OffNews.bg

Първата олимпийска шампионка на независима Украйна: Идеята за бойкот на олимпийските игри е грешка

Първата олимпийска шампионка на независима Украйна Оксана Баюл рядко общува с медиите. Тя обаче се съгласи да говори пред УНИАН като основната тема на разговора беше решението на правителството в Киев да забрани на украинските спортисти да участват в състезания, на които са допуснати руснаци и беларуси. Както е известно на света няма прости решения, но този патриотичен популизъм по-скоро ще нанесе ущърб на украинския спорт, който и без друго страда заради войната.

Международният олимпийски комитет разреши участието на руснаци и беларуси, но под неутрален флаг и без използването на символиката на своите държави. Така спортистите от държавите-агресор ще могат да печелят шампионати, да взимат олимпийски квоти и да взимат пари.

В същото време при забрана за участие, украинците няма да трупат точки за предстоящата олимпиада. Реализацията на това решение ще остави световния спорт без украинския флаг и химн, а спортистите - без олимпийска надежда. Тежкият труд в тренировките ще се окаже отишъл на вятъра. Така Баюл, която е първият олимпийски шампион на независима Украйна от Лилехамер 1994 във фигурното пързаляне, се оказва повече от интересен събеседник. В момента тя живее в САЩ, има дъщеря и американски съпруг.

- Какво мислите за инициативата на министъра на спорта Вадим Гутцайт на правителствено ниво да бъде забранено на украинските спортисти да участват в състезания заедно с руснаци и беларуси?

- Ще кажа, че това е грешка. Сега не е времето сами да се вкарваме в ъгъла и да пропускаме възможности да развеем украинското знаме. Особено в предолимпийска година. Аз години наред съм се трудила от 6 до 20 часа и съм минала през огън и лед. Още си пазя екипировката от 1994 година. Тогава бях на 16, сега съм на 45. Тогава независима Украйна за първи път изпрати самостоятелен отбор на олимпийски игри. Условията за живот и тренировки не бяха лесни в гладните 90 години.

Пари нямаше не само за спорта. Когато сега чувам спортистите да казват, че няма пари за спорта, но аз съм виждала какво е да няма. Все пак спечелихме първата си олимпийска титла и когато на ледената площадка в Лилехамер прозвуча украински химн, цялата нация се изпълни с чувство за гордост. Независимо, че живея в щата Луизиана, аз продължавам да се вълнувам от украинския спорт и моята Родина и не мога да мълча. Категорично съм против бойкот, защото сами се лишаваме от възможността да изпитаме отново тази гордост - да прозвучи химна на олимпиада. Решението на МОК е разочароващо, но нашата реакция като държава е прекалена. Да се направи политически бойкот както сториха в САЩ.

Спортистите отидоха в Пекин през 2022, но официалните лица си останаха вкъщи. На трибуните руският и китайският президент стояха само. Излизането на нашата делегация с високо развяното знаме беше приятно за гледане. Животът на спортиста е кратък, някои може да имат една въможност за участие. Освен това как ще си изкарват прехраната при подобна забрана.

- Защо се появи тогава това предложение. Самият Гутцайт е бивш олимпиец и познава проблемите?
- Мисля, че не е премислил добре това предложение. Такъв бойкот може да има и юридически последствия и да "минира" и участието ни на следващата олимпиада в Италия през 2026 година. Как ще се върнем в олимпийския спорт и не правим ли услуга на агресорите? Въпреки, че твърдят, че участието под неутрален флаг било унижение, руснаците ще използват тази платформа да рекламират мнимото си величие. Ние трябва да използваме всяка възможност да покажем, че сме по-силни и ще победим. В САЩ темата с нашия бойкот също намери отзвук в големите медии. В общи линии им е безразлично, това си е наш въпрос. Според мен Гутцайт не се справи с политическата задача да попречи на допускането на руснаци и беларуси и сега прикрива своето фиаско.


- Реалистично ли беше постигането на тази задача?
- Не знам в крайна сметка какво са правили, с кого са разговаряли, какви писма са писали. Отдавна се знаеше, че се подготвя връщането на руснаци и беларуси и това не е изненада за Гутцайт. Неотдавна тук в САЩ Елина Свитолина каза, че ще използва всяка възможност да прославя Украйна. Когато се появи информацията за готвен бойкот, още в същия ден тенис асоциацията разреши на неутрални спортисти да участват на Уимбълдън. Свитолина не се отказа, събра 100 000 долара за украинския си фонд, заработи точки, които ще я пратят на олимпийски игри.

- Защо украинският спорт проявява пасивност, няма резки изказвания по темата със забраната?
- С когото и да разговарях, казва, че чакат финалното решение на МОК дали да бъдат допускани на Париж 2024 спортисти от терористичните държави. Когато то излезе и ние обявим бойкот, тогава вероятно много федерации и спортисти ще реагират. Мисля, че не е късно да се откажем, а ако някой отделен спортист или федерация реши да бойкотира - тяхно право е.

