Мразя те, обичам те или кратка история на десните проекти

Неделя, 16.02.2020 година, бе още един добър ден за българската демокрация.

Найден Зеленогорски и съмишленици обявиха създаването на нова дясна партия на име "Достойнството на един народ" (ДЕН).

Така на небосклона се появи още една дясна партия, а зажаднелите за повече дясно избиратели с радост научиха, че имат все по-голям избор в безбрежното море на десните проекти.

В действителност дясното у нас извървя сложен и нелек път. Път, белязан от преход, от скандали, от предателства и какво ли още не.

И съм сигурен, че някой ден някой режисьор ще снима мелодрама, в която ще разкаже всичко за десните партии у нас и техните взаимоотношения през годините.

И съм още по-сигурен, че този филм ще е по-епичен от "Междузвездни войни" и по-тъжен от "Титаник" накуп.

Но днес, вместо да разсъждавам по темата дали десните партии са повече от десните избиратели, ще се опитам да си спомня накратко историята на десните от 1990 година насам.

Тя е сложна, следва особена крива на развитие и ще ви помоля да ми простите, ако пропусна нещо в този опит за кратък "десен" текст.

И така...

В началото бе словото.

Ъъъ, не, това е друга история. В случая в началото идва демокрацията.

Това се случва, след като през 1989 година БКП си спретнаха междуведомствен преврат и бутнаха бай ви Тодор Живков от власт.

В този момент у нас изведнъж се появи ново понятие - плурализъм. Демек - легална възможност за различни политически партии с различни политически платформи и убеждения.

Ляво си имахме - БКП. Ляво-център също - казионното БЗНС, което за парлама се водеше коалиционен партньор на БКП през последните 45 години.

За това се появи спешна нужда от дясно. От голямо, антикомунистическо, проевропейско дясно.

Дясно разцепление - действие първо

И резултатъта не закъсня - на 7 декември 1989 година е учреден Съюз на демократичните сили - СДС.

Съюз, който, макар и съставен от разнообразни субекти, повечето от които са дори център-ляво и направо директно вляво (БЗНС "Н. Петков", БСДП, да не говорим за Клуб за подкрепа на гласността и преустройството), заявява своето "дясно" политическо присъствие.

Какво е дясно през 1989 година ли?

Достатъчно е да си анти-СССР, анти-СИВ, анти-Варшавския договор. Или почти...

В първата програма на СДС например визията за бъдещето е "разпускане на Варшавския договор и... НАТО".

Но времената са други, всичко изглежда различно.

После следват избори, на изборите не се случва това, което всички очакват. И бившата комунистическа партия печели. Въпреки това СДС като представители на дясномислещите хора в България вкарват внушителните 144 депутати в Седмото Велико народно събрание.

И тогава настава първата драма в дясното политическо пространство. Великото народно събрание приема новата Конституция на страната. 39 депутати от СДС отказват да подпишат новата конституция и излизат на гладна стачка пред парламента.

Така конституцията е приета без техните гласове, а СДС се разцепва на 4:

- СДС-движение с лидер Филип Димитров (в редиците му са и отказалите да подпишат конституцията);
- СДС-център, в която влизат БСДП, част от Екогласност и две по-малки местни партии;
- СДС-либерали, включваща Зелена партия, ФКЗД (Федерация на клубовете за демокрация) и група, отцепила се от Демократическата партия;
- БЗНС „Никола Петков“, която тръгва на самостоятелно участие.

В подобна конфигурация десните се явяват на изборите през 1991 година, като по парадоксален начин опровергават максимата "заедно сме по-силни".

Оказва се, че десните са по-силни, когато са разделени, защото СДС-движение печели изборите и лидерът му Филип Димитров става премиер.

Дясно разцепление - действие второ

Правителството започва своята работа, но това не продължава дълго, защото Филип Димитров пада от власт след само една година управление.

