Време да умреш или време да мислиш

Аз може би бъркам. Аз сигурно бъркам. Защото не съм специалист, очевидно. И защото една част от въпроса е свързана с морал - а специалисти по морал няма. И въпросът е на живот и смърт.

Но си мисля - толкова много хора умират от болести, включително "обикновен" грип, от инциденти, нещастни случаи, че починалите от коронавирус не са дори капка в морето, те са молекула в морето на смъртта.

Ако се абстрахираме от печалната страна на темата (тоест за какво говорим - за живот и смърт), бихме осъзнали, че жертвите на този вирус са едва ли не... хомеопатична величина. Толкова са малко на фона на ежедневната, обичайна, естествена вълна от смърт. Статистически незначителни са.

Да, разбира се, всеки човешки живот е ценен. Твърдо вярвам в това, но и всички ще умрем все някога. И ако някои смъртни случаи могат да се предотвратят, с каквито и да е предпазни мерки, сигурно сме длъжни да вземем тези предпазни мерки. Поне в някакви разумни граници.

Но продължавам да мисля и осъзнавам, че има мерки и граници, които не просто не са разумни, а са абсурдни.

Ще дам прост пример - автомобилите убиват стотици хиляди хора по света всяка година и осакатяват милиони. Всяка година. Само автомобилите, да не говорим за всичко друго наоколо, което ни убива. Само този фактор, причинител на смърт, е вече в пъти по-тежък и по-опасен от коронавируса.

И какво правим ние? Правим по-безопасни автомобили, въвеждаме ограничения и правила за движение по пътищата, засилваме контрола, обучението и превенцията. И въпреки това губим милиони хора всяка година при автопроизшествия. МИЛИОНИ човешки живота!

Какво е решението тогава? Просто е. И ефективно. Спираме автомобилите. Забраняваме ги и имаме нула загинали и пострадали от тях.

Окей, защо тогава не сме го направили досега?!

Мисля, че всички се сещате защо. Без автомобили ще се върнем в каменната ера. Ще рухне не само начинът ни на живот - това ще го преживеем някак, особено ако с него се спасяват човешки животи, при това милиони годишно. Ще рухне икономиката, цялата. Особено ако спрем и самолети, влакове, защото те също катастрофират и отнемат човешки животи.

Това не мисля, че ще го преживеем. Защото икономиката не е дали да живееш в град или село, какви продукти потребяваш и дали да ходиш на почивка в чужбина или при баба си. Икономиката е работата ти, парите ти, дали ще имаш какво да ядеш (буквално, не метафорично) и къде да живееш, къде да се прибереш довечера и на какво да легнеш.

Ако рухне икономиката, цивилизацията изчезва на секундата. При едно дори леко кихване на икономиката, милиони хора по света остават без работа. В криза са вече стотици милиони, а цели нации (Гърция е близкият пример) пропадат за десетилетия в упадък, съсипват се животите на няколко поколения хора, дори само в една такава държава.

Ако рухне икономиката, пет минути след това цивилизацията ни е изчезнала. Връщаме се в беззаконието на джунглата и в каменната ера на битово ниво. Без търговия, медицина и наука (неща, които според някои не произвеждат нищо и значи не са особено значими), без полиция, правосъдие и армия (които също не произвеждат нищо) много бързо ще загинат, даже и онези, които "произвеждат нещо".

Рухне ли икономиката, 2-3-5-10 години след това поне 90% от хората по света ще са изчезнали. Минимум.

Добре, схванахте логиката. Не можем да спрем автомобилите, дори ако те убиват милиони хора годишно, защото тогава ще умрат - съвсем буквално, милиарди. Почти всеки от нас.

Очевидно тази проста и ефективна мярка е неразумна. Абсурдна.

А сега се огледайте пак какво се случва в момента около нас и по света. Прочетете информационните сайтове - не тези с фалшивите новини, а истинските.

Затварят се граници. Спират се пътувания. Цяла държава - и то не коя да е, а част от Г-8 - се затваря и поставя под карантина. Там затварят магазините - без хранителните и аптеките. Затварят всичко, спират работа дори, не е до кина и театри само. Паника навсякъде. Отпуснати са вече стотици милиарди по света само за частично компенсиране на щетите от корона вируса. Борсите са в хаос, вървят надолу.

