Нека прилагаме и тълкуваме правилно бързите тестове

Приблизителна оценка на база тестването на полицаите показва, че реалният брой на заразените с Covid-19 у нас е 126 000

д-р Сергей Иванов Последна промяна на 09 април 2020 в 16:39 13617 3

През последните седмици така наречените „бързи тестове“ се превърнаха в щекотлива тема и посяха разделение между експертите и оперативния щаб за борба с коронавируса. В тази статия ще се опитам да обясня за какво служат бързите тестове и как правилно да тълкуваме резултатите.

Какво представляват бързите тестовете

Този вид диагностични набори много се различават от PCR тестовете. При вторите, които се използват масово от началото на пандемията, се открива вирусът, по-точно - конкретни участъци в неговата нуклеинова киселина. Бързите тестове работят по друг начин. Основата им е свързан към носител вирусен протеин. Към него се добавя човешка кръв, потенциално съдържаща антитела против коронавирус. Антителата също са протеини и се свързват с вирусния протеин на бързия тест – позитивен резултат. Ако в кръвта няма антитела, резултатът е отрицателен. Антителата се появяват само в хора, прекарали - със или без симптоми - инфекция с коронавируса. Има няколко вида антитела. С най-голямо диагностично значение са IgG и IgM. При коронавируса те се появяват почти едновременно, но IgM изчезват след около 2 седмици, а IgG се откриват с месеци след заразяването. Да акцентираме най-важните характеристики на използваните диагностични тестове:

• PCR тестовете са по-чувствителни, т.е. те могат да открият с по-голяма вероятност дали в човека има вирус. За да се направят, трябва да се вземе натривка от гърлото и носа, или аспирация от бял дроб;

• Диапазонът от време, в което с PCR може да покаже наличието на коронавирус е следният: от 2-рия до 4-тия ден от заразяването, което е средно 2 дена преди наличието на клинични симптоми (ако се появят), до около 30 дена от заразяването, или около 3 седмици след появата на симптоми;

• Бързите тестове за антитела имат по-ниска достоверност. По различни оценки тя е между 30 и 60%. Това означава най-общо, че поне половината пациенти, имащи реално антитела против вируса, няма да дадат положителен резултат, или, казано по друг начин, те ще бъдат фалшиви отрицателни. При бързите тестове се използва кръвна проба;

• Диапазонът, в който бързите тестове могат да откриват болестта е различен от PCR. Средно антителата се появяват около 6 дена след началото на клиничните симптоми, което е 12 дена след заразяването. Откриват се с месеци (IgG), засега не е известно колко време;

• Да обобщим: PCR е по-точен и позволява заразяването с коронавирус да се открие по-рано (2-ри до 4-ти ден след заразяването), докато бързите тестове започват да дават положителни резултати след 12-ия ден. Затова PCR се използва при диагностика на текуща болест, а бързите тестове са по-подходящи за показване на изкарана болест, т.е. за епидемиологичен контрол.

Изводите от изследването на полицаите

През миналата седмица в София бяха тествани с бързи набори за антитела 1000 полицейски служители. На автора не е известно те да са били подбирани по специални критерии, което много отличава това изследване от извършваните досега в България. Нека уточня различията. Досега в страната тестването се базираше основно на два критерия:

- по клинични показания, т.е. хора проявяващи в една или друга степен симптоми на настинка и пневмония;

- контактни на първите граждани.

С изследването на полицаите за първи път са включени хора които могат да се наричат подбирани на относително случаен принцип, разбира се, с някои ограничения. Затова резултатите от това тестване се приближават към условията на епидемиологично проучване на общата популация и аз ще ги тълкувам по този начин съзнавайки, че това е голям компромис.

Изследването показва 0,9% положителни резултати за антитела, т.е. 9 от 1000 човека са имали контакт с коронавируса. Предвид по-младата възраст и доброто физическо/здравословно състояние (в сравнение с генералната популация) на служителите, при нито един от тях не се е наложила хоспитализация и предполагам, че част от тях дори не са разбрали за заразяването.

Нека анализираме получения резултат по-подробно, отколкото това направи оперативният щаб. При изследването са използвани нисконадеждни китайски тестове за антитела, което означава висок процент фалшиви отрицателни резултати. Да приемем умерено ниво на достоверност от 50%. Това означава, че реално броят на положителните проби се увеличава до 18, или 1,8% от тестваните служители са били заразени с вируса. Сега да погледнем на резултата от епидемиологична гледна точка. Това означава да прехвърлим тези 1,8% към цялото население на България. Изчислението показва, че 1,8% от 7 милиона са 126 000. Да го повторим пак, ако отнесем процентната заболеваемост на полицаите в София към населението на България се получава, че 126 000 човека са прекарали коронавирусна инфекция! В обратната посока (по-ниска инфектираност) сочат други предположения:

• полицаите са всеки ден по улиците и се очаква да имат по-висока заболеваемост от средностатистическия гражданин;

• изследването е проведено в София, където броят на инфектираните на човек от населението е най-висок и затова изчисленият по-горе процент в по-малките градове и села вероятно е по-нисък.

