Пучът на Пригожин показа феодалния характер на руската армия и разцеплението сред елита

Според наблюдатели той не е постановка, нито решението за бунта е взето самостоятелно от Готвача на Путин

OFFNews 26 юни 2023 в 14:02 2709 3

пуч

Снимка Getty images

Настъплението на Пригожин спря също толкова неочаквано, както и започна.

Два дни след началото на първото широкомащабно въоръжено въстание в Путинова Русия загубите, понесени от абсолютно всички участници в конфликта - от Путин до Пригожин, са ясно видими. Контурите на спечеленото все още не се виждат. Ясно е обаче, че руският обществен консенсус, който предполага идеята, че Путин знае как да балансира интересите на елитите и като цяло да управлява ситуацията, е подложен на сериозно изпитание. Кремъл по същество загуби основния си монопол върху насилието. Това приближава "десетилетията на опасна и непредсказуема Русия", коментира Би Би Си. 

Събитията, които се развиха в Русия в петък и събота, когато Евгений Пригожин, основател на ЧВК "Вагнер", обяви "марш на справедливостта" към Москва с искане за оставка на военното ръководство на страната, бяха кулминацията на нарастващото напоследък напрежение между него и руското Министерство на отбраната. Бунтът му завърши също толкова внезапно, колкото и започна - вагнеровците окупираха Ростов на Дон и преминаха през няколко области към столицата, а след това Пригожин внезапно реши да обърне колоните си назад след обаждане от беларуския президент Лукашенко.

Това бързо развитие на нещата, последвано от обратен завой към статуквото, беше възприето от мнозина като инсценировка, дори като цирк. Политолози и експерти обаче са единодушни, че това не е постановка. Най-вероятно всичко, което се случи през последните два дни, по някакъв начин е отразило реалното развитие на събитията, казва професорът от Хелзинкския университет Владимир Гелман: "Изключително трудно е да се инсценират такива събития. Изискват се добри режисьорски и актьорски умения от участващите, които при други обстоятелства не са ги проявили".

Пригожин има подкрепа

Решението да започне бунта не е взето от Пригожин сам, а чрез получаване на подкрепа, дори и в самия екип на ЧВК, казва изследователят от Принстънския университет (САЩ) Евгений Рошчин. Пригожин, бизнесмен и човек с криминално минало, е успял да изгради голяма частна военна компания и да наеме хора с боен опит, припомня той.

"Очевидно е, че някои от най-важните подразделения на "Вагнер" се командват от авторитетни офицери. Да получиш тяхната подкрепа вече е голяма работа за човек от сектора на бизнеса и държавните поръчки. Така че това вече не е само личната история на Пригожин, а и неговата подкрепа в офицерските среди", казва Рошчин и добавя, че тези офицери може да са имали контакти в Министерството на отбраната, разузнаването и други служби, където хората също може да са недоволни както от министъра на отбраната Сергей Шойгу, така и от състоянието на руската армия като цяло.

Според Гелман това, което може да е подтикнало Пригожин да започне бунт, е неотдавнашният указ на Шойгу, че всички доброволчески формирования, които се сражават в рамките на доста пъстрата руска военна групировка в Украйна, трябва да подпишат договори с Министерството на отбраната. Указът на министъра провокира острото отхвърляне на Пригожин, а коментирайки го, той заяви, че "никой от бойците на ЧВК "Вагнер" не е готов да тръгне по пътя на срама и затова никой няма да сключва договори".

"За Пригожин беше крайно неприемлив вариантът, ако той загуби своята самостоятелност, а намиращите се под негов контрол подразделения (ЧВК "Вагнер") бъдат поставени под контрола на Министерството на отбраната. Тогава той щеше да бъде лишен от голяма част от ресурсите си и от политическото си влияние", казва Гелман.

Ако обаче бунтът на Пригожин е бил продиктуван от желанието му да защити създадената от него структура, той вероятно не е успял, отбелязва политологът - както съобщи Кремъл в събота вечерта, някои от членовете на "Вагнер", които не са участвали в бунта, ще подпишат договори с Министерството на отбраната.

Така повече не може

С бунта си Пригожин отправя искане, което отдавна се заражда в различни кръгове на руското общество: "специалната военна операция" в Украйна, както продължават да я наричат руските власти, не може повече да продължава в сегашния си вид, казва професорът от Шанянка и политически философ Григорий Юдин. Той формулира това искане като "не може да се продължава така".

