Ерата Тръмпск

Геополитическите събития от последните дни и седмици се случват толкова бързо, че трудно могат да се анализират в стратегически план и като дълготраен ефект. Един подобен поглед е задължителен обаче, за да се избегнат прибързаните действия, заключения и решения подвластни на емоциите. Или най-малко - за да е възможно разумното усвояване на съвременната действителност.

В САЩ произтича нещо като анархистко-либертарианска революция и това следва да се разбере и има предвид от целия свят и особено от Европа, която е тясно обвързана икономически, политически и военно с Щатите.

В материала си “Задава ли се американски неофашизъм” описах идеологията зад повторното идване на власт на Доналд Тръмп, но нека да разкажем по-детайлно за процеса и какво следва да очакваме.

Тръмп дойде с практически со -президент в лицето на Илън Мъск, предвождащ групата на технологични милиардери, които освен с пари за кампанията се включиха пряко в управлението със своята идеология, бизнес опит и цели, доста вероятно различни от тези на президента, за които той едва ли подозира.

Вече се появиха и първите пукнатини.
Помним как при разпореждането си към държавните служители, вкл. от службите за сигурност, да се отчитат на някакъв неясен имейл адрес за работата си през последната седмица, Мъск получи първия отпор от екипа на Тръмп, а именно от ръководителите на съответните ведомства.

Преди ден в Овалния кабинет се разиграва открит конфликт, достигнал до медиите, между Мъск и държавния секретар Марко Рубио, при който Тръмп е следвало да играе ролята на арбитър. Защитил е работата на Рубио, но подчертал каква добра работа върши и Мъск. Дали при нарастване на напрежението обаче ще си позволи да атакува или ограничи милиардера? И дали въобще ще успее?

Замисълът на Мъск

През последното десетилетие политическото самоопределение на милиардера започва като по-скоро неутрално, с контакти и дарения към двете големи партии при различни избори, особено с оглед на ключовото държавно финансиране на проектите му Tesla и Space X. В един момент влиза в сблъсък с Тръмп по повод излизането му от Парижкото споразумение през първия мандат. По-късно обаче възгледите му се променят чувствително, все повече започват да се чуват либертарианските тези, споделяни от приятеля му милиардер Питър Тийл и идеолозите Къртис Ярвин и Стив Банън. Декларира първото си гласуване за републиканец, споделя че е склонен да подкрепи губернатора на Флорида Рон Десантис за президент през 2024 г, но реално все повече се приближава до тръмпиското крило на MAGA, подкрепяйки на специалните избори през 2022 г. десния екстремистки кандидат за Конгреса Майра Флорес.

Според материал на New York Times планът за "придобиване” на правителството се заражда през 2023 г., на една вечеря на технологичния инвеститор Чамат Палихапития. Мъск изразява разочарованието си от регулаторните спънки срещу компанията му SpaceX и се съгласява с идеята на колегата му Рамасвами, че държавната бюрокрация следва да се разруши. За Илон това е технологично предизвикателство. Той споделя, че ключът към окончателното реформиране на закупения Twitter е бил полученият достъп до сървърите му.

“Не би ли било чудесно, ако може да имаме достъп до компютрите на федералното правителство?” - запитал Мъск.

И стъпка по стъпка го постига.

През пролетта на 2024 г. Тръмп се среща с Мъск в Палм Бийч, Флорида. В редакционен коментар на MSNBC се коментира вероятната тема - иск за пари, както за кампанията, но и особено за около 90 млн. долара гаранция за обжалване на изгубено от Тръмп на първа инстанция дело с Е. Джийн Карол за сексуално насилие. Тогава президентът си тръгва без чек. Явно още е било рано. Мъск пише в Х, че няма да подкрепи финансово никой от кандидатите. За детайл и контекст ще добавим, че парите последствие са изплатени на Тръмп от застрахователна компания Chubb ltd, която е с разкрита руска следа.

