Проф. Веселин Методиев: Ако не искаш да заемаш позиция - иди в манастир (подкаст)

В подкаста на OFFNews проф. Веселин Методиев – историк, бивш вицепремиер и преподавател по история и председател на настоятелството на Нов български университет – говори с Искра Ангелова за липсата на активна гражданска позиция в обществото, за ерозията на авторитета и за опасностите пред демокрацията в контекста на хибридната война, популизма и глобалната несигурност.

Проф. Методиев заяви, че в българската публична среда все още съществува митът за неутралитета като добродетел. "В българската среда има разкази, в които успехът е свързан с неутралитета – особено във Втората световна война. Цар Борис III е представян като фигура, успяла да удържи баланса. Но тези конструкции в днешно време подкрепят една зловредна система, особено в условия на хибридна война."

Според него неутралността на публичните личности и журналисти не е добродетел, а абдикация от отговорност. "Изразяването на позиция, вземането на позиция, означава да си обществено коректен. Иначе защо си пред камерата, срещу микрофона, защо пишеш? Ако не искаш да имаш позиция – иди в манастир."

Темата за хибридната война и пропагандата е водеща в разговора. По думите на Методиев, България е загубила почти всички важни битки в тази сфера: „Просто защото не вярвахме, че има такова животно. После – защото русофилството електорално се провали. И накрая – защото не очаквахме тази постоянност на ударите."

Той подчерта, че хибридната война у нас се води не само чрез пропагандни послания и тролове в интернет, но и чрез контрол над големи медии и дезинформация, насочена към уязвими групи от населението. Според него тази война има дългосрочна цел – подкопаване на доверието в демократичните институции и изолация на България от европейските ѝ съюзници.

Разговорът засегна и писмото в подкрепа на Украйна, инициирано от писателя Захари Карабашлиев, с което голяма част от българската интелигенция, включително и Методиев, зае открита позиция. Той го нарече „силен знак“, но подчерта, че дори сред подписалите много хора не гласуват. "Хората искат герои от приказките. А такива няма. Очакват невъзможното. А после се разочароват и се оттеглят."

Той изрази съжаление, че липсата на гласоподаватели от активната, образована прослойка на обществото оставя политическото поле свободно за популизма. "Някои от тези хора вярват, че светът е надвесен над пропаст. Други смятат, че въпреки лудостите, цивилизацията ще се задържи. Но нито едните, нито другите са активни на урните."

Професорът се спря и на промяната в политиката на Германия – страна, която след Втората световна война е изградена върху принципа на демилитаризация, но днес се въоръжава ударно. „Пет години – толкова време дадоха германските служби, за да е готова Русия да нападне НАТО. Това не са приказки.“

Методиев акцентира върху факта, че България се намира в критичен геополитически момент, в който присъединяването към Еврозоната може да се окаже не само икономически, но и стратегически щит. „Еврозоната ще ни пази – не само финансово, но и политически. Европа ще трябва да поеме и ролята на гарант за сигурността на региона.“

Той посочи и възраждането на крайните национализми в Европа като резултат от външна намеса: "Тези партии са щедро финансирани от Кремъл. Това не е просто вътрешен проблем на отделни държави. Това е координирана операция срещу ЕС."

Специално внимание беше отделено на подкопаването на авторитетите – на академичните институции, медиите и културата. Според Методиев това не е случайно, а резултат от системна атака: „Целенасочено се подронваше авторитетът. Всички са маскари. Никой не заслужава доверие. Това е атаката срещу елита."

Като пример за устойчива институционална съпротива той посочи случая с Харвард – университетът, който застава открито срещу политиката на Доналд Тръмп. „Той може да спре част от финансирането, но не може да спре ендаумент от 54 милиарда долара. Американската наука ще намери път – било в Европа, било в Азия."

Запитан дали има паралели между случващото се в САЩ и процесите у нас, Методиев отбеляза, че България е по-уязвима, именно защото не разполага с толкова силни институционални буфери. Затова, според него, е от особена важност гласът на интелигенцията да се чува ясно.

Специален акцент в разговора бе поставен върху заплахата, която представлява евентуално завръщане на Доналд Тръмп във властта. По думите на Методиев, действията на Тръмп в първия му мандат са показали ясно, че той е склонен да подкопава международните съюзи, да подценява демократичните принципи и да действа импулсивно спрямо глобални кризи. „Светът вече е различен. Сега комбинацията от американски изолационизъм и руската агресия създава реална заплаха от глобален конфликт. Заплахата от Трета световна война не е абстракция – тя се формулира в стратегически доктрини и вече се обсъжда на най-високо равнище“, посочи той. Според професора един от начините тази опасност да бъде ограничена е Европа да заеме по-активна и независима роля в гарантирането на сигурността си, че България е по-уязвима, именно защото не разполага с толкова силни институционални буфери. Затова, според него, е от особена важност гласът на интелигенцията да се чува ясно.

Искра Ангелова върна проф. Методиев и към събитията от 1997 година, когато протестите доведоха до оставката на правителството на Жан Виденов и възхода на Обединените демократични сили (ОДС). Той припомни ролята на студентите, университетите и гражданските организации в този исторически момент: „Това беше събуждане на българското общество. Тогава студентите бяха в авангарда – не просто като протестиращи, а като хора с визия. Университетите не бяха само места за знание, а за съпротива.“

Той подчерта и значението на управлението на Иван Костов като опит за системна реформа след икономическия и институционален срив: „Костов пое властта в един от най-критичните моменти за България – и направи това с кураж и ясна програма. Много от стабилизиращите процеси, които и днес са в основата на нашето членство в ЕС и НАТО, тръгнаха тогава.“

В края на разговора, запитан какво си спомня от Великден преди 1989 г., той разказа за своя първи спомен – когато баба му го завела в тъмното до църквата „Свети Георги“ в София. „Не влязохме – беше пълно с хора. Но ми остана усещането за респект и тишина. Това беше във времето на тоталитарна държава. И го нося със себе си и до днес.“

Разговорът с проф. Методиев поставя въпроси, които надхвърлят политиката – за съвестта, за паметта и за избора. Позицията по обществено значинимите теми на деня вече не е въпрос на стил. Тя е въпрос на оцеляване.

Следете новините ни в GoogleNews