Проф. Емил Паскалев: В условията на пандемия ние приемахме пациенти, трансплантирани в Турция

Продължава от 2 стр.

През 1969 г. в Александровска болница е направена първата успешна бъбречна трансплантация. Казвате, че има висока преживяемост – период от 20-30 г. Това прави ли я рутинна?

Най-големият опит е в бъбречната трансплантация. Тя първа е започнала. Бъбрекът е най-имуногенният орган. Преживяемостта на трансплантирания бъбрек е достатъчна, за да има пациентът нормално дълъг живот. Постигнали сме преживяеост над 30 г. с трансплантиран бъбрек, има трансплантирани жени с по две родени здрави деца.

Какво се е случило през 1999 г., че са направени над 90 бъбречни трансплантации и досега този рекорд не е подобрен?

През 1999 г. се даде възможност да се реализира ентусиазмът на специалистите. Имаха много голямо поле за работа и го доказаха. Но сега ентусиазмът изгоря. Харчовете са много повече, отколкото това, което се получава.

Оттук нататък как ще се трансплантира – каква перспектива виждате, ако не е този вирус ще е друг?

Все ще се намерят неща, с които да се оправдаваме. Сега характеристиката е сериозна, това трябва да е стимул, ако сме загубили период, в който не са правени трансплантации, в следващ период трябва да има повече, а това няма как да стане, ако имаме рестрикции.

Излиза, че тези два месеца, в които не можеше да се трансплантира, не са променили коренно картината на трансплантациите у нас. Разбрах, че е имало една донорска ситуация.

Бяха два донора, на които органите са предоставени навън. Но не съм сигурен. Органите са предоставени навън, а не могат да се използват тук. В същото време целият свят е в пандемия, но някъде трансплантират.

Как става това, проф. Паскалев? Аз не мога да разбера тази логика.

И аз не мога да я разбера. Може би някъде има хора, които са наясно, но не мога да ви кажа.

Кажете в края на разговора ни, за да не стигаме до клиниката, как да пазим бъбречното си здраве?

Много се говори за болести, особено за сърцето, то е важно наистина, защото ако спре, загиваме, но трябва да се знае, че заболеваемостта на бъбреците не е по-малко опасна. Ако един бъбрек страда – страда абсолютно всичко, по тежък, продължителен начин, с много лекарства, с много ниско качество на живот, което товари страшно много финансовата система на една държава – 13,94% са с хронично бъбречно заболяване.

Казвате, че дори при 70% увреждане на бъбреците може да нямаме симптоми?

Точно така, това е достатъчно късно. Затова в профилактичните изследвания трябва да има и креатинин – един- единствен показател, който струва 3 лв. Да, има изследване на прясна урина, но много често тя излиза нормална, дори да има висок креатинин.

Човек би трябвало да разсъждава така – аз се чувствам добре, но за да съм сигурен, трябва да направя изследвания, които да го докажат. Едно изследване на бъбречна функция ще даде достатъчно информация и няма да надхвърли 10 лв. един път в годината. Трябва да имаме интелектуалния статус да разберем колко важно е това и да го правим.

Проф. Емил ПАСКАЛЕВ е специалист по вътрешни болести и по нефрология. Ръководител е на Клиниката по нефрология и трансплантация в УМБАЛ "Александровска", на Катедрата по нефрология на МУ - София и на Българското нефрологично дружество. Специализирал е в областта на бъбречните трансплантации и нефрологията в Испания, Франция и Германия. Активно работи в няколко направления - консервативна нефрология, хроничните и редките бъбречни заболявания, бъбречна трансплантация и диализно лечение.