Новото разцепление на дясното чука на вратата. И резултатът не закъснява - Демократическа партия на Стефан Савов напуска СДС и прави нова дясна коалиция с БЗНС-НС на Анастасия Мозер.

Така дясното отново се явява разделено, но този път, за разлика от 1991, това не помага - БСП печелят абсолютно мнозинство и... на власт идва Виденов, който успява да предизвика хиперинфлация, а България достига почти до гражданска война.

Вероятно с цел да няма повече разделения, СДС променя структурата си. От коалиция на много различни субекти СДС става партия. Тази партия се явява на изборите през 1997 година, провели се след краха на лявото управление.

И печели изборите.

Следва пълен мандат за десните (единственият пълен мандат на дясна коалиция в най-новата ни политическа история - с премиер Иван Костов).

Дясно разцепление - действие трето

През 2001 правителството на десницата пада от власт. Новото разделение чука на вратата.

То започва с напускането на една от емблематичните фигури на СДС - Стефан Софиянски, който създава нов десен проект - партията Съюз на свободните демократи.

Следва още едно разцепление - Евгени Бакърджиев, бившата дясна ръка на експремиера Костов бива изключен от СДС и създава своя партия - БДС "Радикали".

През 2003 бившият лидер на СДС и бивш премиер Иван Костов напуска СДС и създава партията "Демократи за силна България".

Следват избори, на които бившите съпартийци и съидейници - СДС и ДСБ - се опитват да покажат кой е по-десен. Това преминава и през продължаващи драми и катаклизми, но през 2009 нещата започват да изглеждат по-добре, защото СДС и ДСБ, заедно с още няколко малки партии, се събира отново - в така наречената "Синя коалиция".

Дясно разцепление - действие четвърто

Коалицията не минава без драма - дотогавашният председател на СДС Пламен Юруков регистрира СДС за самостоятелно участие в евроизборите, като това ще стане повод за ново разцепление - Мартин Димитров и Иван Костов стават съпредседатели на "Синята коалиция", а Юруков ще създаде нов десен проект - партия "ВОТ-консерватори".

На европейските избори през същата година коалицията вкарва един евродепутат, а на парламентарните същата година доскорошният електорален гигант СДС, разцепен, а после коалирал се пак със себе си, вкарва 15 депутати в НС.

Дясно разделение - действие пето

Достигнали почти до електоралното дъно, сините започват нови процеси на разделение.

През 2012 година е учредена нова дясна партия - Движение "България на гражданите". В партията, учредена от доскорошния еврокомисар и бивш член на НДСВ Меглена Кунева, влизат както хора от СДС, така и хора от ДСБ. 

На практика на изборите през 2013 дясното се явява разцепено на три - ДБГ на Кунева, СДС на Мартин Димитров и ДСБ на Иван Костов.

На тези избори нещата за десните стават драматични - нито една от трите части на дясното не успява да премине прага от 4 процента. Това оставя някогашната голяма и силна десница в миманса.

Дясното вече е заето от ГЕРБ, които вече имат един, макар и непълен мандат. 

На власт идва коалиция между БСП и ДПС. Начело на правителството застава Пламен Орешарски - още един кадър на десницата, който впоследстиве преминава в левицата, а накрая - и в ДПС.

Дясно разцепление - действие шесто

Десните са извън парламента. Започват протести след назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Тези протести дават импулс за обединение у десните, които създават нов субект - Реформаторски блок (РБ). В блока влизат няколко субекта, сред които най-важните са ДСБ, СДС и ДБГ.

На евроизборите през 2014 г. РБ успява да спечели едно място в Европарламента, въпреки че още тогава в коалицията започват да личат пробойни, свързани с не особено спортсменската "игра" между кандидатите на ДСБ и ДБГ.

През 2014 правителството на Орешарски пада. РБ се явяват на изборите и печелят 23 депутатски места. 

Следва остър завой в политиката на традиционната десница. След като са заявявали, че няма да се коалират с ГЕРБ, те го правят. 

