В сряда сутринта, 18 май, посланиците на Швеция и Финландия връчиха на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг документите, необходими за членство в НАТО. В отговор, от Кремъл заявиха, че ще има реакция на това. Като се има предвид начинът, по който Русия се държеше с НАТО по-рано тази година - отправяйки искания, ултиматуми и заплахи - е ясно, че Кремъл просто вече е преглътнал разширяването на Алианса с двете скандинавски страни. Причините за това са няколко. Основната причина е Украйна и по-конкретно това, което тя прави с руската армия.

Съвсем преди няколко месеца, през януари тази година, Москва оказа сериозен натиск върху НАТО да се откаже от разширяването си на Изток, да не допуска бившите съветски републики, особено Украйна, до военно сътрудничество с Алианса и да върне войските на НАТО на позициите им от 1997 г., преди страните от Централна и Източна Европа и балтийските държави да се присъединят. Наглостта на Кремъл стигна дотам, че руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков каза буквално следното: "Северноатлантическият алианс трябва да си събере нещата и да се върне в границите от 1997 г., тъй като вече няма да може да "изтласка" Русия до второстепенни роли в европейската и международната политика."

Руският президент реагира доста сдържано

Видяхме как руският президент реагира доста сдържано на новините от Швеция и Финландия, докато говори на среща на ръководителите на държавите членки на ОДКБ (Организация на Договора за колективна сигурност жел). Според него "Русия няма проблеми с тези държави. Затова в този смисъл разширяването с тези страни не представлява пряка заплаха за Русия". В същото време той отбеляза, че евентуалното разширяване на военната инфраструктура на Алианса на територията на Финландия и Швеция "със сигурност ще предизвика ответна реакция от страна на Русия". "Какъв ще бъде отговорът, ще преценим в зависимост от заплахите, които те ще представляват за нас", добави Путин.

Говорителят на руския президент Дмитрий Песков също заяви, че присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО не представлява заплаха за Русия. "Ние нямаме териториални спорове нито с Финландия, нито с Швеция, докато Украйна може да стане член на НАТО и тогава Русия ще има териториален спор с държава, която е част от Алианса, което крие огромни, огромни рискове за целия континент", каза той.

Защо Швеция и Финландия решиха да кандидатстват за членство в НАТО и то сега?

И така, защо Швеция и Финландия решиха да кандидатстват за членство в НАТО и то сега? И каква е тайната зад сдържаната реакция на Кремъл, при положение че по-рано тази година имаше искания Алиансът да се върне във вренето до 1997 г.?

Това е много просто. Първо, непредизвиканата мащабна военна агресия срещу Украйна окончателно убеди Стокхолм и Хелзинки, че днешна Русия е непредсказуем и агресивен съсед, от когото могат да се очакват най-неприятните изненади. Второ, въпреки че шведите и финландците имат доста големи и модерни армии по европейските стандарти, за тях би било по-безопасно да продължат да съседстват с агресивна и непредсказуема Русия, но не сами, а в компанията на най-мощния алианс по военния потенциал. И трето, което вероятно е най-важното, Русия просто няма възможност да спре Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО. Затова и реакцията на Кремъл е доста сдържана.

Преди войната в Украйна присъединяването на Финландия към НАТО беше практически невъзможно. Дори разговорите за това, дори обичайното обсъждане в медиите на ниво правителствени ръководители, доскоро бяха нереалистични. Всички - не само в Стокхолм и Хелзинки, но и в Брюксел и Вашингтон - се страхуваха от реакцията на Кремъл и неговата "втората армия в света". Но благодарение на украинците се оказа, че тези опасения са били силно преувеличени. Като затъна здраво в Украйна и показа на света, че "втората армия в света" всъщност не е толкова втора, Путин загуби един от основните си козове, с които години наред шантажираше и сплашваше западните столици. След като в продължение на почти три месеца украинската армия, по-малка по численост и брой на оръжията, но по-мотивирана и обучена, не само удържа превъзхождащата я руска армия, но и ѝ нанася болезнени поражения, НАТО осъзнава, че няма смисъл да отлага присъединяването на Финландия и Швеция, което отдавна беше закъсняло.

Москва по традиция се опитва да покаже, че може да възпре

Да, Москва по традиция се опитва да покаже, че все още може, ако не да възпре, то поне да реагира адекватно на колективния "пристъп на смелост" от страна на Запада. Освен гореспоменатата реакция на Путин, неговите  ръководители и чиновници обещават да предприемат "ответни мерки" както от военно, така и от техническо естество. Например в изявление, публикувано на 12 май, руското външно министерство заяви, че Русия възнамерява "да ограничи заплахите за националната сигурност, възникващи в тази връзка". На 18 май говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че отговорът на решението на Финландия да се присъедини към НАТО ще бъде изненада. По-рано бившият руски президент Дмитрий Медведев заяви, че ако Финландия и Швеция станат членове на НАТО, Москва ще засили присъствието си в Балтийско море. Първият заместник-председател на комисията по отбрана в Думата Алексей Журавльов, известен с гръмките си изказвания, стигна най-далеч със заплахата, че "членството на Финландия в НАТО заплашва нейното унищожение".

Въпреки това фактът, че Швеция и Финландия са подали молби за присъединяване към Алианса и са готови да ги приемат възможно най-скоро, както и формирането на антипутинска коалиция във военновъздушната база Рамщайн и приемането на Закона за Ленд-Лийз в САЩ, показват, че всички руски заплахи и плашила на Запад вече не се приемат сериозно и че Кремъл всъщност вече е преглътнал присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО.

Присъединяването на двете страни не пречи на плановете на Путин

Още една причина, поради която Москва реагира доста предпазливо на присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, е, че това, както каза самият Путин, не представлява непосредствена заплаха за Русия. По-точно на личните му планове да завземе чужди територии. С други думи, шведските и финландските територии не са били част от плановете на Кремъл за инвазия. Украйна е друг въпрос. От години Русия е категорично против присъединяването на Украйна към НАТО и го възпрепятства по всички възможни начини. А през февруари тази година необходимостта да се предотврати разполагането на сили на САЩ и НАТО в Украйна се превърна в един от претекстите на Путин да започне широкомащабно военно нахлуване на нейна територия. Има просто обяснение за ревността на Москва към всяка стъпка на Киев към НАТО. Кремъл третира Украйна като своя територия, която трябва да бъде изцяло или частично анексирана (Финландия, например, не е) и с която трябва да се възроди СССР, имперска Русия или каквото друго се върти в главата на Путин. Присъединяването на Украйна към НАТО и евентуалното разполагане на военни бази на НАТО на нейна територия представляваха пряка заплаха за плановете на Путин. Не на Русия, а на Путин и плановете му да унищожи украинската държавност. Точно това намекна и говорителят му Песков, като заяви, че ако Украйна се присъедини към НАТО, Русия ще има териториален спор с нея. Затова чрез военната си агресия Путин реши да неутрализира тази заплаха за себе си. Резултатът за него обаче не е точно такъв, какъвто е очаквал. Той получи допълнителни 1300 км граница с НАТО, а също така и Балтийско море на практика се превръща във вътрешна акватория на Алианса. Що се отнася до Украйна, предвид темповете, с които нейната армия преминава на натовско въоръжение, нейната интеграция в НАТО вече е фактическа. А за да стане и де юре, това е само въпрос на време.

Игор Федик е украински журналист и военен анализатор. Анализът е написан за OFFNews