Проф. Аргирова: Наближава моментът вирусът да мутира и да пробие защитата на ваксините
ХИВ е по-интересен от SARS-CoV-2, казва проф. Радка Аргирова, и може да ѝ се вярва, защото тя е част от 40-годишната история на ХИВ у нас. По време на 20 юбилейна среща на журналисти и здравни специалисти, организирана от фондация "МОСТ", с нея разговаряхме за новата провокация към вирусолозите - COVID-19.
Проф. Аргирова, в презентацията си проследихте 40-годишното развитие на борбата с ХИВ/СПИН у нас - едно от най-сериозните научни предизвикателства в кариерата Ви. Това означава ли, че вирусът, който причинява СПИН, е по-интересен от SARS-CoV-2?
О, да, по-интересен е, защото има много специфичен начин на установяване на инфекцията. Той навлиза в клетките и към 72-ия час, след като зарази, установява веднага хронична инфекция. Тази хронична инфекция, която се обуславя от образуването на провирусна ДНК, която се интегрира в ДНК на клетката, е едно доживотно явление от което (засега) спасение няма. И оттук нататък всичко, което произтича, протича в хода на тази хронична инфекция.
SARS-CoV-2 2 е РНК-сдържащ вирус, който работи по механизма на острата инфекция. А за острата инфекция е характерно, че когато настъпи, вирусът в клетката се размножава, излиза и лавинообразно заразява други околни клетки. Възможните изходи са два – или заразената клетка умира и вирусът вече го няма, или пък той се разпространява и заразява целия организъм, но пак в крайна сметка инфекцията завършва. С други думи острата инфекция завършва без след това да можем в нея да намерим вирус. Докато при ХИВ това остава доживотно. Това е огромна разлика.
Това ли е причината все още да няма ефективна ваксина срещу ХИВ? Казахте, че многобройните опити за създаване на ваксина са дали ефективност не повече от 40%?
До някаква степен да. Но не само това. ХИВ мутира изключително много, както и SARS-CoV-2, но ако се сравнят скоростите на мутация на двата вируса, се установява, че много повече мутира ХИВ. Първенец в това отношение е грипният вирус.
Успяхте ли да видите коронавирус. Знам, че са необходими специални условия за това, но все пак?
Няма нужда от това. Със съвременните методи ние изолираме веднага неговата РНК от тези носогърлени орално- фарингиални смивове (секрети), които се вземат като проба. Тази РНК има много специфични свойства, които веднага определяме, и казваме - ето изолирахме вируса на SARS-CoV-2.
Споменахте по време на дискусията за здравеопазването, че вече има огромен брой лаборатории, които изследват проби за COVID-19, но далеч не всички извършват еднакво добра диагностика. Това поставя ли под съмнение статистиката на заразените?
Аз съм авторът на първото практическо ръководство по диагностика на коронавируси, създадено още през март 2020, когато бях член на Медицинския експертен съвет. Това ми беше задачата там. Ръководството е публикувано. От тогава до сега, въпреки че са минали година и половина, съм направила вече три редакции. Последната е с проф. Корсун, която е шеф на референтната лаборатория "Грип и ОРЗ" на НЦЗПБ, защото нещата галопиращо бързо се развиват и трябваше да се нанесат допълнения.
Има подводни камъни и те не са ясни на пръв поглед за тези, които не са се занимавали с такъв вид диагностика. Затова това трябваше да се напише ръководство и трябваше хората, които впоследствие нямаше как да не бъдат натоварени с това, да преминат през някакво макар и минимално обучение и да се убедим, че правилно правят определянето на резултатите от PCR.
Аз лично постъпих така – още през март 2020г. се регистрирах в Европейския център по вирусен контрол в Дюселдорф, Германия като участник в този външен контрол. Разбира се, идеята беше да получа сертификат, и да съм сигурна за себе си, че това, което правя, е каквото трябва. Още през април те изпратиха първите 5 проби. Веднага след това получих сертификат и оттогава съм участвала още 2 пъти в този контрол. Харесвам тези контроли, защото ако се случи да имаш грешка е важно да разбереш къде е – дали в самия кит (реактив), с който работиш, дали е в начина, по който работиш. Защото в началото китовете не бяха съвършени.
Как се променя вирусът, оправдаха ли се първоначалните Ви очаквания за развитието на пандемията?
