Днес е 14 юни 2013 г., 8 часа сутринта.

Сергей Станишев влиза в парламентарната стаичка на БСП и казва:

- Другари, ДПС поставиха условие: Или Делян Пеевски става шеф на ДАНС, или правителството пада.

Другарите са искрено възмутени, заявяват, че такава наглост няма да търпят и решават, че по-добре да се иде на избори, отколкото коалиционният партньор да им извива ръцете.

В 9 часа Станишев обявява от трибуната, че БСП е дошло на власт на вълната на февруарските протести, които искаха скъсване на връзката между държавата и олигархията и ще изпълни обещанията си, каквито и да са рисковете от това.

Два месеца по-късно БСП печели смазващо мнозинство, като първата партия, дръзнала да скъса порочната връзка.

---------------

Днес е 23 юли 2013 г.

40 дни преди това БСП е направила труден компромис с коалиционния партньор, надявайки се, че наистина Делян Пеевски е човекът, който ще накаже Бойко Борисов и Цветан Цветанов, в които Столетницата вижда корена на всичките беди за България.

Неочаквано за нея са избухнали многохилядни протести. Младите, умните и красивите, хората, които са икономическият потенциал на тази държава, заливат "Цариградско шосе", протестирайки не за пари, а за повече държавност.

Въпреки добрите си намерения, БСП вижда, че в такава обстановка не може да се управлява.

Орешарски подава оставка. На изборите 2 месеца по-късно се получава завързан резултат и едно силно гражданско мнозинство, което дава опора на свестните политици от всички партии да скъсат порочната връзка между държава и олигархия.

---------------

И двата варианта бяха възможни. Първият по-малко, защото да се предадеш без бой при първия неуспех, не е в природата на човешката психика.

Вторият беше задължителен.

---------------

Днес е 23 юли 2014 г.

Вече нямаме сили да се зарадваме на оставката.

Протестът е победен и унижен. За първи път в историята имаме неуспешна студентска стачка. Гражданското общество е навряно в миша дупка. Хората, които всеки ден обикаляха километри да искат по-добро бъдеще, са заклеймени като платени гербаджии от чуждите и като глезени неудачници от своите, защото вместо със сопи са излезели с цветя и книжни танкове да бутат властта.

Година по-късно хората, срещу които те са протестирали, говорят това, което протестиращите са казвали миналото лято.

А за да се разграничат от комунистите, протестиращите насочват цялата си енергия срещу Путин, Евразия и "блядовете".

Повечето от умните и красивите са емигрирали на запад. Малкото останали не вярват, че нещо може да се промени, защото са видели, че правителството е паднало, не заради многохилядните протести, а заради войната между Цветан Василев и Делян Пеевски.

-------------

Една година от единствения ни живот е заминала безвъзвратно.

Отсега знаем, че следващото правителство ще бъде още по-лошо. И ще падне само след година, но не защото сме го свалили, а защото кукловодите му са се изпокарали.

#ОСТАВКА? Няма да я празнувам.