Времето на вайбър консултациите отмина, на ход е телемедицината

Времето на вайбър консултациите отмина с пандемията, но затвърди необходимостта от нов тип общуване между лекар и пациент. Колко развита е телемедицината у нас, какво трябва да свърши държавата, за да има адекватна дигитална здравна услуга и добра дестинация ли е България за медицински туризъм коментираме със Светлана Съботинова, експерт в областта на дигиталните услуги в здравеопазването.

Има ли медицина в телемедицината? Колко развита е тази здравна услуга у нас, г-жо Съботинова?

В дигитализиращият се свят все повече се признава използването на информационни и комуникационни технологии като необходимост в здравния сектор. Тези технологии са от съществено значение за разходната ефективност на здравните услуги, това важи за всяка държава в европейски и световен мащаб, както и за подобряване на ефективността на самите здравни системи. Защото това е най-скъпата услуга в цялото предлагане при пазарните икономики. Здравето е най-скъпо и всяка държава търси начини за оптимизация и ефективност. С телемедицината, като част от електронното здравеопазване, могат да се постигнат такива ефекти. Според дефиницията на Световната здравна организация (СЗО) електронното здравеопазване съдържа форми на информационни и комуникационни технологии в сектора. Правилното им използване гарантира целостта на здравната информация на пациента, а това е ключов фактор за осигуряване на правилните грижи и услуги.

Какви са предимствата на дигиталната медицина?

Предимство новите технологии в здравеопазването е тяхната гъвкавост. В най-разпространените решения в телездравето е осигуряването на грижа от разстояние, което означава, че хора в отдалечени райони, с ограничен достъп до здравеопазване, могат да получат медицинската помощ, от която се нуждаят. Това спестява време, пари и пътуване както на лекари, така и на пациенти. Всеки от нас, особено през последните две години, е имал отдалечен достъп до личния си лекар или до специалист заради ковид пандемията. Ако преди този период имаше страхове и резерви спрямо този тип комуникация пандемията доказа нейните преимущества. Разбира се, никой не изключва прегледа на живо, по-скоро става дума за последващи консултации с лекарите.

Може ли в нашите условия да се осъществи нормална комуникация със здравния специалист?

Съществуват частични решения в опит да се осигури въвеждане на електронна здравна услуга у нас, но без цялостна концепция за разработване на модел, който да обедини различните решения в едно цяло. През последните 2 години се създадоха различни приложения, но няма цялостен интегриран модел и верифициране в областта на профилактиката, здравния туризъм в България, който да подобри качеството, ефективността и достъпа до здравеопазване.

Големите предизвикателства в медицината, както през ковид пандемията, могат да се преодолеят единствено с въвеждането на такъв тип дигитални услуги. За реализирането на тази идея трябва да се работи в рамките на ЕС и отвъд границите му. Дали сме готови? Това е предизвикателство за всяка система. Навлизането на този тип дигитални решения в здравеопазването повишава изискванията към медицинския персонал. Докато младите специалисти са склонни да развиват дигиталните си умения, немалка част от останалите здравни служители имат нужда от насока, обучение и подкрепа. Затова въвеждането на обучение по дигитално здравеопазване в университетите е все по-необходимо. По отношение на крайния потребител – всеки от нас използва различни дигитални устройства. Ние отдавна сме готови за такъв тип комуникация. От гледна точна на техническата обезпеченост България е една от държавите с най-качествен интернет.

Не ощетява ли този вид здравна услуга връзката лекар-пациент? Какви са предимствата на това общуване?

Винаги, когато се въвежда нова услуга, има позитиви и негативи. В конкретния случай позитивите са по-скоро повече. Контактът между лекар и пациент не се ощетява, а става много по-лесен. По-лесен е достъпът до лекуващия специалист, създава се възможност за оптимизация на времето. Дигиталните услуги не изключват физическия преглед.

Според проучване сред лекари специалисти 55% от провежданите от тях консултации не изискват физически преглед. Разбира се, има специалности, при които това не е приложимо, напр. при офталмолозите. Но тези данни са от обобщена информация, по статистика, с която разполагам. Проследяването на пациентите в реално време може да се осъществи с различни приложения и крайни устройства: те дават данни за показателите им, особено при хора с хронични заболявания, например при диабет. Мониторингът чувствително се подобри през последните години.

Могат ли резултатите от телемедицината да се интегрират в Националната здравноинформационна система (НЗИС)?

