'Ислямска държава' твърди, че е позволено да се атакуват християни. Ислямът отрича това

Последна промяна на 12 май 2019 в 17:48 8491 2

Снимка forces.net

Текстът на Руслан Трад е публикуван в независимия сайт за коментари, анализи и истории "Клин/Клин".

Обикновено след атентат, извършен от крайна групировка, твърдяща, че убива в името на исляма, идват обвинения, че религията позволява атаки върху хора, принадлежащи към други религии, в това число на юдеи и християни. Коментатори, анализатори, партийни дейци и расистки групи от ляво и дясно, обикновено използват подобни тези, за да оправдаят ислямофобски действия или да набират последователи. В интернет изобилства от сайтове, цитиращи изказвания на радикални мюсюлмански духовници, твърдящи, че е богоугодно да бъдат атакувани „следовниците на кръста“. Тези духовници, обаче, или не познават предписанията на религията, която твърдят, че защитават, или съзнателно насърчават омразата.

Появата на Ислямска държава предизвика многократно мюсюлмани едва ли не да се извиняват за действията на групировката, макар тя да няма нищо общо с религията. Атаките на група в Шри Ланка, свързана с Ислямска държава срещу християнски храмове на Великден отдавна са част от инструментите на организацията. През 2014 и 2015 година, когато ИД се разширяваше в Ирак, над един милион християни бяха под прицел, заедно с язиди, шиити и други религиозни малцинства. Църкви бяха обстрелвани, а християните се сблъскваха с ултиматум – бягство, промяна на религия или смърт. Това се харесваше на невежите радикали и срещаше мълчаливото одобрение на хората, които живеят във война от десетилетие и са склонни да подкрепят всеки, който опитва да внася някакъв – макар и извратен – ред насред хаоса.

ИД прилагаше и продължава да прилага етническото и религиозното прочистване като част от своята кампания за налагане на контрол и всяване на страх. За групировката унищожаването на църкви и убийството на християни е приоритет номер две – веднага след убийството на т.нар. „еретици“ според духовниците на ИД, а именно шиитите, суфите и сунитите, които не са съгласни с организацията. Но въпреки че ИД казва, че действа в името на исляма и мюсюлманите, действията им са не само ужасяващи, но и против всеки един принцип на исляма.

Всъщност, съгласно устоите на религията, действията на ИД са богохулство.

Всички водещи мюсюлмански духовници и теолози обявиха атаките върху християни, както и други терористични действия, за противоположни на исляма, против шариата като юриспруденция, основана на Корана и хадисите, и ужасяващо богохулство срещу посланието на пророка Мухамад.

Коранът е ясен по тези въпроси. В стих 4:59 се казва, че мюсюлманите трябва да следват пророка Мухаммад и неговия пример. Божият пратеник е изключително ясен относно това какво трябва да е отношението на мюсюлманите към християните. През 628 година, Мухамад постига договор с делегация от монаси от манастира „Св. Катерина“ в Синай. Тази обител е считана за една от най-авторитетните институции в християнството, като се вярва, че на мястото на манастира Моисей е видял божия знак, въплътен в горящия храст. Споразумението е подписано лично от пророка Мухаммад и подпечатано в Медина, а след това предадено на делегацията от манастира.

„Това е послание от Мухаммад ибн Абдула, като завет към онези, които приемат християнството, близо и далеч, ние сме с тях. Аз, слугите, помощниците и моите последователи ги защитаваме, защото християните са мои граждани; и от Аллах! Противопоставям се на всичко, което им е неприятно.

Никакво принуждение не трябва да бъде върху тях. Съдиите им не трябва да бъдат отстранявани от работата си, нито монасите им от манастирите. Никой не трябва да унищожава къща от тяхната религия [храм], да я повреди, или да пренесе нещо от него в къщите на мюсюлманите. Ако някой вземе някое от тях, той ще развали Божия завет и не се подчинява на Пророка Му. Те са моите съюзници и имат моя сигурна харта срещу всичко, което мразят. Никой не трябва да ги принуждава да пътуват или да ги задължават да се бият. Мюсюлманите трябва да се борят за тях.

