Проблемът на здравеопазването: силно политизирано и завладяно от лобита

Да се махне политическата коректност и да отидем към същината на проблемите, защото ако не решим истинските проблеми, никога няма да има нормална система на здравеопазване в страната. Един от проблемите е, че системата на здравеопазването е силно политизирарана и завладяна от лобита.

Това каза лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев, който откри дискусията "Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор“, организирана от политическата партия. Проблемите в сектора дискутират представители на съсловни и браншови организации. Големият отсъстващ е Българският лекарски съюз.

По думите му друг проблем в системата е твърдението, че в отделни точки на страната има адекватна здравна грижи, но не е така, тъй като има места, в които помощ може да се окаже само с хеликоптер. Половината места за медицински сестри в здравните заведения, училища и ясли не са заети, а средната възраст на медицински сестри е над 50 г., посочи още той.

Българското здравеопазване има много положителни страни, но и доста дефицити заради липсата на регулация през последните 30 г., посочи народният представител от ПП-ДБ доц. Васил Пандов.

Осигуреност със специалисти

В Австрия и Германия има много лекари спрямо броя на населението, във Финландия и Латвия броят на лекарите е почти наполовина от лекарите в България, каза Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ). По думите ѝ проблемът е в броя на медицинските сестри в България. С по-малко медицински сестри в сравнение с България са Гърция и Румъния, а най-много има във Финландия и Германия. По данни на Министерството на здравеопазването в държавните и в общинските болници един лекар се грижи за 10-11 пациента на месец, а от специалистите по здравни грижи един се грижи за седем пациента, като в специализираните болници пациентите са повече, каза още Георгиева. По думите ѝ дефицитът на медицинските сестри е изключително сериозен, като около 17 хиляди медицински сестри не достигат. По данни от НАП възнагражденията на три големи категории – лекари специалисти, медицинска сестра и акушерка за първите месеци на 2025 г. показват, че за лекарите достигат до около три хиляди лева, а за медицински сестри и акушерки – около 2700 лв. Средната заплата в България през юни 2025 г. е била 2547 лв. и въпреки тези възнаграждения, има дефицит на медицински сестри, посочи още Георгиева.

Според нашия регистър средната възраст на медицинските сестри е 57,8 г., каза Диана Георгиева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. До миналата година медицинските сестри са били 22 800, а към 2 февруари 2026 г. са 21 830 и продължава да намалява броят им, добави тя. По думите ѝ няма да има желаещи да учат за тази професия заради огромната отговорност и денонощната грижа за пациентите. Акушерките за цялата сестра са 3347, а рентгеновите лаборанти са около 1500, посочи още Георгиева и обърна внимание на на големия брой болници, които се разкриват, без да се отчита кой ще оказва грижа за пациентите.

За близо 10 г. фармацевтите са над 7700, а разпределението им е основно в областни градове с университетски болници, каза Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз. В България няма никакъв демографски или географски критерий за разкриване на аптеки, допълни той. Вече има шест фармацевтични факултета, а последният, който беше открит в Бургас, е абсолютно излишен, но по много причини беше открит, посочи още Маринов. По думите му, само в Испания, Гърция и Кипър има повече магистър фармацевти и повече аптеки на глава от населението в сравнение с България. Аптеките в страната са много, а новите факултети водят до още повече аптеки, но слабо заредени, като така не се подобрява достъпът на населението до лекарства, посочи още Маринов, цитиран от БТА.

Говори се за свръххоспитализациите и статистика показва, че има пациенти, пролежали 51 пъти в болница, каза д-р Гергана Николова, заместник-председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. В извънболничната помощ семейните лекари преди години бяха около 4300, но сега са по-малко от 3800, а не малко от тях навлизат в пенсионна възраст. Тя допълни, че трябва да се обърне сериозно внимание и на административната тежест в извънболничната помощ. По думите ѝ много е скъпо за системата, за данъкоплатците и на държавата неглижирането на извънболничната помощ.

Не може всички възнаграждения да са под един знаменател, тъй като има доста голяма разлика в отговорностите на медицинските сестри в зависимост от отделения и трябва да има диференциация по отношение на квалификацията на медицинските сестри в зависимост от лечебното заведение, в което работят, каза доц. Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска онкохематология в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ". Парите за заплащането на труда зависят от работата по клинични пътеки, от приходите и разходите на клиниката, припомни тя. Всички знаем, че лекари и сестри разчитат на допълнителното финансиране, но то зависи от много фактори, свързани и с болничните директори.

Младите лекари

След няколко протеста и разговори с политици установихме, че в управлението няма необходимата воля и консенсус, че трябва да се направи реформа, а ние имаме предложения за промени, които ще подобрят ситуацията за специализантите, каза Калина Божилова, представител на Инициативен комитет „Бъдеще в България“. По думите ѝ специализацията, в зависимост от лечебното заведение и ментора, са различни, тъй като не се спазват критерии. Обучението трябва да се реформира от началото и трябва да има политически натиск върху министъра, за да може да направи необходимата реформа. Според нея трябва да има минимална основна заплата за всички лекари специализанти, защото те не работят по клинични пътеки и зависят от заплащане, дадено от ръководителя на клиниката. За конкурсите за специализации д-р Божилова каза, че зачисляването за специалност е непрозрачно. Обявяват конкурси, за които предварително е избран специализант, добави тя.

Специализантите да специализират и в по-малките градове, призова д-р Васислав Петров, председател на Сдружението на областните болници. По думите му спешната помощ в болниците през последните 10 г. наистина се крепи на специализантите. Всяко такова дежурство обаче в областните болници се заплаща между 250 и 300 лв., посочи още той. Заплащането на труда на лекари и медицински сестри е такова, защото политиците така са го направили, но докато сме търговски дружества, няма как да дадем пет хиляди лева заплата, ако сме получили от здравната каса три хиляди, каза още той.

Ако няма визия, осигурена с финанси за всяка дейност, ще продължаваме да си играем на "кой е по-по-най-", каза д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз. По думите му фаворизирането на една или друга специалност е погрешен подход. Д-р Миланов обърна внимание, че денталните лекари сами се грижат за денталните си практики, а за кариерното развитие 15 г. няма промяна в наредбата за специализацията на лекарите по дентална медицина. 

Единият от проблем е, че като търговски дружества болниците не са сигурни, че ще могат да плащат заплати, особено областните, обобщи Асен Василев. Вторият е, че имаме недостатъчно и неравномерно заплащане за труд, което създава всякакви проблеми. В центъра на системата са парите, а не пациента, което означава, че системата е лошо конструирана, допълни Василев.

Следете новините ни в GoogleNews