На развитието на този портал бе даден тласък през пандемията. Като функционалности до края на годината е заложено да приключи въвеждането на е-направление, е-хоспитализация, е-пациентски листи, е-преглед, е-имунизации. Електронното досие и електронната рецепта вече са въведени, макар и с технологични проблеми при интеграцията на болничните софтуери към системата. Но това са неща, които се отстраняват в рамките на заложените срокове и се проследяват от страните. Ако се използва този потенциал, може да се предостави повече информация към пациентите, така че те да бъдат проактивни към своето здраве. Може да се подобри достъпът до медицински съвети и лечение и да се повиши ефективността на здравната система.
Това е заложено. Просто трябва да се следват стъпките. Независимо от политическата обстановка трябва да има последователност в изпълнението на тази програма.

Предполагам, че дори в този несъвършен вид пациентът може да даде достъп до здравните си данни на лекаря специалист?

Пациентът може да даде достъп на лекаря до здравните си данни, но разбира се трябва да има нива на достъп, всичко да е регламентирано, за да могат да се защитят от една страна медицинските данни на пациента, от друга страна лекарят, който прави консултация или нанася съответните данни в системите. Това е заложено, въпрос на време е да се случи.

На какъв етап е регулацията в телемедицината, как е уредено заплащането на здравните услуги?

Към момента това се прави през съответните приложения от частния бизнес сектор. Предстои актуализация в съществуващата нормативна уредба - в Закона за здравето, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В това отношение тя изостава, а има европейски изисквания, които не сме покрили.

Как са защитени правата на пациентите и лекарите в момента?

Регламентирано е какъв тип данни се подават към съответния здравен портал. Той трябва задължително да има права за администриране на лични данни, както на пациента, така и на лекаря. Осигурява се защитена среда, в която лекарят и пациентът могат да осъществят консултация. Не говорим за вайбър или друг тип социална комуникация.

Регламентирано е изпращането на медицински документи, даването на отговор от лекаря специалист. Минимизирани са рисковете от изтичане на информация. Въпреки това има какво да се желае, тъй като държавата трябва да създаде възможност за интегриране на създадените портали към НЗИС.

Споменахте по-рано за здравен туризъм. Какво имате предвид?

Той е интересен за страната ни като възможност чуждестранни пациенти да се лекуват при наши специалисти. Имаме изключително добри болници, в които могат да се извършват операции, лечение на хронично заболяване. Липсва цялостна стратегия, но вече има наченки и в тази посока. Имаме много добре подготвени специалисти, добра материална база в лечебните заведения. Освен това разполагаме и с достатъчно хотели, които също са важен елемент, за да ни избере медицинският турист за здравна дестинация. Ние трябва да имаме пълният пакет от услуги. Много популярна дестинация сме например за дентални услуги. Офталмологичните операции също са търсена здравна грижа от медицинските туристи. При тях е ефектът е видим много бързо - пациентът си тръгва с коригирано зрение след около седмица. Изградена е цялостна верига от здравни услуги – логистика - интервенция - последващ контролен преглед. Това вече е е отиграно, но трябва да има национална политика, за да може да се разгърне в мащаб.

В Турция например медицинският туризъм е национална политика. Там изграждането на здравни портали, създаването на компании за посредническа дейност се поощряват, въпрос на добра воля е това да стане у нас. Това ще подпомогне и туризма в България с разширяването на медицинския и спа туризъм.
Българинът също е много важен здравен турист, тук вече говорим за вътрешен туризъм. В София са съсредоточени най-големите лечебни заведения с най-добра апаратура, с ново поколение технологии, обучени специалисти. Много сериозен е и потокът от българи, които живеят в чужбина. Те идват в България за профилактични прегледи, зъболечение и други интервенции, от които имат необходимост. Те са и най-добрите проводници на качеството на нашите здравни услуги в чужбина.

Светлана Съботинова има над 19 години професионален опит във водещи за страната браншове Здравеопазване и Телекомуникации. Предприемач и изследовател. Създател е на здравна платформа. Като част от портфолиото на услугите, които развива е медицински туризъм в България. Притежава практически опит в създаването на бизнес стратегии, маркетингови кампании, бюджетиране и обезпечаване на проекти и услуги. Има придобити образователни степени магистър по „Медицинската апаратура и оборудване” от ТУ, Варна и магистър „Публична администрация – Здравен мениджмънт” от УНСС, гр.София. Светлана Съботинова е докторант към УНСС, София, дисертационния труд е в областта на дигиталните услуги в сферата на здравеопазването.