Към онзи момент шансовете на Тръмп за спечелване на нов мандат са на кантар. Към юни месец, при официална справка публикувана от Forbes, сред дарителите на кампанията на Тръмп с по над 1 млн. долара Мъск липсва, включително и всички останали технологични милиардери. Към лятото обаче се формира групата в Силициевата долина, която да подкрепи решително лидера на републиканците. Причината е, че предвид турбуленциите в Демократическата партия и познатата реторика и откритите заявки на Тръмп, действията му могат да бъдат използвани за овладяване на правителствените служби, премахване на регулациите, развихряне на криптопазара, сваляне на данъците на богатите и реализиране на някакъв макар и неясен модел на управление, описан от основателя на PayPal и Palantir Питър Тийл в есето му The Education of a Libertarian (2009).

Планът се задейства

Първо - протежето на Питър Тийл, изграденията от него сенатор Джей Ди Ванс, е наложен за кандидат за вицепрезидент на Тръмп. Мъск регистрира задължителния по закон политически комитет American PAC. Това е т.нар. Super PAC, в който легално могат да се наливат неограничено количество пари и с тях да се прави паралелна кампания за поддръжка на кандидат за президент. Мъск внася близо 243 млн. долара, а Комитетът генерира общо около 274 млн. Подкрепата чрез личното участие на Мъск в кампанията и особено чрез платформата Х не е калкулирана в пари, но изиграва ключова роля за спечелването на онази критична маса гласоподаватели, които довеждат до изборната победа на Тръмп.

Някъде през онзи период Мъск успява да “продаде” на Тръмп своята идея за ефективност на правителството и готовността му той да се заеме със задачата. Генерирал 8 трлн. долара дълг през първия си мандат, Тръмп е изключително чувствителен на тази тема и вярва, че гениалният, както често го нарича, предприемач ще реши този неприятен проблем и започва открито да промотира идеята в своята кампания.

Изборната победа е факт и работата започва веднага, далеч преди инагурацията на Тръмп. Основната цел на Мъск е достъпът до всички федерални структури, но без прозрачността, контрола и конфликта на интереси, които могат да възникнат при изграждането на нова агенция и евентуално официалния му статут на държавен служител. След редица срещи, проведено вътрешно разузнаване и обучение на Мъск в дебрите на американската бюрокрация, изходът е намерен: малко известно звено - създадено от Обама през 2014 г. - Американска цифрова служба (United States Digital Services - USDS), която има достъп до всички правителствени стръктури с цел помощ при преодоляване на технологични проблеми.

С изпълнителна заповед на президента Доналд Тръмп под номер 14158 от 20 януари 2025 г. структурата е трансформирана, като са запазени инициалите, в United States DOGE Service - USDS и е създадена административно и юридически по-безопасната Временна организация или U.S. DOGE Service Temporary Organization (USDSTO). Официално обявената цел е: "модернизиране на федералните технологии и софтуер за максимална ефективност и продуктивност на правителството". Няма нова агенция, не е необходима санкция на Конгреса, ръководството официално се поема от досегашния служител на службата - Ейми Глийсън, а Мъск е просто съветник, който не напуска своите милиардни компании.

И така под станалата известна марка DOGE (Department of Government Efficiency) Мъск придобива властта да деконструира правителствения апарат и започва действия със светкавична скорост. Както сам споделя на онази вечеря през 2023 г.: “Само ми дайте паролите и гледайте.”

Най-ценното - достига се до личните данни на милиони американци, финансовите и данъчни досиета на компании, държавни поръчки, договори и всякаква друга безценна за технологичните предприемачи информация.

Най-важното - въвеждат се кодове, алгоритми и специфичен достъп до правителствените звена, които са изцяло под контрола на Мъск.

Дори утре да се смени властта - дали нова администрация би могла въобще да поеме своите функции? Дали ако президентът Тръмп реши по някаква причина да отстрани екстравагантния милиардер ще успее да го направи? Въпроси, които никак не трябва да се подценяват.

Паралелно Тръмп е оставен да се вихри на външната арена

Малко изненадващо, но в целия създаден от него хаос прозира някаква последователност, която е добре да се има предвид. Каквото мисли и вярва (с много голяма вероятност) - това и говори. А каквото говори - това и прави, колкото и да е безумно и често без да има някаква конкретика за срокове, процеси или детайли.

