Какво исках да чуя в днешната реч на президента

Уважаеми господин Президент,

Днес, подобно на милиони други българи, и аз слушах вашата извънредна реч. В това извънредно време, с тези извънредни мерки всяко събитие носи клеймото "извънредно".

Знаете ли, господин Президент... В момента всички сме по домовете си. Някои имаме късмета да работим. Други нямат тоя късмет.

Но късметът за това е късмет - едни го имат, други го нямат. Ето, например някои имаха късмета да имат адекватни институции, които повече работят, отколкото говорят.

А други (ние) за момента нямаме тоя късмет. Ще стиснем зъби и ще чакаме до края на извънредното положение, господин Президент. Защото у нас нещата се правят внимателно. Да не бутнем икономиката. Да не прецакаме нещо, че да не източим "мазнинката" на родната икономика.

Слушах речта ви, а в другата стая съпругата ми преподаваше живопис на учениците си. Тя, господин Президент, е учителка. И учи децата на разни неща - точки, перспективи, предмети, цветове...

Слушах ви и ви чух как казвате - "...настоящата криза е повод да преосмислим приоритетите и ценностите си като общество". Та много ми се искаше да ви попитам - кои са нашите ценности като общество, господин Президент? И кой в момента говори за тях?

Господин Президент, знаете ли, всяка сутрин ставам рано. Не че това е необходимо - не, не е. Но ставам рано, за да слушам какво говорите - всички вие, които формирате конституционния многоъгълник на властта.

Слушам ви, слушам нещата, които казвате. И вместо да разбера добре ситуацията, все повече и повече се обърквам.

Имаме щаб. Имаме втори, медицински щаб. Вторият, медицински щаб, прави доклади, които първият, "автентичен" щаб или приема с лека погнуса, или пък се влиза в директна конфронтация (днес слушах Борисов vs Мангъров).

Освен двата щаба, господин Президент, имаме и министър на здравеопазването, който издава заповеди. Те се оспорват от обществото и после биват отменяни.

Освен двата щаба и министъра имаме и главен прокурор. Той също се опитва да участва в "командването на парада", като настоява за още по-сериозни мерки. Не ни стига това, но имаме и парламент, който се събира чат-пат. Имаме общински съвети, които не могат да заседават, защото законът не позволява да правят онлайн сесии.

Имаме всичко това, но двата щаба не се харесват, министърът на здравеопазването издава дефектни заповеди, които после министър-председателят му връща, главният прокурор обещава безкомпромисни действия, сякаш не сме достатъчно стресирани от другото, а Народното събрание се събира, за да си направи малко медиен рейтинг в безсмислени спорове за нещо, което и без това е обречено да бъде гласувано.

В целия този качамак, излъчващ разнопосочни сигнали, аз не искам да чувам кой как се упражнява по темата "коронавирус" и кой как желае да си направи рейтинг на фона на една световна и национална трагедия.

Господин Президент, знаете ли... Не ми се обиждайте, но мисля, че всички вие, управляващите страната, се чудите кой кого да надцака с медийното си присъствие. Защото имам чувството, че всички вие, държавните хора, сте изключително ревниви спрямо рейтинга си.

И за това ви гледаме постоянно в телевизора. Вие може да няма какво да ни кажете, но трябва да сте там. В телевизора, на екран, стиснали рейтинга в дясната ръка и речта, написана от екипите ви в лявата.

Знаете ли, седя, опитвам се да свиря на пианото си и си мисля за това какво искам да чуя от вас. От всички вас, управляващите България.

Какво исках да чуя днес от вас, господин Президент.

И си мисля, че исках да чуя какво ще се случи с нас после. След като това свърши.

Защото то ще свърши. И след това ще трябва отново да живеем.

Господин Президент, преди повече от 40 години, когато започнах да свиря на пиано, първата ми учителка - една почтена дама - арменка от старата немска школа, ми казваше следното: "Свири! Не спирай да свириш, защото от твоята музика има нужда!".

Чудя се защо не чух управляващите за последния месец да говорят поне веднъж за културата. И за това, че в "новия свят", който ще последва тази страшна епидемия, ще има нужда от хората на духа. От музикантите, художниците, артистите, режисьорите, композиторите?

Чудя се, господин Президент, дали на Вас Ви е направило впечатление, че управляващите говорят за кого ли не - за малкия бизнес, за големия бизнес, за администрацията. Но не и за хората на изкуството и културата?