"Пригожин съчетава парчета от различни дискурси. Това може да бъде или радикално милитаристичен дискурс - не можем да продължаваме така, нека започнем да се бием сериозно, организирано и агресивно - или по-миротворен дискурс - не можем да продължаваме така, трябва да преговаряме, особено след като се оказа, че не сме в състояние да се бием", обяснява Юдин.

В същото време той смята, че е твърде рано да се нарекат действията на Пригожин опит да се даде знак за искане на край на войната; той само сигнализира за нарастващия скептицизъм в руското общество, че продължаващата почти година и половина руска инвазия в Украйна наистина върви по план и че Путин знае какво прави.

"Хората имат различни идеи за това каква е грешката на Путин", казва Юдин. "Някои хора смятат, че тя изобщо не е трябвало да започва, други смятат, че не може да се воюва по този начин. Някой смята, че не може да се воюва с такива военачалници. Но в продължение на година и половина той прави едно и също нещо, разказва някакви приказки на хората. И общото настроение е, че стига толкова, това вече не е възможно. Пригожин формулира това.

Защо маршът на Вагнер към Москва не среща почти никаква съпротива?

В началото на своя "поход" към Москва наемниците от ЧВК "Вагнер" влизат почти безпрепятствено в Ростов на Дон и, както съобщава Пригожин, завземат намиращите се там военни обекти, включително щаба на Южната група войски. След това те преминават през няколко руски региона в конвой, като също не срещат сериозна съпротива.

"Ако Русия имаше организирана и централизирана армия и тази армия беше там, където трябва да бъде, а не на територията на съседна държава, със сигурност някой щеше да й попречи", разсъждава Юдин.

Най-боеспособните сили, които биха могли да отблъснат ЧВК "Вагнер", сега са на фронтовата линия, а силите за сигурност, останали в Русия, се оказаха неспособни да отблъснат въоръжените мъже в танкове, които маршируват към столицата, съгласява се Гелман.

"Това, което е останало, е полицията с леки оръжия - те не са в състояние да се противопоставят на движението на танковете. Теоретично има Росгвардия, но тя е предназначена за справяне с масови безредици - не за противопоставяне на танкове. Оказва се, че никой не е бил подготвен за подобно развитие на нещата", обяснява той.

Политическият анализатор Екатерина Шулман изтъква липсата на каквито и да било сериозни контрамерки от страна на руската редовна армия: "Така че армията не защитава нито един град. Оказва се, че те не охраняват и границата. Жителите на Белгородска област имат какво да кажат по този въпрос. Правоохранителните органи предпочитат да гледат в друга посока. Жива душа не е излязла напред, за да защити законната власт.

Опасното в тази ситуация не е, че някой подкрепя бунтовниците, а че никой не е готов публично да защити статуквото - казва Гелман. Според него представителите на руския елит и местните власти са били пасивни: "Никой не взе страна. Разбира се, имаше изявления в подкрепа на Путин след речта му, но нито кметовете на градове, нито областните ръководители се проявиха по някакъв начин - нещо се случва на техните територии, те изразяват загриженост, молят всички да стоят настрана от събитията, но от тяхна страна нямаше никакви политически действия.

Въпреки това не може да се каже, че въстаниците изобщо не са оказали съпротива, отбелязва Юдин. Самият Пригожин твърди, че вагнерианците са свалили няколко хеликоптера на руските военновъздушни сили, но няма потвърждение на тази информация от руското ръководство. Съобщава се, че екипажите на тези хеликоптери са загинали, но и тази информация не е потвърдена официално. Нито Путин, нито Кремъл, нито Министерството на отбраната споменават за загубите на личен състав.

"Ако някой е загинал, то това са военните. Военните умират по бойните полета вече година и половина и това, общо взето, не интересува никого. Трудно е да се очаква, че смъртта на много по-малък брой военнослужещи (ако това наистина се е случило) ще разколебае сериозно някого, освен техните семейства и приятели", обяснява Гелман защо руското ръководство не е казало нищо за жертвите от събитията от последните дни.

"На руските военновъздушни сили вероятно не им харесва много, когато пилотите им излитат да бомбардират когото и да е на руска територия, биват свалени и никой не говори за това. Мисля, че и сега на много пилоти не им харесва, но ВВС нямат никакви лостове за въздействие върху тази ситуация", каза Юдин.

Какви изводи могат да се направят?

Всичко, което се случи, е свидетелство за дълбокия упадък на руската държава - казва Гелман. В случая с ЧВК "Вагнер" Русия е възложила значителни ресурси на частен субект и е продължила да го снабдява с тези ресурси години наред, каза ученият. "По принцип държавите възлагат ресурсите си на ЧВК навсякъде. Вярно е, че обикновено тези ЧВК работят някъде далеч извън тези държави и обикновено се приема, че държавите контролират тези ЧВК", добавя той.