Първите екзотични идеи за прекръщаване на Мексиканския залив в Американски, връщане на Панамския канал, придобиване на Гренландия, нови мита към Мексико, Канада, Китай и ЕС започват да се реализират малко или много или поне се предприемат стъпки в съответната посока, въпреки комичните на моменти отмятания часове след поредното решение.

Вечното му преклонение пред Путин се материализира в конкретни заявления и действия. Започна директни преговори с Кремъл, без участието на Украйна и Европа, като първите резултати са изваждането на Путин от изолация, възстановяване на дипломатическите отношения с Кремъл, преустановяване на киберзащитата срещу Русия и заявления за засилване на икономическите връзки и евентуално премахване на санкции.

От друга страна бе реализиран неочакван като крайност и посока натиск върху Украйна и лично върху президента Зеленски, като бяха спрени финансовата помощ, оръжейните доставки, размяната на разузнавателни данни и дори системите за предварително известяване при обстрел над украинските градове. Прякото нарушаване на Будапещенското споразумение и договори за стратегическо партньорство не са обстоятелства, които Тръмп би взел предвид.

Скъсани бяха и връзките с Европа, като бе заявено оттеглянето на САЩ от ангажиментите към своите най-близки съюзници, а възпиращият член 5 на договора за НАТО бе практически замразен.

Превърна приятелска Канада в яростен противник и съсед с невиждан до момента отпор на държавниците и бойкот на гражданите върху американски стоки, обединявайки като никога канадското общество. Подобен ефект постигна и с южната си съседка Мексико.

Тръмп явно си мечтае за пълно единовластие в страната, което по собствено усмотрение да споделя или разменя частично с останалите единовластници в света, по думите му, хора които го уважават - Путин, Си Дзинпин, Ким Чен Ун. Всякакви правила, съюзи и международни организации само ограничават този негов стремеж, затова САЩ поетапно започна да ги напуска.

Тръмп си представя, че играе геополитически шах (взето от страницата му в Х) с десет хода напред, но на него доказано му липсва каквато и да е възможност за стратегическо мислене, дори и с чужда помощ. Наивна е идеята, че може да откъсне Русия от Китай, противопоставяйки се по този начин на най-големия си противник - зависимостите са прекалено големи - валута, енергийни източници, специални доставки и заобикаляне на санкции, а дори и споразумението на Русия със Северна Корея зависи от една дума на другаря Си. Още по-наивна е идеята, че изолирайки Америка от днешния глобален свят и вкарвайки я в някакъв сценарий от 19-ти век ще я направи по-велика.

До какво доведе случващото се

Във вътрешнополитически план се достигна до безпрецедентен удар върху американската държавност и институционална функционалност, като щетите вероятно ще продължат да се натрупват и трудно (и бавно) ще бъдат преодолени.

В началото оптимистичните пазари започнаха да реагират негативно на последните събития, а основните индекси трайно да падат и формират низходящ тренд.

Разделението в американското общество се задълбочи, но се забелязват първите признаци на “отрезвяване” на част от поддръжниците и избирателите на стария/нов президент, които са извън твърдото ядро на култа към Тръмп.

Във външнополитически план САЩ за рекордно кратък срок успяха да реализират изолационизма, проповядван от Тръмп и идеолозите зад него, прогонвайки всички свои партньори и съюзници.

Какво да очакваме

Във вътрешнополитически план се очаква включването на защитните механизми (check and balances).

В есе 10 от сборника “Федералистът” (1787), предназначен да обясни и помогне за ратификацията на новата американска Конституция, Джеймс Мадисън говори за човешката природа и лесната и очаквана поява на фракционизъм - разделенията в обществото, породени от различни интереси и идеологии и главно от икономически неравенства. Предвижда още тогава именно сценарий, при който една партия домогнала се до властта може да бъде завладяна от краен лидер, фракционист с уклон към диктатура. Затова Мадисън представя Републиката (представителната демокрация), като по-устойчива от чистата пряка демокрация. Описва основния механизъм, при който подобен процес може да бъде спрян. Или по-скоро - как да се преодолеят последствията от него, а именно чрез противопоставянето на другите власти. В момента Камарата на представителите и Сенатът са с републиканско мнозинство, като членовете на партията са се снишили в очакване на т.нар. праймърита (предварителни избори) през март идната година, за да запазят шансовете си за преизбиране. Но от друга страна очакваните избори за Конгрес през 2026г. са доста силен тест на президентския мандат.

