На тези, които забравиха, че само любовта създава живот

Виктор Лилов 04 септември 2015 в 10:45 7575 12

На тези, които забравиха че само любовта създава живот

През последните дни на август отново бяхме изправени пред трагедията на стотици хиляди човешки същества, принудени да напуснат домовете си в опит да спасят своя живот и живота на своите близки от войни, насилие и мизерия.

Трагедията на тези хора за нас обаче доби неочаквано конкретни измерения с новината, че български граждани, част от организирана мрежа за трафик на хора, са причинили с действията или бездействието си смъртта на 71 човека. Това са хора, чиито мечти за по-добър и сигурен живот са намерили своя жесток и безсмислен край.

Те са загинали не само заради престъпната небрежност или умисъл на трафикантите. Вината за тяхната смърт носи и колективната безотговорност на европейските политици, които трябваше да предложат конкретни решения на тази хуманитарна криза в синхрон с идеята за Европа на свободата, на гражданските и човешки права.

Уви, вместо с ръка протегната за помощ, държавите от Европа посрещнахме бежанците с бодлива тел, унижения, неадекватни и бавни административни процедури и организирана престъпна мрежа от трафиканти на човешки души. Така създадохме тази криза, защото криза нямаше да има, ако наричахме мигрантите хора.

Но ние не забелязваме това, ние наричаме тези хора „пришълци”, сякаш става въпрос за някаква напаст по овощните ни градини, сякаш това не са хора, а извънземнивредители, които трябва да бъдат забелязани само за да бъдат изтребени. Това грозно лице на България ужасява бежанците и това не е факт, с който може да се гордеем.

Няма как да сме горди, защото знаем за съществуването на една друга България - България, която някога приюти сефарадските евреи, прогонени от Испания и Португалия, и даде българско гражданство на стотиците хиляди арменски бежанци. България, която даде домове на белогвардейската емиграция, която не позволи същите тези евреи да бъдат унищожени в лагерите на смъртта, която се превърна във втора родина на хиляди избягали от режима на черните полковници в Гърция.

Кога се превърнахме в уплашени и мразещи хора? Когато отделихме различните от нас в гета? Може би, когато изгонихме онези триста хиляди наши сънародници, защото шайката бандити, заграбили властта, ни убедиха че така е правилно?

Когато изпратихме собствените си деца на гурбет, защото не сме в състояние да подредим дома си и да им гарантираме, че ще осъществят мечтите си? Когато оставихме децата ни да проституират и умират по улиците, дишайки лепило?

Кога неусетно затворихме кръга на насилие? Когато видът на детски труп, изхвърлен на брега на морето ни оставя безразлични...?

Може ли да направим нещо днес, за да се променим, за да станем отново хора, защото изначално ние на първо място сме хора, които даряват своята любов, които помагат на други хора? Това не е наивният поглед на незапознат със ситуацията човек, а разбирането, че всеки проблем, всяка криза носи в себе си потенциала на своето позитивно, разумно и устойчиво решение. „Бежанците са човешки ресурс, опит и умения. Те са нашите бъдещи съпрузи, най-добри приятели, барабанистите в училищната банда на децата, бъдещата мис Исландия 2020...“, пише исландската писателка Бриндис Бьоргсвирдотир.

Ето защо някои от нас днес предпочитаме да виждаме в хората, потърсили убежище в България, възможност, а не заплаха. Ето защо сме длъжни да защитаваме правото на всеки човек да живее достойно и свободно. Да защитаваме правото на личния и отговорен избор. Това е най-естествената позиция на свободните хора. Тя не дискриминира заради националност, произход или мястото на раждане.

Ние може да не притежаваме перфектен план за имиграция в Европа. Може би нямаме оптимална стратегия за интеграция на имигранти, дори в някои държави вероятно не притежаваме и адекватния административен потенциал и човешки ресурс, за да се справим добре с потока от имигранти. Но едно е абсолютно сигурно – статуквото не може да продължи да бъде поддържано без риск от задълбочаваща се дестабилизация, подклаждана от популистки и екстремистки организации.

Ние споделяме идеята, че свободата да напуснем собствената си страна, за да търсим по-добър живот другаде не е лукс, а съществена част от човешкия дух. Няма по-хуманна позиция от тази, която позволява на хората свободно да преминават границите в търсене на по-добър живот за себе си и за своите деца.

Днес, уви, наричаме хората, попаднали не по своя воля в беда, „пришълци”. Лишаваме ги от човешкия им образ, за да оправдаем пред гузната си съвест смъртта на техните деца, униженията, на които са подложени в лагерите, собствената ни омраза. За да стигнем собственото си дъно, в което наричаме жертвите насилници. За да получим индулгенция да мразим.

А дали тази омраза, като едно самосбъдващо се пророчество, няма да се завърне при нас? Дали имаме сили да прекъснем този зловещ цикъл, раждащ смърт? Дали имаме сили в отговор на страха и омразата да дадем разбиране, топлина, обич и човещина? Така, както някога нашите бащи, хората с които се гордеем, са го направили?

-------------

Авторът е книгоиздател и музикален мениджър, кандидат на партия ДЕОС за кмет на град София.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    За политиката