Искам да чуя това от Вас, господин Президент. Искам да го чуя и от премиера, и от министъра на финансите, и от всички управляващи. С изключение на министъра на културата. От него не желая да чувам нищо. За мен този министър не съществува. Той е някаква проекция, която се намира някъде във виртуалния свят. Някъде, където е тихо, спокойно и... безсмислено. Също като политиката на министерството, което той оглавява.

Казвате, че мизерията не е спасения от вируса? Съгласен съм с Вас. Но имате ли - и Вие, и другите власти у нас - отговор на въпроса как ще преборим мизерията?

Знаете ли, че част от гилдията ми е съставена от хора, които никога не са разчитали на държавната работа? Били са "фриленсъри". И сега са останали без никакво препитание?

А друга част, доста по-голяма, в момента се намира в отпуск. Платеният отпуск свършва. И идва неплатеният. А с него идва и липсата на средства.

Ако знаете, господин Президент, кажете как виждате вие ситуацията? Защото аз не я виждам никак. Вместо изход от нея, аз слушам речи, речи, речи...

И тия речи, вместо да ме обнадеждят, започват все по-сериозно да ме объркват.

Господин Президент. Вие, както и останалите хора от управлението, се намирате в сложна ситуация. И аз ви разбирам. Но не разбирам защо, мамка му, не вземете и не седнете някъде, па да се разберете какво точно ще правите и какво точно ще говорите на хората, които си стоят у дома и очакват от вас, всички накуп, да ги изведете от тоя ад, в който попаднахме не по ваша вина.

И как ще живеем после.

Толкова ли е сложно бе, да му се не види. Толкова ли страда това пусто его, та трябва всички да излизате един по един, да се надцаквате, да се млатите с думи във време, в което живеем в 21 век, но нашите болници в малките градове в провинцията не са напуснали особено 60-те години на 20 век?

Искам да чуя от всички вас един сигнал. Една посока. И тая посока да е стратегическа.

В момента ни е нужна стратегия повече от всякога. Не решение на ситуацията на парче. А стратегия. И за тая стратегия трябва всички да се съберете, да забравите временно тъпите си партийни вражди и да помислите за всичко - и за бизнеса и за културата. И за образованието и за здравеопазването.

И после - после, когато се появите и ни кажете - "обещаваме ви кръв, пот и сълзи", ние ще ви послушаме. Защото ще знаем, че това е единственият начин. И че друг няма.

Господин Президент, великият композитор Йохан Себастиан Бах бил казал (не знам дали е вярно), че тайната на писането на музика се корени в едно простичко правило - ако имаме четири музикални инструмента и в някакъв момент един от тях няма какво да каже, е по-добре да замълчи.

Мисля си, че понякога това правило трябва да се напомня на всички вас, политиците от "голямото добро утро".

Нямам желание да слушам как Борисов се кара на Мангъров по телевизията. Нито да слушам ваша реч, в която няма никаква конкретика. Нито да слушам Банов, който артистично се пули в ефир.

Имам желание да водите хората, които са ви избрали, в този труден момент. Аз не съм нито от вашите избиратели, господин Президент, нито от избирателите на парламентарните партии. Но в момента вие сте мой президент, Борисов - мой премиер а Банов, уви... е, и той ми е някакъв, май...

Искам да се стегнете, да спрете с тоя странен вид комуникации и да бъдете онова, за което са ви избрали.

Нищо повече.

Нищо по-малко...

Господин Президент, предстои Ви - на Вас, след парламента - да разгледате удължаването на извънредното положение.

Това извънредно положение е може би необходимо. Но то ще убие нас. Не Вас. Вие заплати ще имате, каквото и да се случи.

Мислете какво ще стане с нас. И Вие, и премиерът, и Народното събрание, и главният прокурор, и министрите.

Мислете, защото след два месеца цели отрасли може да ги няма. Ако това не е проблем - ОК. Ще приемем с вдигната глава собствената си екзекуция и с това ще се приключи.

Но ако усещате, че има проблем - то седнете и, за бога, го решете. Ще минем и без вашите речи. И на Вас, господин Президент, и на премиера, и на главпрокурора, и на дузина министри. Особено този на културата.

А сега Ви оставям. Простете, но нямам никакво намерение да слушам повече речи. Докато не чуя нещо смислено и конкретно.

Като оставам с уважение,

Венци, обикновен пианист и бъдещ общ работник

Още по темата

03/04/2020 Политика

Радев: Мизерията не е спасение от вируса. Гладът може да надделее над страха

Следете новините ни в GoogleNews