Докато в Европа се водят спорове относно „Северен поток 2“ и страните-членки на ЕС се разделят на лагери в подкрепа и срещу проекта, Москва продължава експанзията си на енергийния фронт, но този път в друга посока. В края на май руският министър на енергетиката Николай Шулгинов и посланикът на Пакистан в Москва Шафкат Али Хан подписаха споразумение, което инициира изграждането на планирания газопровод „Пакистански поток“ (PSGP). По-рано известен като „Север-Юг“, този инфраструктурен мегапроект с дължина 1100 километра, се очаква да струва до 2,5 милиарда долара и трябва да бъде завършен до 2023 г. Тръбопроводът ще осигури доставката на 12,3 милиарда кубически метра на природен газ годишно от терминалите за втечнен природен газ в пакистанските градове Карачи и Гуадар до големия град Лахор. Още по-важно е, че този проект ще бъде първата подобна мащабна икономическа инициатива между Москва и Исламабад, предприета от средата на 1970-те насам. Тези новини предизвикаха вече редица реакции сред дипломати, военни и експерти, тъй като се очаква газопровода да размести геополитическите пластове в Южна Азия и да даде предимство на руските интереси.

Газопровода ще бъде изключително полезен за Пакистан

От икономическа гледна точка газопровода се очаква да бъде изключително полезен за Пакистан и на фона на напрежението с Индия не е изненадващо, че пакистанската администрация търси допълнителен гръб. От една страна, като нетен вносител на енергия, Пакистан ще може да получи нови устойчиви източници на природен газ, необходими за неговата икономика, и да транспортира газта до гъсто населения индустриализиран север. В същото време, проектът ще даде възможност на страната, чиито основни индустриални отрасли все още зависят от потреблението на въглища, да направи решителна крачка към използването на сравнително по-екологичния природен газ. За Пакистан също така е добре, че ще може да разнообрази икономическите си партньори, след като Китай устойчиво се настани в страната. Пекин смята Исламабад за стратегическа точка за проектите и интересите си, както и за възможност да си проправи път на запад. Докато инвестициите на Китай се отразиха благоприятно, то пакистанските политици имат проблем с прекаленото навлизане на китайски интереси. В този контекст, сближаването с Русия е желано стечение на обстоятелствата.

За Русия бъдещият газопровод също се очаква да донесе значителна стойност. Основният корпоративен бенефициент по време на строежа ще бъде Евразийският тръбопроводен консорциум (ЕТК) - структура, контролирана от близките до Владимир Путин Алексей Карманов и братята Борис и Аркадий Ротенберг. Кремъл също очаква значителни косвени ползи. Този тръбопровод, който предвижда изграждането на терминали за втечнен природен газ, ще привлече чуждестранни играчи и по-специално Катар, което ще намали конкуренцията между руските и катарските компании както на европейския, така и на азиатския пазар на втечнен природен газ. Нарастващото участие на Катар в проекти за втечнен природен газ в Южна и Югоизточна Азия - и в частност Пакистан - ефективно би помогнало на Русия да увеличи присъствието си на китайския пазар чрез тръбопровода, известен като „Силата на Сибир“.

Руските енергийни анализатори свързват стратегическото значение на проекта с ключовата роля на Пакистан в китайската инициатива „Един пояс, един път“. PSGP трябва да се превърне в забележителен крайъгълен камък и нова стъпка, която да открие редица нови икономически перспективи и възможности за Русия в Южна Азия. Проектът може да доведе до пробив в икономическите връзки между Москва и Исламабад, които са в застой в продължение на десетилетия. Междувременно, финалните преговорите по проекта започнаха в средата на юли. Според източници на пакистанските медии, преговорите строежа на газопровода са започнали на 12 юли и са водени между високопоставени служители на Пакистан и служители на руската компания ЕТК. Разговорите са продължили и през следващата седмица, като се очаква да има развитие. Пакистанската преса е настроена оптимистично, макар на запад темата да получи видимост предимно в тесни кръгове, въпреки че навлизането на руски интереси в Южна Азия засяга и европейски интереси. Пакистан, например, е основен търговски и икономически партньор на блока, а редица западни разузнавателни служби разполагат с щабове в Исламабад.

Ролята на Катар в пакистанския енергиен сектор.

