OffNews.bg

Страхувах се, че децата ми губят майка си, но животът ми се върна

„Когато чух диагнозата, се ужасих. Плаках през цялото време. Надявах се, че не е това. Хората свързват Паркинсона с тремора, но той е нещо много по-страшно. Застиваш и нищо не подлежи на контрол в тялото ти, нищо. Не можех да се облека в някои моменти, да си обуя обувките, да направя крачка. С пълното съзнание усещаш, че отпадат функции от теб. Животът ми се разпадаше, страхувах се, че децата ми губят майка си“, спомня си учителката от Нови Пазар Маргрет Добринова.

Заедно със своя лекар – доц. Красимир Минкин, тя участва в кампанията „Открито за Паркинсона“ на Института за здравно образование. Видеоистории показват съдбите на пациенти с напреднал Паркинсон, които живеят с дълбока мозъчна стимулация (ДМС). Те разказват за промяната, която настъпва в живота им след прилагането на този съвременен метод.

Маргрет е една от най-младите пациентки с Паркинсон в България, на която е приложен методът. Той представлява имплантиране на невростимулатор, който подава електроимпулси към мозъка и премахва неприятните усещания на болестта.

„Устройството действа по подобие на пейсмейкъра за сърце, но с тази разлика, че електродите не отиват до сърцето, а до мозъка. Около 90-95% от пациентите са много доволни от метода, като в някои случаи е феноменално – човек, който не е можел да отиде на пазар, или да се придвижи от едната стая, до другата, може не само да се грижи за себе си, но и отново да работи, да стане активна част от обществото. Защото големият проблем при тези пациенти е „замръзването“ – то е травмиращо, унижаващо, пречи на нормалния им живот“, разказва доц. Красимир Минкин, неврохирург в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София.

Точно това се случва и с Маргрет. Тя се връща към професията си на учител, отново може да държи химикала, отново може да пише на дъската.

„Предадеш ли се, загубен си. В лицето на доц. Минкин аз намерих спасението. Събудих се след операцията абсолютно здрава. Днес – ето, нямам тремор. Животът ми се върна, отново мога да пея, да изляза с приятелки, без да се притеснявам, че мога да „замръзна“, споделя Маргрет. И призовава всички пациенти в нейното състояние да си дадат шанс и ако са подходящи за дълбока мозъчна стимулация, да се подложат на нея без колебание.

Критериите един пациент да бъде подложен на ДМС са заболяването да е поне от 5 години и лекарствата вече да не действат. Преди операцията се извършват редица тестове и изследвания от екип невролози и невропсихолози, за да се види дали стимулацията ще има нужния ефект. Възрастта на пациента също има значение – в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ не извършват имплантацията на пациенти над 75 години.

„Самата имплантация има няколко етапа, най-важното е да се знае, че не е някаква болезнена, не е и голяма неврохирургична интервеция. Ние забавяме болестта, ние не я спираме. Все още не е измислен метод, който да спре паркинсоновата болест. Но ако сте на мястото на пациент с Паркинсон, това е огромна полза – ако човек може да спечели десет години, в които да живее много, много по-добре, отколкото без ДМС“, добавя доц. Минкин.

Операцията се покрива от Здравната каса, след близо шестгодишна битка на лекарите за реимбурсацията ѝ. По данни на НЗОК, пациентите с Паркинсонова болест у нас са 15 000. Новодиагностицираните пациенти са близо 1300 всяка година. 90% от тях са над 65 години, като жените са по-засегнати от мъжете.