Ако жена-християнка е омъжена за мюсюлманин, това не трябва да се осъществява без нейното одобрение. Тя не трябва да бъде възпрепятствана да посещава църквата си, за да се моли. Църквите им трябва да бъдат уважавани. Те не трябва нито да бъдат възпрепятствани да ги поправят, нито свещеността на техните завети. Никой в ​​общността (мюсюлманите) не трябва да нарушава завета до Съдния ден (края на света).„

По-късно, оригиналът на договора е преместен от „Св. Катерина“ от османския султан Селим I през 1517 година и днес може да се види в музея на Топкапъ в Истанбул. Когато взима документа от манастира, султанът – който приема и титлата халиф – признава обещанията, дадени от пророка Мухаммад на монасите и праща копие на споразумението в Синай. Това копие може да се види и днес в манастира и всеки може да го прочете, ако пожелае.

Пророкът Мухаммад завещава безусловна защита за християните на това, което днес наричаме основни човешки права. Всички халифи са длъжни да уважават договора, чието продължителност е „до Съдния ден“ – т.е. не може да бъде развален. Подобна защита не е предложена ексклузивно за християните – в Договора от Медина, който служи като своеобразна конституция на първата ислямска държава в историята, подобни права са гарантирани и за юдеите. Техните живот, свобода, имущество и право да практикуват религията си, са гарантирани както по закон, така и според предписанията.

Така, с личен пример, с договор и по Божия промисъл, пророкът Мухаммад търси установяване на мир и социална хармония между етническите и религиозни групи в териториите на новата държава. Именно тези събития са една от причините мюсюлманите да определят религията си като религия на мира.

Днес има редица течения, които не само, че разглеждат исляма изкривено, но дори нарушават основни принципи на религията.

Ухабитски духовници и фанатици, сподвижници на Ислямска държава твърдят, че знаят повече от самия пророк какво означава да си добър мюсюлманин. Това включва унищожаване на църкви в абсолютно нарушение на завета на Мухаммад. Уахабитите заявяват, че искат да подражават на времената, в които е живял пророкът. Ислямска държава и т.нар. им „халиф“ искат да възстановят оригиналния халифат, който да представлява цялата умма или мюсюлманската общност. Техните действия и учения, обаче, са в пълен противовес на държавата, създадена от Мухаммад през 622 година.

Дори тактиките, които използват – като например атентаторите – са пример за нарушение на завета и предписанията, завещани от пророка и предадени през Корана и хадисите. Самоубийството е забранено в исляма, както в другите авраамически религии. То, както и убийството са еднакво силни нарушения. Самоубийството като вид мъченичество се появява в исляма през 20-ти век, след като през 19 век се появява като тактика сред анархистите в Русия.

Убийството е организационен принцип на Ислямска държава, не на исляма.

ИД, както и Ал Кайда, почитат смъртта – както на чуждите, така и на своите. Мюсюлманите казват „иншаллах“, за да покажат смирението си пред божията воля. Светът около нас винаги е бил израз на тази воля, докато идеологията на ИД е бунт срещу света като такъв и всеки в него. Бойците на групировката казват, че обичат смъртта, както останалите хора обичат живота. Това е причината ислямските учени да определят ИД като култ към смъртта.

Ето защо, когато мюсюлманската общност по света заклейми атаките в Шри Ланка, това не е пример за политическа коректност или израз на страх от възможни отмъщения, а защото бойците на Ислямска държава нарушават божествения закон, завета на самия пророк Мухаммад и посланието, което носи исляма от създаването си. Дори за най-консервативните мюсюлмани, атентатите са атаки към честта и авторитета на пророка.

Според предписанията, ако пророкът Мухаммад не е твоят водач по пътя към Бог, то тогава не си мюсюлманин. С нарушаването на основните завети на божия пратеник, терористите, извършили атаките в Шри Ланка – както и всички терористи, убивали в името на религията – застават директно срещу исляма, а идеологията, която следват е считана за богохулство.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1398

2

elbarbudo

13.05 2019 в 10:59

От джихади руслан толкова.

1025

1

Rado80

12.05 2019 в 18:59

Ами те точно Мохамед си следват. Не е ли описано в корана как той е избил цяло еврейско селище заради това, че не искали да се присъединят към религията му. Също и сура 9 стих 5 от корана е това, на което Исис се облягат. Айде заради политкоректност да не си затваряме очите за истината. 9 от 10 най- брутално преследващи християните държави са мюсюлмански (с единственото изключение- Северна Корея). Но ние, вижте, не искаме да ги обидим, исляма бил религия на мира. Исляма е миролюбив само когато мюсюлманите са малцинство в определена страна и ги е страх от преследване. Стане ли основно мюсюлманска страната, време няма мир. Не искам да насаждам омраза. Просто искам да наричаме нещата с истинските им имена.