OffNews.bg

Ще изхвърли ли България над 1 милион ваксини срещу коронавируса?

Колко от наличните дози ваксини срещу коронавирус ще трябва да бъдат изхвърлени или дарени става все по-актуален въпрос предвид слабите нива на ваксинация у нас. 

Към 12.07.2021 г. страната ни разполага с 1 695 552 дози от ваксината на Pfizer-Biontech, 224 500 дози от ваксината на Moderna,  690 650 дози от ваксината на Astra Zeneca и 172 010 дози от ваксината на Janssen, съобщава Министерството на здравеопазването в отговор на запитване на OFFNews.

Срокът на 70% от тези количества ще изтече най-късно в края на октомври, а 94% от всички налични сега ваксини ще са негодни до края на годината.

Източник: МЗ

През юли изтича срокът на годност на 22 360 дози от oксфордската ваксина и на 20 дози от иРНК ваксината на Pfizer-Biontech. 

В края на август, ако не бъдат употребени, дарени или препродадени, ще трябва да бъдат бракувани 107 322 дози от ваксината на Pfizer-Biontech, 100 дози от другата иРНК ваксина на Moderna. Също през август изтича срокът на годност на най-голямото количество ваксини на Astra Zeneca - 339 490 дози.

През септември още 1 223 178 дози Pfizer-Biontech губят годността си, това ще се случи и със 57 600 дози от oксфордската ваксина.

Общото количество ваксини с изтекъл срок на годност през октомври е 638 190 дози. От тях - 365 040 са на Pfizer-Biontech, 1 950 на Moderna и 271 200 на Astra Zeneca.

В последните два месеца на годината - ноември и декември губят годността си още 222 450 дози от иРНК ваксината на Moderna.

Срок на годност на наличните ваксини

Източник: МЗ

Единствената ваксина, с която би разполагала страната ни през януари идната година (не отчитаме възможността за нови доставки в последните месеци на 2021) е еднодозовата Janssen, 172 010 дози от която са със срок на годност до края на февруари 2023-a.

Единственото договорено дарение на ваксини до момента е с Кралство Бутан. На заседание на правителството миналата седмица беше приет проект на Тристранно споразумение за предоставяне на 172 000 дози от ваксината Astra Zeneca между двете страни и компанията-производител.

Както по-рано служебният здравен министър уточни, подобни споразумения изискват време, тъй като освен договореност между държавите е необходимо и съгласие от фармакомпанията, произвела ваксините. Любопитен факт, е, че Бутан има близо 50% имунизационно покритие срещу коронавирус, докато в страната-дарител, т.е. у нас, този процент е около 16%.

Според данните на Европейския център по превенция и контрол на заболяванията напълно ваксинирани срещу коронавирус у нас са 15,60% от населението над 18-годишна възраст, а ваксинирани с поне една доза - 17,4%. Това не просто отрежда последно място на страната ни. Повечето държави са с десетки проценти напред, а с много сериозна преднина на предпоследния в таблицата Румъния, където имунизирани са 29,70% от населението на на възраст 18+.

Източник: Европейски център по превенция и контрол на заболяванията

Обезсърчителни за България изглеждат и данните за получилите поне една доза ваксина в ЕС - 17,40% от хората над 18 години са с първа доза. Малката разлика от напълно имунизирани и получили първа игла показва, че в момента у нас се поставят основно втори дози и едва 1,8% са се ваксинирали в последните седмици. За сравнение с един от "отличниците" по имунизационно покритие - Белгия - напълно имунизираните в тази страна са 53,10% от възрастното население, а с поне една доза са 80,60% от хората на 18+ години.

Източник: Европейски център по превенция и контрол на заболяванията

Още по-обезкуражаващи са данните за ваксинационното покритие на здравните служители. Страната ни е на традиционното последно място със 20,20%, а в Дания, която е предпоследна по този показател, ваксинираните медицински лица са 68,70%. Със 100% покритие са Чехия, Унгария, Исландия, Ирландия, Малта. Близо до тях е Испания. Дори в Румъния, с която често се сравняваме, имунизираните здравни служители са 92,20%. Това може би е най-красноречивото доказателство за тоталната непопулярност на COVID-ваксините у нас.

Предвид количествата ваксини, с които страната разполага, трайността на основната част от тях и имунизационното покритие у нас, OFFNews запита МЗ и какво е платила държава за препаратите, чиято годност изтича основно до октомври 2021 г.

Какво ни отговориха от здравното министерство:

Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID–19 (обн., ДВ, бр. 71 от 2020 г.) предоставя мандат на Европейската комисия да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини с техните производители („Advance Purchase Agreement“).

Република България участва в шест Споразумения за предварителна покупка (АРА) за разработване, производство, опции за приоритетно закупуване и доставка на успешна ваксина срещу COVID-19, сключени между Европейската комисия и производителите на лекарствени продукти. Споразуменията съдържат предварителен график за доставки, който отразява общия брой дози за съответната държава, разпределени по тримесечия.

Споразуменията съдържат клаузи за конфиденциалност, които се прилагат по отношение на информацията за цените и срокове на доставка. Във връзка с други подобни запитвания Министерството на здравеопазването изпрати две писма (на 23.12.2020 г. и 05.01.2021 г.) до Европейската комисия чрез Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел с искане да получи писмено съгласие/отказ, както от самата Европейска комисия, така и от производителите по въпроси, касаещи информация от сключените споразумения. Позицията на Европейската комисия е следната:

„Договорите следва да бъдат защитени от съображения за поверителност, което е оправдано предвид силно конкурентния характер на пазара в световен мащаб. Всички дружества изискват тази чувствителната търговска информация да остане поверителна между страните по договора. Това се прави, за да се осигури защита при преговори, които са чувствителни по своя характер, както и на свързана с дружествата информация, като например финансова информация и планове за разработка и производство. Разкриването на чувствителна търговска информация би подкопало и процеса на възлагане на обществени поръчки и потенциално би имало сериозни последици за способността на Комисията да изпълнява отговорностите си, залегнали в правните актове, които са основанието на преговорите.“