Пулмолог: При завишени нива на серен диоксид не излизайте навън и не проветрявайте. Маските не помагат

Д-р Радослав Билюков, дм, е пулмолог в Отделението по белодробни болести на УМБАЛ "Александровска". Във връзка с обгазяването със серен диоксид в Перник разговаряме с него за здравните рискове при високи концентрации на серен диоксид във въздуха и начините да се предпазим от въздействието му.

Д-р Билюков, какъв дразнител е серният диоксид и как реагира дихателната ни система при високи концентрации на този газ във въздуха?

Първо трябва да кажем, че серният диоксид на стайна температура е безцветен газ, който има много остра, задушлива миризма. Тя се усеща от хората дори при ниски концентрации. Важно е да се спомене, че той е по-тежък от въздуха, пада в ниските части, особено в обстановка на безветрие и мъгла, каквито има в момента.

Най-честият начин на експозиция на серен диоксид е вдишването му. При контакт с лигавицата серният диоксид реагира с влагата, която се намира там, и образува сериста киселина, която има силно дразнещо действие. Най-честите симптоми са дразнене на носа, кихане, дразнене на гърлото, кашлица, свиркане в гърдите, затруднено дишане.

Дразненето на дихателните пътища зависи от концентрацията на газа във въздуха и от времето на експозиция (въздействие). За да минимизираме ефектите върху дихателната система, би трябвало да съкратим престоя в замърсената среда.

Как реагират хората от уязвимите групи?

При по-уязвимите групи, при пациенти с хронични белодробни заболявания, като бронхиална астма, хронично обструктивна белодробна болест (ХОББ), и по-ниски концентрации могат да доведат до тежка реакция, която да се изразява в бронхоспазъм, астматични пристъпи и др. При по-тежките случаи, при по-голяма концентрация може да се развие пневмонит, а при отравяне с големи концентрации - белодробен оток.

Най-предпазливи трябва да бъдат белодробно и сърдечносъдово болните, както и децата, тъй като тяхната незряла дихателна система е по-уязвима. Освен това, чисто от физическа гледна точка, те имат по-нисък ръст, а както казах, серният диоксид се утаява в по-ниските слоеве на помещенията.

Какви предпазни мерки можем да вземем?

Важно е да се знае, че в този случай маска, шал и подобни предпазни средства не помагат по никакъв начин, защото това е газ, който не може да бъде спрян от такива средства. Единственият начин да избегнем контакта с него е да намалим престоя си на открито, да не проветряваме помещенията, докато са налице завишени стойности на този газ във въздуха.

Важно е да се каже, че хората трябва да бъдат своевременно информирани за състоянието на въздуха и за концентрацията на серния диоксид - дали е над нормата и колко над нормата, защото това определя кои биха били застрашени. Освен хронично болните, симптоми могат да имат и напълно здрави хора.

Друго, което можем да препоръчаме, е в подобна ситуация, при престой на открито, да не се практикуват физически дейности, които могат да доведат до учестено дишане, тъй като това увеличава контакта с газа.

Кое време от денонощието е най-опасно? Има ли подобна зависимост?

Разбира се, периодите от денонощието, когато има безветрие, когато мъглата е най-гъста вероятно са и с най-висока концентрация на газа във въздуха.

Какви увреждания, дори при напълно здрави хора, може да причини този газ при по-продължително въздействие?

Има по-чувствителни хора, които, въпреки че нямат хронични заболявания, могат да усетят въпросните симптоми - дразнене, кашлица, кихане, дори задух и свиркане в гърдите. Дългосрочните ефекти на газа върху дихателната система зависят от концентрацията и времето на експозиция.

Първо, няколко дни не са достатъчно дълъг период, за да говорим за дълготрайно въздействие, и второ, за серния диоксид не се счита, че има канцерогенен ефект или че води до някакви морфологични промени в белия дроб при такива ниски концентрации. Разбира се, ако има отравяне, нещата са съвсем различни.

Какво препоръчвате на хронично болните си пациенти в такава ситуация?

За пациентите си препоръчваме това, което препоръчваме и на всички хора - по възможност да съкратят престоя си навън, да стоят в помещение и да не проветряват, поне докато траят периодите на изразено безветрие. В случая имаме не само серен диоксид, а комбинация от фактори – и фини прахови частици, и други газове в състава на смога, да не говорим, че сме в период на повишена заболеваемост от респираторни инфекции.

В такива случаи хората стават по-чувствителни към инфекциите. Един раздразнен и възпален дихателен тракт има нарушена естествена защитна бариера срещу бактерии и вируси, така че се създават по-благоприятни условия за развитие на инфекции.