Остава и съдът - независим и балансиращ инструмент. Първата бяла лястовица е факт - решение на Върховния съд, при което двама назначени от Тръмп съдии, републиканци, се присъединяват към своите колеги либерали и постановяват решение с 5:4 гласа, с което се размразява разплащането на 2 млрд. долара за предоставени чуждестранни помощи чрез агенция USAID - първата атакувана и закрита от Мъск. Дали администрацията на Тръмп ще признае подобни решения, вкл. на редица федерални съдии - предстои да видим.

Последният защитен механизъм е Втора поправка на Конституцията на САЩ - огромно количество от гражданите на САЩ притежават лично оръжие. Всички се надяваме до подобен сценарий да не се стига, но когато обикновеният избирател на Тръмп, работникът, фермерът, малкият предприемач разбере, че новото управление обслужва олигархията, а сметката се плаща от тях - реакцията може да не дочака изборните урни.

Войната в Украйна няма да приключи скоро.

От ден първи Путин не е готов на отстъпки. Играе си с Тръмп, като лесно получава желаното - валидация, възможност за участие на голямата сцена, формат на “великите сили”, които пак да си поделят останалия свят, шанс за премахване на санкции и ред други бонуси - например възможността да придобиеш американско гражданство за 5 млн. долара - измислено точно за руски олигарси.

Путин може да спре бойните действия единствено при изпълнение на всичките му изисквания, които с всеки изминал ден нарастват: предаване на частично окупираните украински области, при това изцяло, под руско управление, демилитаризация на украинската армия, неутралитет, никакви мироопазващи сили, премахване на санкции и т.н. и т.н. При всеки друг сценарий той няма да оцелее във властта или дори физически.

Украйна ще преживее много несгоди, но няма никакви признаци да се предаде. Подкрепата на Зеленски се увеличи след скандалите в Белия дом, а огромните жертви направени дотук няма да позволят нито на народа, нито на управлението да капитулира.

Европа се събуди и освен, че обяви пълна подкрепа за Украйна започна с първите мерки за собствената си еманципация от САЩ. Към нея се присъединиха Великобритания (дори с лидерска позиция) и Канада, подкрепа заяви дори и далечна Австралия.

Украйна може да спре бойните действия само при гаранции за сигурност, шанс за възвръщане на териториите, макар и не веднага, заплащане на репарации за възстановяване на страната, макар и косвено и в бъдеще.

Тръмп още не е достигнал мисловно до този тупик и вероятно скоро (надяваме се) ще разбере следното. Целите на Русия, Украйна и неговите собствени се разминават кардинално, като нямат пресечни точки или формула, която да реши противоречията дори с много компромиси.

Путин няма да спре войната. Украйна няма да се предаде. Нобеловата награда за мир ще отиде при друг.

Как точно ще реагира американския президент наистина не е ясно, защото тук може би основният фактор ще бъде личното му възприятие, усещане и емоционално състояние след осъзнаване на ситуацията. И кой колко ще го обиди или фрустрира.

Реалният изход от тази световна политическа и военна криза минава единствено и само през модела “мир чрез сила”. Пълна подкрепа и въоръжаване на Украйна, особено с авиация и ракети със среден обсег на действие, закриване на небето ѝ, изграждане на мощен военен алианс на Европа и приятели, независимо дали ще е във или извън рамките на NATO, вкл. с разполагане на ядрени оръжия в съседни на Франция държави. Методично отблъскване на руските войски до признатите граници на Украйна и принуждаването на Путин да седне на масата за преговори, но от позицията на далеч по-слабата страна. А това би могло да се случи едва в следващите години.

Още по темата

24/02/2025 Анализи и Коментари

Задава ли се американски неофашизъм?

Следете новините ни в GoogleNews