- Как мислите, че повлия войната на нивото на подготовка на нашите спортисти? Някои напуснаха страната, други се върнаха вече?
- Когато започна войната получих много позвънявания в Америка от клубове с молба да им намеря спортисти. Търсех хора с предложения за клубове в Европа, САЩ. Всички отказваха, никой не искаше да изостави семейство, родители и т.н. Някои избраха чужди клубове, но те все пак продължават да представят Украйна. Трети пък отидоха на фронта, четвърти използват популярността си да събират пари. А по въпроса за нивото на подготовката ще ви разкажа една история. Малко след начолото на войната нашите фигуристи решиха да отидат на световното. През април-май който както може стигна до Полша, там ги приеха със семействата им и след това отидоха на първенството. Всички говореха само за тях, на трибуните имаше стотици знамена. Те сами почувстваха, че така най-добре са изпълнили дълга си пред Родината. Върнаха се обратно в Полша. Предложих им да останат в Америка, но те отказаха.

- А не иска ли министерството с този бойкот да прикрие провала на подготовката на украинските олимпийци в последните години? Гутцайт освен министър, е и шеф на Националния олимпийски комитет и отговаря еднолично за подготовката на нашите атлети. Така ще "замете" своята лоша работа.
- Не знам, не съм министър и това не е моя работа. Но наблюдавам случващото се като човек, който разбира от спорт и не съм враг на своята Родина. Всичко може да е, но в крайна сметка е неправилно. Трябва да се отиде. Никой зад кулисите не трябва да се радва на нашето отсъствие.

- Половинката на прессекретаря на руския президент Дмитрий есков Татяна Навка, която беше наша сънародничка в миналото, каза, че никой няма и да забележи отсъствието на украинците. Как бихте коментирали подобно изказване?
- С Татяна Навка започнахме заедно спортния си път на леда в Днепър, когато бях на 3,5 години. Майките ни бяха най-добри приятелки. Знам коя е и каква е. През 90-те години много руски спортисти тренираха в Америка и участваха в шоу програми. Тя живееше недалеч от мен, но така и не намерихме общ език. Сега излиза и казва "Спортът вън от политиката". Тя не е глупава, на 47 години е и прекрасно разбира, че всяко нейно изявление е елемент от пропагандата. Държавата финансира с кървави пари нейното ледено шоу.

- Навка от малка ли мрази украинската си родина?
- Тя е бизнесмен, отива там, където плащат. Така най-просто мога да я охарактеризирам. Представяла е и Беларус, после прескочи в Русия. В Америка имаше отлични условия, но когато от Москва й предложиха да прави ледени шоута, събра багажа с мъжа си и заминаха. Обича повече парите, отколкото морала. Сега се смята за рускиня. През 90-те години в американското шоу на великия продуцент Том Колинс "Шампиони на леда", което руснаците прекопираха, участваха много техни фигуристи. Но даже и в това шоу, те винаги се движеха в една компания. Аз бях най-млада и за тях не бях човек, достоен за тази компания. Винаги са се отнасяли с мен като с човек втора ръка.

-А защо, как мислите?

- В този момент бях спечелила олимпийските игри за Украйна. Те бяха от СССР или Русия, а аз станах шампионка за Украйна. Това витаеше във въздуха. Чувстваха, че за тях бях и ще си остана трън в петата. Особената ми "любов" към Русия започна още през 2006 година. Тогава руският фигурист Иля Авербух ме покани да участвам на леденото шоу на Червения площад. Беше ужасен студ. Аз трябваше да участвам в рокля без ръкави. Просто онемях от студ. Оплаках се на Иля, а той ми отговори следното - "Ти си станала вече американка, забравила си как се работи тук".

"Каква американка съм станала, просто защо така издевалствате над хората", му отговорих. Не все пак участвах. На трибуните беше съветската треньорка Татяна Тарасова. Поздравих я. Вместо да ми благодари, че съм дошла, та промърмори, че е можело и по-добре да карам. После ми дадоха хонорар в долари, които не мога да прекарам през митницата. Още от 2006 година изпитвам неприязън и никога не съм работила с Русия повече.

- Кажете, а защо ви нямаше на 30-годишнината от обявяването на независимостта на Украйна. Все пак сте символ на едно от най-големите постижения на независимостта?
- Не бях поканена. Просто не са се сетили, не мисля, че има нещо скрито. Може и да са решили, че няма да ми е интересно това събитие. Аз обаче очаквах да ме поканят.

- Тогава се появи новината, че сте се отказали от украинското гражданство...
- Това беше свързано с отсъствието ми от това събитие. Това не е вярно. Пазя си украинския паспорт, но проблемът е, че е изтекъл.

- С какви проекти се занимавате сега?
- Сега целият ми живот е семейството. Толкова дълго вървях към това. Родих дъщеря си на късна възраст. Винаги съм искала да имам дете. Вече я заведох за ръка на пързалката. Тя е много творческо дете - пее, рисува, кара кънки. Искам да й дам възможност сама да реши, с какво иска да се занимава, аз просто ще й покажа различните възможности.

- В заключение какво бихте казали на украинския народ в седмицата на Великден?
- Слава на Украйна! Слава на героите! Победата ще бъде наша.