Знам как мнозина ще отрекат направената тука простичка сметка. Тя наистина е приблизителна, но нека напомня, че всички национално представени социологически изследвания у нас се правят именно с извадка около 1000 човека! Освен това досега благодарение на оперативния щаб за борба с коронавируса, по-скоро на тяхното неразбиране на значението на епидемиологичните проучвания, в България не е проведено нито едно подобно и затова няма база за сравнение! Изводите, които може да направим, с голяма степен на условност, са следните:

• Базирайки се на приближаващото се до епидемиологично проучване сред полицаите, оценката за реално заразените с коронавирус българи е 126 000;

• Не трябва да се забравя, че тестването за антитела е историческо, т.е. то отчита преобладаващо отминало заболяване. Ако приемем 7 април за отправна точка, 126 000 заразени е имало минимум 12 дена по-рано, около 26 март;

• Оценката на заразените силно се разминава с тази на потвърдените с PCR такива. Към 26 март в България е имало официално 264 диагностицирани с коронавирус. Следователно се очаква на 1 положителен с PCR пациент да има почити 500 други, които са неоткрити.

• Независимо от броя на реално заразеното с вирус население е очевидно, че ако търсим колективен имунитет, населението е далече от заветните 70% и в това направление съм съгласен с оперативния щаб;

• За да оценим правилно процента от популацията, развила колективен имунитет, ни трябват нови, по-точно прецизирани и по-мащабни като брой тестове епидемиологични изследвания. Именно това е ценното на „бързите тестове“ на антитела и тук е тяхната сила и полезност.

Социологията може да помогне

Очевидно за да следим развитието на епидемията, трябва да тестваме хората. От днес в Банско започва изследване на населението с тестове за антитела. Това е хубава новина, за която настоявам от преди седмица. За да имаме полза от тези тестове обаче, трябва да спазваме принципите на епидемиологичните проучвания. Това означава те да са представителни и рандомизирани. Най-близкият пример, с който могат да бъдат обяснени, са социологическите проучвания. В България те обичайно се правят с извадка от около 1000 човека, включваща представители на всички региони, пол, възраст и социален статус. В момента мрежите, софтуерът и опитът на социолозите трябва да бъдат използвани за идентификация на субектите за тестване, поне това е най-бързият и проверен вариант. Няма смисъл да се открива наново топлата вода и сега е нужно обединяване на усилията на социолози, епидемиолози и лабораториите!

Цяла България разбра, че хирургът генерал Мутафчийски не обича бързите тестове, вирусолозите, инфекционистите и в частност - доцент Мангъров. Неговите лични пристрастия обаче пречат за правилната оценка за развитието на епидемията. В момента е нужно да се правят масово, а не само в Банско, епидемиологични изследвания именно с бързите тестове за антитела, колкото и неточни да са те все още. В противен случай контролът на епидемията има опасност да заприлича на битка с призраци в тъмна стая - ситуация позната от Средновековието - с инструменти от тези векове.

Авторът е молекулярен биолог и вирусолог.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1092

3

hristohh

09.04 2020 в 18:17

Не е възможно да имаш антитела, към нещо, което не си изкарал. Вярно! Но тестът може да даде фалшиво положителен резултат. Точността на всички тестове се определя от т. нар . грешка тип 1 и тип 2. Това са вероятности за грешка при статистическа интервална оценка. Дори медицинските тестове работят всъщност на основата на вероятности. Но тук би ми било трудно да обясня.

Всички тези тестове, които цитирате са PCR. Господинът говори за епидемиологични тестове с тестове за антитела, с които се търсят безсимпотмно изкарали инфекцията. И аз питам къде в други страни и в какви мащаби се провеждат такива проучвания. Относно PCR тестовете. За тях тече в момента надпревара - всички искат да купуват.
Не коментирате данните за смъртни случаи на глава от населението, които имат пряко отношение към ефективността на предприетите мерки.

В момента, в който сведете разговора до това, какво е "очевидно", той се превръща в спор с вярващ, в спор между агитки, а не представяне на доводи.

3025

2

ritmotribal

09.04 2020 в 17:57

hristohh, лични нападки има, защото господинът с униформата очевидно не приема мнения, различни от неговото, нормално е да бъде критикуван за тази си позиция. Кантарджиев и Кунчев за мен е очевидно, че са в тежка зависимост и им се спуска какво да кажат.

В момента в Европа може да видите кой колко тества тук:
https://www.worldometers.info/coronavirus/#countries ; доста далеч сме от истината, за съжаление, ще Ви обобщя, ако не Ви се рови, броят тестове на милион население е:
Испания - 7,593
Италия -13,349
Франция - 3,436
Германия - 15,730
България - 2,288
Как Ви се струва, дали има база за сравнение, говорим за В ПЪТИ повече тестове на милион население, разликата с Германия е около 7 пъти!

Не съм в тази сфера, но не мисля, че може да има фалшиво положителни тестове от този тип. Няма как да имаш антитела за нещо, което не си изкарал, това е логиката.

1092

1

hristohh

09.04 2020 в 16:54

Защо, за Бога, са тези лични нападки към Мутафчийски? Не бил обичал вирусолозите. Кантарджиев е епидемиолог, професор. Ангел Кунчев е със същата специалност. Защо всичко се върти около Мангъров?

Авторът може ли да посочи в кои страни в Европа се извършват в момента подобни епидемиологични проучвания и в какви мащаби, за да можем да се съпоставим? С какво подходът тук се различава от подхода в Италия, Испания, Франция, Германия и прочие.

Авторът с лека ръка умножава по 2 положителните резултати, защото тестовете давали около 50% грешка. Но има и друг вид грешка - фалшиво положителни резултати. Защо авторът не ги отразява в предположението си?

Защо авторът пропуска да коментира смъртните случаи на глава от населението у нас и в другите държави?

Дали има начин тези въпроси да достигнат до него?