С други думи, щетите върху икономиката от предприетите "мерки" за справяне с коронавируса ВЕЧЕ са факт и ще се увеличават, при това много - десетки, стотици и хиляди ПЪТИ, с напредването на пандемията, което очевидно предстои.

И всичкото това се случва... заради няколко хиляди починали от вирус. Толкова, колкото умират само от автомобили за няколко дни.

Вирус, който не се лекува и за който няма да има достатъчно скоро ваксина, което означава, че ще ни зарази така или иначе практически всички. Никой няма да му избяга, освен ако не влезе да живее в пещера или не се качи на Еверест, но завинаги, защото върне ли се обратно в цивилизацията, вирусът ще го очаква.

Вирус, който при огромен процент от хората протича толкова леко, че те дори не забелязват, че са болни. Вирус, който протича тежко при сравнително малък процент хора и те оживяват, ако са под адекватни лекарски грижи. Вирус, който и убива, но съвсем малък процент хора.

Нека продължим да мислим. Нищо, че е опасно, понякога дори неприемливо и дори скандално аморално. Разумът е единственото ни превъзходство, което природата ни е дала като вид над останалите. И отбележете, че той не е даденост, не е подарък. Той се придобива. Развили сме го в процеса на еволюцията, който в критични моменти е мислил - е оцелял. Който не е мислил, е изчезнал. Така сме стигнали дотук. И в един очевидно критичен момент единственото, което може да ни спаси, е да мислим - дори да мислим нелицеприятно. Затова нека продължим да го правим.

Коронавирусът убива. Всеки човек е ценен, но статистически жертвите на този вирус са незначителна величина. Трябва ли да вземем мерки? Трябва, разбира се. Но какъв е резултатът от тях и дали са разумни?

Ами, резултатът е никакъв. Клони към никакъв, ако трябва да признаем. Единственият реален резултат е, че разпространението ще се забави , но пак все толкова хора ще се заразят, колкото и ако не вземем никакви мерки.

Теоретично забавянето може и да има положителен ефект - все в някакъв момент ще се появи ваксина (надяваме се), а при късмет и лекарства, които поне да тушират ефекта от вируса. Това определено ще спаси някакъв брой хора, ако стане. Но те ще са малко - малко, дори на фона на незначителния процент жертви, които вирусът взема сега.

И стигнахме до най-неприятната част - жертвите.

Те са почти изключително хора над 60 години и с тежки здравословни проблеми. От еволюционна гледна точка - старите и слабите. Онези, които така или иначе ще умрат, ако не от този вирус, то от обикновен грип, от болестите си или от други неща и то скоро. Реално коронавирусът засяга само тази социална прослойка и погледнато безжалостно и хладнокръвно, но обективно - той просто съкращава живота й. И то не драстично или с много - макар че няма как да се измери кое е "много" и кое "малко живот". Това не се мери.

Вирусът не избива тази прослойка, просто част от нея умира. Това е инцидент, не е геноцид, нито е фашизъм. Всяко форсмажорно бедствие води до някакви жертви, каквото и да направиш. Нямо по-ценни или по-малко ценни жертви. Просто не го решаваме това ние, не зависи от нас.

Това не е основание да не предприемаме мерки. Тези хора може да са вашите родители, вашите баба и дядо, може да сте дори вие. Може да съм аз - защото съм на 55 и имам сериозни здравословни проблеми. Но дори никой от потенциалните жертви да не ви е близък, роднина или познат, не можем да ги оставим така.

Какво обаче ни костват въпросните мерки? Погледнете пак по-горе. Чудовищни икономически загуби. А това ще го усети всеки, абсолютно всеки един от нас - млад, стар, болен или здрав. И не - не можете да се застраховате или да го избегнете, като изкупите от най-близкия магазин по 10 кила брашно и 20 бутилки олио.

Ще го усетите, когато малкото ви дете остане без обикновени, тривиални лекарства за нещо, а това вече се случва около нас. Ще го усетите, когато ви кажат да не идвате на работа - първо известно време, а после може би и изобщо. А и това вече започва да се случва тук-там.

И да не ви се случи, парите ви в кеш все някога ще свършат. Банковата ви сметка не е решение, ако утре и банките не работят, дори да е временно, а банкоматите са празни. При срив на борсите, замряла търговия и транспорт, последвани от неизбежно постепенно спиране на производството, колко банки няма да фалират според вас? Златото не се яде, а и парите ще са последната ви грижа, ако се окаже, че просто няма какво и откъде да купите, а ви трябва.