в днешна Русия ЧВК "Вагнер" е извън контрола на държавата, започна да се конкурира с нея и дори се опитва да ѝ диктува своите условия", обобщава Гелман.

Какво е било обещано на Пригожин в замяна на решението да разположи силите си далеч от Москва и да отиде в палатковите лагери, все още не е известно. "При някои условия държавата успя да избегне съдбата ЧВК да поеме контрола над държавата. Но това е тревожен сигнал за функционирането на държавата", предупреждава Гелман.

Бунтът на Пригожин разкри феодалния характер на руската "военна машина", показа, че военните части в Русия не представляват единна система, за разлика от други съвременни армии, казва Юдин: "Руската армия е феодална армия, състояща се от дружини. Тя има различни елементи - ЧВК, формирования като това на Кадиров, подчинени на корпорации и региони. Пригожин е един от тези дружини. Винаги има някакви вътрешни конфликти между феодалите.

Първоначално тези конфликти са успявали да бъдат управлявани по непубличен начин, но след това придобиват все по-агресивен характер и накрая придобиват най-радикалната форма: бунт, твърди Юдин.

Освен това бунтът е потвърждение на друг факт, който според философа вече се забелязва в руското общество: че монополът върху насилието постепенно се оттегля от държавата. "Разпадането на монопола на насилието вече беше очевидно, макар че сега, разбира се, то стана по-радикално очевидно. И на това разпадане на монопола на насилието станаха свидетели още повече хора със собствените си очи", казва Юдин.

Кой спечели и кой загуби?

Всички страни в конфликта са загубили в тази ситуация, казва Гелман: "Путин демонстрира, че ситуацията в страната е извън неговия контрол от известно време, че той не управлява страната в пълна степен. Пригожин не беше в състояние да постигне целите си и той беше поставен на мястото му".

Той също така отбелязва, че руското военно командване - Шойгу и Герасимов - не са се проявили по никакъв начин в настоящата ситуация, "като по този начин дълбоко са се дискредитирали, включително сред своите подчинени".

Юдин отбелязва, че конфликтът между Пригожин и руското ръководство е твърде ранен, за да се смята за решен: "Знаем какво е получил Путин (въстанието е спряно), но не знаем какво е получил Пригожин. А Путин не е бил в състояние да диктува каквото и да било на Пригожин. Така че е вероятно той да е получил поне нещо.

По мнението на политолога Николай Петров след събитията от уикенда Путин изглежда по-слаб в очите на обществото: "Пригожин не е чудак - той вероятно е подкрепян от много сериозни сили. И същите тези сили, които са за ескалация на войната, всъщност може би празнуват победа".

Евгений Рошчин предполага, че бунтът на Пригожин е доказателство за това, че руското общество разцепва елитите, а армията е придобила, ако не статут на независим фактор, то се е проявила като значим играч в него: "Конкуренция за достъп до ресурси съществува във всички режими. Путин и президентската администрация успяха да изградят "система за хранене" без остри конфликти между основните играчи. И тогава един човек от буквално вътрешния кръг така предизвикателно оспорва цялата система и тръгва да се разправя. За мен това е индикатор, че разривът във властовите елити се изостря. Сега Пригожин го е формулирал.

Разцеплението на елита и отслабването на Путин може да доведе до "смутни времена", както се е случвало неведнъж в руската история след неуспешни войни, предупреждава британският експерт по сигурността Едуард Лукас.

"Може да ни се наложи да се справяме с една много опасна и непредсказуема Русия около десетилетие или повече. При това няма да има дори повърхностната сигурност, която имаме, докато Путин остава на власт".

Военният бунт на Пригожин е вероятен предвестник на това, че "дългото царуване" на Путин може да не е толкова дълго.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    936

    3

    escrin

    26.06 2023 в 20:46

    @Bad Horse
    Няма нищо очевидно в тези събития. Всички гадаят какво всъщност се случи, но никой не знае. Може би ще научим след време.

    12407

    2

    Bad Horse

    26.06 2023 в 14:50

    Очевидно не беше постановка, но за слаб човек всичко е конспирация на силните на върха и от него не зависи нищо. Така че Нета изобилства с теории, забавно е да се четат. 5D шах играят! :)

    145

    1

    Джендо Джедев

    26.06 2023 в 14:16

    Тя цялата им "държава" е една феодална кочина, не е само армията.
     
    X

    За и против Гей парада