Като се има предвид спомената информация, от икономическа и бизнес перспектива изглежда, че макар проектът да е от полза и за двете страни, Пакистан - и потенциално трети страни - е вероятно да получи повечето от икономическите ползи поради най-малко три основни фактора. Първо, настоящата версия на споразумението, подписано от Москва и Исламабад, е по същество преработена версия на предишен документ, който се смяташе, че е много по-полезен за Русия. При новата ситуация, руската страна ще получи само 26% дял в PSGP, докато първоначално Москва се очакваше да получи 85%, а пакистанското правителство ще запази контролния дял от 74% процента. На второ място, въпреки че руснаците ще отговарят за осигуряването на всички необходими материали и специализирано оборудване, необходимо за изграждането на тръбопровода, пакистанското правителство успя да постигне една ключова концесия: целият строителен процес ще бъде контролиран от независима компания, базирана в Пакистан, която значително ще засили влиянието на Исламабад на всеки етап от развитието. И накрая, по-голямата част от транспортирания по газопровода газ вероятно ще дойде от Катар, което допълнително ще засили ролята на Катар в пакистанския енергиен сектор.

Освен икономическия аспект, PSGP има и ясни геополитически последици, и това вероятно е една от причините Москва да се съгласи на преработен вариант на споразумението с Пакистан. От една страна, подписването сигнализира за нарастващото участие на Русия в Южна Азия; от друга страна, целия процес посочва някои промени, които в момента се развиват в този регион. Особен интерес в това отношение представлява интервю на бившия външен министър на Индия Канвал Сибал в местната преса през юни. В него той заявява, че официално страната му няма причини да се противопоставя или да възразява срещу опитите на Русия да подсигури икономическите възможности в Пакистан. Той подчертава умелите дипломатически маневри на Москва и способността й да избягва потенциални конфронтации както с Индия и с Пакистан, така и с Китай, отбелязвайки, че инфраструктурният проект не е част от Китайско-пакистанския икономически коридор – проект, който Ню Делхи следи внимателно, заради своите интереси. Колкото и да е вярно, продължаващата динамика в триъгълника Индия-Русия-Пакистан все пак не е благоприятна за индийската страна. Проектът PSGP - макар и да няма пряка цел да предизвика Индия или да застраши нейната позиция в региона - е по-скоро симптоматичен за тази по-голяма тенденция. По-специално, проведената миналата пролет международна конференция на т.нар. „Разширена тройка“ за Афганистан, която се проведе в Москва, събра представители от САЩ, Русия, Китай и Пакистан, но остави настрана Индия, въпреки че Ню Делхи има важни стратегически интереси в Кабул. Всичко това предизвика силна негативна реакция в Индия и темата е все още на дневен ред.

Важен инструмент за Русия

Газопроводът „Пакистански поток“ със сигурност ще се превърне във важен инструмент за Русия да реактивира южноазиатския вектор на външната си политика. Азия заема важно част от интересите на Москва и опитите й да подкопае международния ред, който тя счита за основан на американските и европейски интереси. Навлизането в Южна Азия и отношенията с Пакистан са част от по-широка политика. През 1991 г., след разпадането на Съветския съюз, Русия се отказа от военноморската си база във виетнамския залив Камран. Докато имиджът беше донякъде беше спасен с едновременното изтегляне на САЩ от залива Субик във Филипините, все пак събитието е унизително отстъпление за тогавашна фалирала Русия. Москва обаче продължи да поддържа съоръжение с разузнавателна функция. До 1990 г. цялата съветска военна и икономическа помощ за Виетнам, Камбоджа и Лаос, престава да функционира. Първият набег на Русия обратно в Югоизточна Азия дойде чрез продажба на оръжие, в отчаян опит да запази руските оръжейни заводи отворени. Русия започна да доставя на Малайзия и Индонезия изтребители, отбивайки ги от зависимостта им от западното оръжие. Други страни в Южна и Югоизточна Азия също днес представляват възможност. Афганистан, в който Кремъл претърпя поражение през 1980-те, е лост срещу европейските и като западните интереси в Централна и Южна Азия. Като цяло, Русия разглежда региона като буфер за своята сигурност и не смята да се оттегля, както през 1990-те.

Целта на проекта в Пакистан е стратегическа

Ето защо, целта на проекта в Пакистан не е да извлече незабавни икономически ползи - той е по-скоро стратегически. Докато руските отношения с Индия охладняват, Москва вероятно ще засили връзките си с Пакистан, с който има още една обща тема, а именно ядрената енергетика. По време на посещение през април в Исламабад, руският външен министър Сергей Лавров специално говори за тази възможност. Подобно разширяване на отношенията с Пакистан ще позволи на Русия да получи по-солидна опора в южноазиатската част на китайския проект „Един пояс, един път“, като по този начин ще отвори редица нови доходоносни възможности за Москва в ущърб на регионалните сили. „Пакистански поток“ и свързаните с това отношения, биха били и добър коз в ръката на Кремъл на фона на нестабилните връзки с ЕС, навлизането на Турция в Централна Азия и потенциалните газови доставки от Каспийско море към Европа, които са в ущърб на руските интереси.