Това е апокалиптична картина. Не е факт, все още. Но е напълно реална възможност. Защото мерките срещу разпространение на коронавируса в момента полека започват да надхвърлят границите на разумното. И ако не спрат дотук... не искам да гадая колко бързо ще се озовем там, откъдето няма връщане назад, защото е невъзможно. Или защото би траяло поне 20 години и би коствало 100 милиона или дори един милиард човешки живота - не от вирус, а от рухването на икономиката и, не дай боже, разпада на цивилизацията. Която ни изглежда като необратима даденост, но е всъщност много крехка и уязвима, както печално ще ви каже всеки историк. Това се е случвало вече преди и то много пъти. И от вируси, и от природни бедствия, и по други причини.

Ако се случи сега, този път причината няма да е един опасен, но сравнително лек на фона на всичко вече виждано преди вирус. Причината ще е, че не сме мислили и в паниката си сме разрушили цивилизацията си, съсипвайки икономиката и цялото ни общество без никаква, ама никаква необходимост и ефект от предприетите "мерки".

Всъщност, има. Има една теория. Както казах, не съм специалист, не мога да преценя дали е конспиративна като всички други глупости, които се носят наоколо. Според нея всички тези брутални, дори безумни мерки, имат някакъв смисъл, защото ще имат един ефект.

При пандемия ще има толкова заболели в тежка форма от коронавирус, че съществуващите болници и съответната медицинска техника - основно апарати за обдишване, необходими при този вирус - ще бъдат абсолютно недостатъчни. Лекарите ще бъдат принудени буквално да решават кой да живее и кой да умре - нещо, което се твърди, че вече се случва в най-заразените области в Италия. Така хора, които иначе биха могли да бъдат спасени, ако имаше достатъчно техника, ще умрат.

Мерките срещу вируса няма да намалят броя на заразените, но ще забавят разпространението му. Вместо пик в 1-2 месеца, същият този брой болни ще се разположи в например 6 месеца. Което ще позволи със сега съществуващите медицински ресурси да бъдат обгрижени и спасени повече хора.

Само че краткотраен хаос и шок в икономиката ще струва милиарди - но тя ще се оправи от него. Има запаси, има резерви. Ще го усетим, дори и в джоба си, всички. Но ще мине. И дори може би няма да е особено болезнено. Кризи, сривове и шокове има, ако не постоянно, то циклично.

Шестмесечен световен хаос обаче рискува икономически апокалипсис. С всичко най-лошо, което можете и не можете да си представите. Включително да ни убие всички почти до крак в най-лошия възможен сценарий.

Защо тогава политиците и управляващите рискуват всичко това заради една съвсем реална, но сравнително лека заплаха от неособено опасен вирус?

Не знам. Не съм специалист. А и да бях, не разполагам с достатъчно информация. Мога само да предполагам. И като се замисля, ето какво се сещам.

Първо, никъде в света, дори в най-богатите държави, управляващите не са инвестирали достатъчно в здравеопазване. Ако бяха, щяхме да сме подготвени за световна пандемия, от каквото и да е. А не сме и това не са предположения, това е факт, който вече можете да прочетете на страниците на най-авторитетните и достоверни световни издания.

Второ, когато вашите собствени баба или дядо починат от коронавирус, защото в болницата няма достатъчно апарати за обдишване, с които иначе биха ги спасили или защото някой по-богат е платил да ги сложат на неговите баба и дядо, или защото изобщо не е имало достатъчно места в болницата за тях, или въобще достатъчно болници за всички - тогава абсолютно всеки ще разбере, че ги е убил не коронавирусът, а лошото управление и корупцията. И ще насочи гнева си към управляващите политици - които са наистина отговорните за това. Управляващите във всяка страна по света, не само в Китай, Иран, Италия и България биха жертвали всичко, само за да останат на власт. Логиката им е те да оцелеят, с всички възможни и невъзможни, дори неприемлив средства, пък ако не - "след мен и потоп".

Трето - политиците явно се надяват, че ще им се размине. Някак, няма значение как. Може пък да стане чудо - и играят ва банк. Заложниците в тази игра сме очевидно всички ние.

Е... може и да се размине.

А, ако не се?

Следете новините ни в GoogleNews