Създава се управляващо мнозинство, което води до ново разцепление.

Дясно разцепление - действие седмо

На 9 декември 2015 година министърът на правосъдието Христо Иванов не получава парламентарна подкрепа за плана си за съдебна реформа. Това е причината той да подаде оставка от трибуната на парламента.

РБ се разделя на две крила. Едното настоява да се напусне управляващата коалиция. Другото желае да продължи да управлява.

Това води до напускане на коалицията от страна на ДСБ. И когато всички очакват, че ДСБ и Христо Иванов ще продължат заедно, Христо Иванов създава нов политически субект - ПП "Да България".

Правителството не успява да изкара целия си мандат. То пада през 2016 година, а през 2017 има нови избори за парламент.

На тези избори десните се явяват в три формата - РБ, "Да, България" и Нова Република.

Нова Република е направена набързо около ядрото ДСБ, заедно с присъдружни формации като "Съюз за Пловдив" на Дани Каназирева.

"Да, България" не успява да се регистрира като субект и ползва регистрацията на две бутикови партии - ПП "Зелените" (днес - ПП "Зелено движение") и ПП "ДЕОС".

Тези избори са едно от най-братоубийствените за десницата - десните не пестят средства, за да издават различни издания, в които да бият по доскорошните си съмишленици.

В резултат на това ново разцепление отново никоя от трите десни коалиции не успява да прескочи 4-процентната бариера.

Дясно разцепление - действие осмо

След поредния десен крах резултатите не закъсняват. Най-напред се разпада коалицията Реформаторски блок. От нея напускат ДБГ и Глас народен, а след това постепенно тя престава да съществува.

Субектите от коалицията "Да, България" също претърпяват различни трансформации. ПП "ДЕОС" остава в историята като единствената партия, която на свое събрание е изключила лидера си Виктор Лилов. Малко по-късно партията се разпада и членовете ѝ се вливат в новосъздадената коалиция "Демократична България" (ДБ).

Нова република също се разпада. ДСБ се включва в новата дясна коалиция ДБ, където членове са още "Да, България" и ПП "Зелените", които пък губят дело за правото да използват името си и са принудени да се прекръстят на ПП "Зелено движение".

Дясна партия учредява и доскорошният заместник-председател на ДСБ и бивш здравен министър Петър Москов. Партията се нарича КОД и се ориентира в дясно-консервативния политически сегмент.

През месец ноември 2019 се провеждат избори за кметове и общински съветници.

Както се досещате, това не минава без ново разцепление, породено от подкрепата на ДБГ за независимия кандидат за кмет на София Мая Манолова.

Найден Зеленогорски напуска, заедно с група съмишленици...

...И вчера бе обявен нов десен политически субект.

Вместо епилог

Какво ли ще се случи още в дясното политическо пространство, уви, никой не може да прогнозира.

Днес десницата напомня на сърдита възрастна леля, която е обидена на всички, но най-вече на себе си.

Истината е, че историята на дясното у нас е мелодрама и ода за голямото его на десните лидери. 

Но историята на десните носи и поука. И поуката е тъжна.

Тя гласи следното - когато настъпиш мотиката веднъж, то ти си неопитен. 

Когато я настъпиш два пъти, си некоординиран.

Когато я настъпиш три пъти, си глупав.

...но когато я настъпиш 100 пъти по един и същи начин, то това значи, че ти харесва мотиката да те удря по главата...

Някой ден някой ще снима тази история в един филм.

И този филм ще стане хит, заклевам се!

Но дотогава ще наблюдаваме поредния проект и поредната драма на едни хора, които някак в битките помежду си успяха да направят така, щото великата някога синя идея днес има скромен потенциал, гарниран с претенции, високи като небето...

А небето е синьо...

Синьо, като синините, оставени от постоянното настъпване на мотиката...

Още по темата

16/02/2020 Политика

Зеленогорски прави нова дясна партия

Следете новините ни в GoogleNews