се противопоставя на крайните националистически настроения в страната, които водят до няколко войни и хиляди жертви. Джинджич е и първият премиер на Сърбия след падането на Милошевич, и като такъв предава Милошевич на трибунала в Хага.

Защо е убит Джинджич? Заради убеждението си, че най-големите проблеми трябва да се решат първи, той веднага атакува организирана престъпност в страната. А тя е съставена от хора, участвали заедно с Милошевич във войните в бивша Югославия. И заради опитът на Джинджич да спре организираната престъпност, същата го застрелва на центъра на Белград, в задния двор на сградата на министерски съвет. Интересен факт е, че настоящият президент на Сърбия Николич, 20 дни преди убийството, от трибуна казва на Джинджич, че „И Тито е имал проблем с крака преди смъртта си“. По-късно той твърди, че е съвпадение.

Но достатъчно история. Защо Джинджич е различен, и защо е важен. В началото на мандата си той тръгва из страната и организира срещи с хората, на които говори за проблемите на Сърбия. Но не с празни приказки, а директно атакува манталитета на сърбите (който е много близък до българския). Казва им, че трябва да работят, че ако ги мързи не могат да очакват да са част от Европа. Че в онзи момент Сърбия има исторически шанс за влизане в Европа. Мотивира хората да оправят малките неща в своя живот, в своята къща, на своето работно място. Да работят ЗА Сърбия, а не против друга държава или нация. Убеждава ги, че човешкият ресурс е най-важният ресурс за една държава, защото има държави с много нефт и газ, но с бедни хора, и държави без природни ресурси, но с богати хора. Джинджич обяснява на хората, че престъпление извършено в съседния двор пак е престъпление в тяхната държава и не трябва да си затварят очите.

Всъщност, няма нужда да преразказвам всичко – след смъртта му, негови поддръжници събират всички речи в рамките на срещите из страната и правят кратък филм, който горещо препоръчвам.

Джинджич е високо образован, ерудиран, естествен лидер, който мотивира хората да дадат повече от себе си. Опитва не само да закрепи страната икономически, но да промени мисленето на хората, което е основната пречка пред развитието на страната.

За съжаление този опит е спрян твърде рано. Но хилядите по улиците на Белград, плачещи не за някой промивал ги с години диктатор, а за човек, който е бил на власт само две години, са показателни. Показателни, че една личност може да събуди и да промени мисленето на една нация.

Горните редове може би са нереалистично-позитивни, а образът на Джинджич – идеализиран. Може би е нямало да успее да промени мисленето на сърбите и след края на мандата си е щял да бъде оплют и забравен. Но е факт, че той е различен политик. Той не е балканският политик, който виждаме у нас, в Сърбия, в Македония, в Унгария. И без да призовавам към търсене на поредния месия, мисля, че е ключово и у нас да се намери човек, който освен да върши работа, да може да мотивира хората да подобрят себе си. Да се отърсят от оправданията за световна конспирация, да се отърсят от апатичността и недоверието, от мързела и завистта, и да оправят малките неща около себе си.

Смятам, че е нужен такъв катализатор на нашето обществото, на което иначе отнема много време и усилия, да се самоизтегли за косата.

Zorane, počivaj u miru.

----------------

Текстът е публикуван в блога на Божидар Божанов БЛОГодаря

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

03.08 2015 в 18:27

Скоро гледах филма посветен на Зоран със негови речи от различни крайща на Сърбия. Не мога да не спомена, че определено ми въздейства, а и авторът на тази статия много точно е определил, че нашият и сръбския манталитет са наистина много близки. Зоран беше умен човек, демократ жалко, че го сполетя такъв фатален край!

17.03 2014 в 02:04

Браво! Браво на автора за анализа, за посланието. Дали и нашият истински политик (когато се появи) също ще бъде обречен на смърт от мафията..? Дали си струва риска да опиташ да промениш нещата?

15.03 2014 в 11:01

Гледайте и филма "Тежестта на оковите"за съсипването на Югославия.Долу ЕС,долу Америка!!!

14.03 2014 в 14:21

ти, чийто ник е на възроженски писател и компзитор и ти, по потник ли си, беz потник ли си (гол до кръста), като пишете нещо, що не си направите преди това справка бе, тъпанари!

14.03 2014 в 11:18

Мафиот, соросоид, агент на ЦРУ, какъв ли не са го изкарвали. Като не са успели да се справят с него по друг начин, са го убили. Гледайте филма "If Serbia Stops" който препоръчаха в статията. Чуйте какво е говорил, каква му е била идеята за Сърбия.

14.03 2014 в 11:14

Мафиот, соросоид, агент на ЦРУ, какъв ли не са го изкарвали. Като не са успели да се справят с него по друг начин, са го убили. Гледайте филма "If Serbia Stops" който препоръчаха в статията. Чуйте какво е говорил, каква му е била идеята за Сърбия.

14.03 2014 в 10:41

Псовисването на Джинджич е индикатор за това, че в Югославия патриотите не можаха да понесат издевателствата на агента на ЦРУ (че е агент, Джинджич даже не го е криел)и му въздадоха заслужено възмездие. Нещо , което все още не се е случило у нас!

14.03 2014 в 09:21

Ей, това платените писачи сте голяма работа...

О, неразумний юроде!

Момчета или момичета.. не ви знам какви сте. Знам само, че колкото и пари да изкарвате с писаници, няма да ви стигнат да живеете добре, защото живеете като роби.

14.03 2014 в 09:10

Различен е, защото получава възпитанието и образованието си в Европа, а не в СССР. Въпрос на ценностна система!

13.03 2014 в 23:24

И по-точно руската мафия,филиал-Сърбия.