Проучване: Всеки втори с ХИВ, потърсил медицинска помощ, е получил отказ

Всеки втори с ХИВ, потърсил медицинска помощ, е получил отказ – най-често от стоматолог, показват данни от непредставително проучване на CheckPoint София, проведено през 2021 г.

Проучването е анонимно, непредставително сред 106 българи, които живеят с ХИВ, от които 92 мъже и 14 – жени. Данните показват, че при всички инфектирането е настъпило по сексуален път.

90% от анкетираните пациенти се проследяват в Отделението за придобита имунна недостатъчност към СБАЛ по инфекциозни и паразитни болести, София.

Данните от проучването показват още, че 94% от пациентите са стартирали прием на терапия до 20 дни след потвърдителния резултат. 86% от пациентите приемат един път дневно антиретровирусна терапия в една таблетка, а останалите – в 2 таблетки.

72% от пациентите на терапия са считали, че ще имат сериозни странични ефекти от лечението преди да стартират лечението. Такива обаче не са регистрирани при нито един от тях.

„Стартирането на терапия за ХИВ максимално бързо след положителния резултат е общо усилие както на здравния ни център, така и на екипа на доц. Нина Янчева от отделението в столицата. Ефектите от ранното започване на терапия за ХИВ в дългосрочен аспект за пациентите и обществото са повече от значими – благодарение на терапията пациентите не се разболяват и живеят с нормална продължителност на живота, могат да имат здрави деца и не предават вируса. Така пречупваме хода на близо 40-годишната пандемия у нас“, коментира Елена Биринджиева, ръководител на здравния център CheckPoint София.

26 от пациентите, участници в допитването, посочват, че са открити с ХИВ в късна фаза и са имали влошен имунен статус. Късното диагностициране се дължи на притеснението от изследването, на липсата на възможност за анонимно тестване (особено в малките населени места в страната), както и на страха от очаквания резултат. Практиката на здравния център CheckPoint София показва, че все повече пациенти с ХИВ се откриват в по-късна фаза на инфекцията и са живели дълго с нея, преди да стартират лечение.

Впечатление прави, че близо 58% от всички участници не са били запознати с инфекцията преди да бъдат диагностицирани с ХИВ, като са били на мнение, че продължителността на живота е много малка. Едва 30% са имали информация за ефикасността на съвременното лечение. 64% от пациентите споделят за преживяване на шок от диагнозата, 42% посочват, че са имали депресивни симптоми. Само 2% са потърсили емоционална подкрепа от професионалист.

Към момента на инфектиране с ХИВ всеки трети от участниците в допитването е имал постоянен партньор. След диагнозата едва при 5% е настъпила раздяла, като останалите са продължили заедно, независимо от диагнозата. Повече от 80% от неинфектираните партньори са стартирали PrEP – терапия, която предотвратява инфектирането с вируса.

Само 21% от участниците в допитването са споделили за ХИВ статуса си с близки, роднини и членове семейството. Най-много от участниците в допитването (52%) са разкрили за първи път за заболяването си пред приятели.

Масово живеещите с ХИВ не споделят за своя статус с лекарите извън ХИВ секторите, поради страх от отказ от грижи. От разкрилите статуса си пред здравни работници (25%), всеки втори е получил непряк отказ от лечение, като най-често такъв дават стоматолозите.

Отношението на лекарите извън ХИВ секторите към пациентите, живеещи с вируса е най-сериозното предизвикателство, което споделят участниците (86%) в анонимното допитване. Заедно с липсата на медицинска грижа за съпътстващите заболявания (за 79% това е предизвикателство) се оформя значителен процент на притеснените от стигмата в медицинската система пациенти, живеещи с вируса.

64% от участниците в допитването посочват, че се притесняват от дефицит на лекарства, а за 84% проблем е редовното проследяване на вирусния товар.

Доставката на лекарства и изследването на вирусен товар се регулират с държавни обществени поръчки, а тяхното ненавременно стартиране, както и провалите в хода на процедурите, поставиха в риск от липса на терапия повече от 500 българи с ХИВ през 2020 г. и над 1000 българи, за които не беше извършвано изключително важното проследяване на вирусното натоварване.

Близо половината от живеещите с ХИВ, участници в допитването, посочват като предизвикателство и липсата на безплатна психологическа подкрепа, което поставя сериозно въпроса за емоционалната грижа за пациенти, живеещи с тежки диагнози, които се лекуват в българската здравна система.