Оправдаха се. Преди година казах, че този вирус ще бъде с нас 10 години. Знаех, че ако не бъде ликвидиран веднага, ще продължи да се разпространява. А нямаше как да бъде ликвидиран веднага, защото нямахме ваксина. След това дойде ваксината, но ваксинирането трябваше да стане много бързо. Досега светът трябваше да е завършил с имунизациите. Говоря за света, защото въздушно-капков вирус не може да не се разпространява, дори в отделни страни да е ликвидиран. Виждам, че се забавят нещата.
При нас се забавиха и по по други причини.
Да, при нас има други проблеми. Както винаги сме неверници и затова България ще остане една територия, в която ще има непрекъснато огнища на COVID-19, които ту ще затихват, ту ще се разгаря жарта в тия огнища и непрекъснато ще има области, в които ще има някакви ограничителни мерки. Това се нарича ендемичен тип протичане на инфекцията. Ще си бъдем с тази инфекция дълго време.
Определяте като следващ пик 10-15 октомври. Това, предполагам, е свързано с присъственото начало на учебната година?
Да, давам толеранс от един месец. Ще се заразят ученици, родители, семейният кръг. Малките ученици не се ваксинират все още, а сред по-големите няма много желаещи.
Как се управлява пандемията у нас преди и сега според Вас?
Преди пандемията въобще не се управляваше ефективно. Това не беше управление, това бяха приказки. Спасението се търсеше в локдауна. И досега мисля, че с локдауните се направи грешка, но това вече е минало. Според мен грешката в нашата страна е една – няма контрол върху мерките. Мерките ги има и са правилни, всичко е написано както трябва, оттам нататък няма контрол. Необходима е твърда ръка от страна здравните власти, РЗИ да работят съвместно с полицията.
Смятате ли, че трябва да има задължителна ваксинация за определени съсловия?
Не ми се иска да е задължително, но е добре медицинските работници да бъдат ваксинирани. Не можеш да си позволиш да бъдеш източник на инфекция за пациентите.
С какво си обяснявате, че в самото съсловие нямаше ентусиазъм за ваксинация?
С незнание, тези неща не се учат просто.
Колко време ни остава до следващия вариант на SARS-CoV-2, при който ваксините няма да работят?
Не знам, мисля, че вече две години сме с вариантите, при които ваксините работят. Това не е малко време. Толкова ще ни пазят и антителата от ваксините, които сега са поставени. Но не бих могла да прогнозирам кога ще се появи този вариант, който ще пробие имунната защита... мисля, че този момент наближава. Две години за един изменчив вирус не са малко време. Както се казваше някога - количествените натрупвания ще доведат до качествени изменения.
Проф. д-р Радка Аргирова, дмн, има дългогодишен научен и практически стаж като вирусолог, особено в областта на HIV, ретровирусите и онкогенните вируси. Тя завършва Висш медицински институт, София през 1969 г. През 1973 г. завършва Института по вирусология „Ивановски” в Москва, където придобива научна степен Кандидат на медицинските науки. През 1987 г. получава научна степен доцент по вирусология от Института по обща и сравнителна патология на БАН. От 1994 г. е доктор на медицинските науки, а от 1997 г. - професор по вирусология.
Проф. Аргирова е завеждащ последователно на Централна лаборатория по СПИН, Лаборатория по ретровируси и Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси в Националния център по заразни и паразитни болести. От 1992 г. насам е преподавател по вирусология в Биологичния факултет на СУ „Климент Охридски”. Заместник-министър на здравеопазването и Главен държавен санитарен инспектор в периода 1995 – 1997 г. Председател на програмния съвет по СПИН към Медицинска Академия между 1991 и 1993 г. Координатор за Централна и Източна Европа и представител на България в СЗО в Женева, Швейцария в периода 1992 – 1994 г. във връзка с глобалните програми срещу HIV/СПИН. От 1994 до 1996 г. е член на Програмния координационен борд на Програмата срещу СПИН на Обединените нации (UNAIDS). Експерт по въпросите на СПИН в проведени мисии в Република Конго и Филипини през 1994-96 г.
Председател на Българското дружество по медицинска вирусология (от 2001 г. до момента); зам.-председател на Българския съюз на медицинските специалисти (2010-2013); член на Международното дружество за СПИН (International AIDS Society); член на Европейската клинична асоциация по СПИН ( European AIDS Clinical Society); председател на Медико-биологична секция към Хумболтовия съюз в България (от 2010).
От 2013 г. е част от екипа на “Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” като лекар-вирусолог към Клиничната лаборатория, сектор “Имунология и молекулярна диагностика”.