NYT: Гръцката криза намали апетита за еврозоната на Централна и Източна Европа

OFFNews Последна промяна на 15 юли 2015 в 11:01 8616 4

Някога това беше елитен клуб, в който почти всички в Европа мечтаеха да бъдат. Сега, в пробуждането от последната гръцка финансова криза и суровият отговор на много от силните страни на континента, присъединяването към европейската обща валута изглежда все по-малко и по-малко привлекателно за страните, които стоят на опашката в очакване на шанс, пише The New York Times.

От Полша през Чехия до Унгария и други държави на юг и изток, присъединяването към еврозоната изглежда за все повече хора стъпка, носеща рискове и разходи, както и предаване на част от суверенитета - притеснения, които надделяват над ползите от членството.

И докато в много от страните, които все още не са приели единната европейска валута, имаше колебания преди гръцката криза, тежките наказания за Атина, наложени й, за да остане в еврозоната изостриха още повече политическите настроения против членството.

Съмненията се увеличават в страните, които най-скоро се присъединиха към Европейския съюз, основно в Централна и Източна Европа. Литва стана 19-ата страна, въвела еврото през януари тази година, а Полша е най-голямата европейска икономика, която не е приела общата валута, с изключение на Великобритания и Дания, които не желаят да приемат еврото като национална валута.

Управляващата партия в Полша "Гражданска платформа", от която е и президентът на Европейския съвет Доналд Туск, вече не е привърженик на присъединяването.

"Никога не съм казвал, че ще приема еврото. Нито днес, нито утре, нито след пет години. Ние ще предложим присъединяване, когато то е от полза за поляците и Полша", казва министър-председателят Ева Копач.

"Еврото? Да, но няма да бързаме", казва главният икономически съветник на министъра на финансите в Чехия Алес Михал.

Унгарският премиер Виктор Орбан отдавна е срещу бързото влизане в еврозоната.

Други страни, с повече финансови проблеми, се притесняват, че приемането на еврото ще ги постави в позицията да плащат за фискалната безотговорност на страни като Гърция, защото страните от еврозоната, Международният валутен фонд и Европейската централна банка са основните кредитори на Гърция.

"В този случаи би трябвало и ние да даваме пари на Гърция. По-бедният да дава на по-богатия. Не виждам логика в това", казва българският министър-председател Бойко Борисов.

Но дори и България и останалите страни да решат да влязат в еврозоната, гръцката криза може да намали нетърпението на настоящите членове на еврозоната да ги присъединят.

"Мисля, че Гърция ще е урок за самата еврозона. Желанието за приемане на нови държави ще намалее", казва вицепремиерът Ивайло Калфин.

Новият президент на Хърватия обяви, че страната ще приеме еврото до 5 години, но премиерът далеч не е толкова оптимистично настроен. Зоран Миланович заяви, че подобни обещания са безполезни.

Румъния си постави за цел влизане в еврозоната до 2019 година, но малцина вярват, че това ще се случи. Управителят на централната банка каза миналата седмица, че този процес може да отнеме повече от 10 години.

Брутният вътрешен продукт на Румъния е 52% от средния за ЕС. До приемането на еврото като официална валута процентът трябва да достигне 70. Гърция е пример за това какви могат да са последствията за неподготвена страна, коментира Чипрян Даскалу.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.07 2015 в 12:20

А за гърците щеше да е най-добре да фалират още 2009-2010 и да се върнат към драхмата. Така бързо щяха да се слязат до стандарта, който им се полага на база на тяхната икономика и вече щяха да са на път да се оправят.
Горе долу да направят същото, което направиха исландците, само дето там дълговете бяха не толкова на правителството, а на частни банки, но те сега са държавни, така че фундаментална разлика няма.
https://en.wikipedia.org/wiki/2008%E2%80%9311_Icelandic_financial_crisis

15.07 2015 в 12:12

Това да сме извън еврозоната има и някои други предимиства освен възможността за провеждане на независима монетарна и фискална политика.

15.07 2015 в 11:56

Само, че за разлика от споменатите страни ние сме във валутен борд, т.е. така или иначе не можем да се възползваме от предимствата да сме извън еврозоната, защото не можем да печатаме пари и сега само търпим негативите от това , че сме извън еврозоната.
Нашият избор е или да махнем валутния борд или да влезнем в еврозоната , аз лично предпочитам второто , особено след "случката" с КТБ ...

15.07 2015 в 11:48

Само ние се натискаме май, че и работни групички направихме.
Гръцката криза трябва да е отрезвяваща, в еврозоната солидарност и реална обща фискална и бюджетна политика няма. Така хем ще ни шокат канчетата за щяло и нещяло, хем ще плащаме на гърците.