Най-напред две уговорки.

Първо - абсолютно съм убеден в почтеността и кадърността на водещите няколко социологически агенции у нас.

И второ - думата "прогноза" в заглавието е уловка. Социолозите не дават прогнози. Дават моментна снимка на електоралните нагласи.

Но както самите те, така и ние, медиите, не натъртваме достатъчно на този нюанс. Читателите схващат проучванията им като "прогнози" и после се чудят защо не се сбъдват.

Данните на водещите агенции в последната седмица преди изборите са почти еднакви. Ако разгледате Алфа рисърч и Галъп, които излязоха днес, ще видите минимални отклонения. Нямаме основание да се съмняваме нито във верността им, нито в методиката, по която са събрани. Въпреки това, аз твърдя, че е малко вероятно тези моментни снимки да се сбъднат като прогнози на тези избори.

Защо?

Защото тази методика и този тип социология - проучване на електорални нагласи е правена и работи добре в спокойно и предвидимо време. А сегашното време е турбулентно.

Два пъти в най-близката ни история проучванията на социолозите радикално са се разминавали с резултатите от изборите. И двата пъти е било поради тази причина.

Първият път беше през 2001 г., когато всички даваха сходни резултати на СДС и НДСВ, пак се говореше за фотофиниш. Само 2 дни по-късно СДС получи 18%, а НДСВ - 42%.

Вторият път беше през 2009 г., когато трите партии от управляващата Тройна коалиция в проучванията събираха много повече от ГЕРБ, а в изборния ден ГЕРБ така ги размаза, че НДСВ дори изчезнаха от пейзажа.

Какво е сходното между тези два избора и сега?

Усещането, че идва вълна от нещо ново. Не се знае какво, но и никой не пита. Дайте ми 800 дни и аз ще променя живота ви - тази реплика, която в нормално време би предизвикала само присмех, направи един цар премиер.

Спомнете си 2009 г. Живеехме нелошо. Кризата още не беше дошла. Икономическите показатели бяха сред най-добрите, които сме имали. Но парцелираното на 3 губернии управление, в което всеки имаше коалиционно право да завлече колкото може, стига да не бърка в чуждия ресор, толкова ни беше отвратило, че мечтаехме за силна ръка, която да вкара лошите в затвора. И направихме един полицай премиер.

И през 2001 г., и през 2009 г. тръгна вълна. Демоскопията, или социологията тип "проучване на електоралните нагласи", не е пригодна да мери такава вълна. Принципно има и друг тип социология, която би могла да се занимава с такива процеси. От една страна въпрос на спор е доколко този друг тип социология не навлиза в други науки. От друга страна - винаги досега преди избори се е правело демоскопия. Никой не твърди друго и никой не очаква друго.

За да сработи тази социология на електоралните нагласи, са нужни две неща, които в момента нямаме на терен - партийни ядра и логични причинно-следствени връзки.

ГЕРБ е партия на властта. Ядрото й не е идеологическо. То е от хора, които смятат, че имат умения да управляват. Затова с такава лекота съчетава бивши стари кадри на БКП и нереализирани млади кадри на ДСБ. Общото между партийния секретар Цецка Цачева и младата надежда на ДСБ Даниел Митов е, че те смятат, че са подготвени да управляват и ГЕРБ им осигурява възможност да упражнят уменията си.

Умножете това по много хиляди - в министерства, области, общини, агенции и местни структури и ще получите ядрото на ГЕРБ.

Сега обаче изглежда, че е по-вероятно ГЕРБ да са в опозиция. А членовете на Партията на властта не може да са в опозиция. Те вече са били в БКП, СДС, НДСВ. В тяхната ценностна система просто е дошло време да сменят табелата.

С разбито ядро е и БСП. За добро или за лошо Корнелия Нинова изгони огромна част от стария наследствен аристократичен червен елит. Възможно е с тези си действия да е привлякла свежа кръв. Но е загубила огромна част от ядрото на партията си.

Подменено е и ядрото на Демократична България. Ако доскоро то се е втвърдявало по линията комунизъм-антикамунизъм, то сега няма никакъв проблем да допуска взаимодействие с Мая Манолова и дори с БСП и се втвърдява при всяко споменаване на уж сестринската партия ГЕРБ.

От коалицията с Марешки ядрото на ВМРО е разнебитено, трудно може някой да си представи по-голяма обида към тези морални и патриархални хора от това да им причиниш Марешки.

А за ядра при Слави Трифонов и Мая Манолова изобщо няма смисъл да говорим.

Когато няма ядра, не можем да говорим и за периферии. Класическата електорална периферия бавно се отмества от една към друга близка по идеология партия, в зависимост от джоба си и/или възможностите за кариерно развитие. Както СДС бавно и последователно мина през Синята коалиция, Реформаторски блок и накрая се вля в ГЕРБ.

Тези причинно-следствени връзки работят предвидимо, ако избирателят си задава въпроса "Коя алтернатива е по-добра за мен лично?". В момента избирателят не си задава този въпрос. Защото всяка алтернатива, която социологическите проучвания показват, е непредвидима.

Мъдростта на народа

В такива турбулентни времена електоратът има ясна и добре позната реакция. В зависимост от това, как я оценяваме можем да я наречем "мъдрост" или "стадно чувство". 

Тя се изразява в следното: хората правят собствена социология в своята общност. Тя може да е много малка - семейство, по-голяма - род или компания и много голяма - например голямата седянка в квартала. И без да се уговарят, без да си обещават, гласуват единно - така както колективният разум е решил.

Резултатът е пълното разминаване между "прогнозите" (а всъщност моментни снимки) на социолозите и действителният резултат.

Какво ще реши колективният разум в неделя?

В момента само може да се спекулира върху това. Има логически конструкции, според които народният гняв и народните надежди могат да се оттекат в една или в друга урна, но това не е въпрос на социологическо изследване, а по-скоро на гадаене.

Могат ли социолозите да познаят?

Не не могат. По-вероятно е да се хвърли боб и да се улучи резултатът по-точно, отколкото със социологическо проучване. Тези проучвания мерят обществени процеси. Работят с въпроса одобрявате ли?/не одобрявате ли?, като се предполага, че в отговора ще има здрав разум, базиран на личния и груповия интерес.

На тези избори обаче мотивацията не е разум, а чувства. Въпросът е обичате ли/мразите ли? Толкова ли силно мразите, че сте готови, да...?

Сложете към това чувството за лично участие в историята - бил си във властта или в протестите срещу нея. Чувството за несигурност - дали ще си загубиш работата, социалния статус или пък бъдещето, перспективата. Сложете пандемията с несъразмерно големия страх у едни и несъразмерно големия гняв у други. Сложете това, че е разгарът на лятото, а всяко лято е лудо и дефинитивно ни кара да забравим за зимата. И накрая това, че контролираният вот е поне 15% и никой не знае накъде ще се оттече, но най-малко вероятното е да изчезне.

Социологията или поне този тип електорално проучвание, просто няма инструменти за такава ситуация. Затова резултатите ще бъдат коренно различни от прогнозите. Но не социолозите ще са виновни за това.