Плевнелиев върна закона за лекарствата

Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет на 16 януари 2014 година, съобщиха от пресекретариата на държавния глава.

Вчера лидерът на Движение България на гражданите Меглена Кунева обяви, че е внесла искане до президента за налагане на вето на закона. 

Според президента законът въвежда рестриктивен режим по отношение на износа на лекарствени продукти, включително по отношение на вътреобщностните доставки в Европейския съюз. Държавният глава подкрепя усилията на народните представители за осигуряване на достатъчни количества от лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението, тъй като животът и здравето на гражданите са висша ценност. Той обаче счита, че това трябва да бъде направено в съответствие с основни принципи в Конституцията и в европейското законодателство, какъвто е принципът на равнопоставеност на стопанските субекти и правовата държава.

С текст в закона се създава задължение за търговците на едро на лекарствени продукти да подават уведомление до Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за всеки износ на лекарствен продукт от страната, включен в Позитивния лекарствен списък. Лицата ще изчакват в 30-дневен срок от уведомяването преценката на изпълнителният директор на ИАЛ, за да могат да извършат износа.

Според държавния глава в закона трябва да има ясни критерии, които да създадат условия за равнопоставеност спрямо всички износители на даден лекарствен продукт за определен период от време. Липсата на ясни критерии и поставянето на стопанските субекти в неравностойно положение създава предпоставки за субективизъм при вземане на решението от компетентния орган. Въвеждането на уведомителен режим (подаване на уведомления за износ), който има характеристиките на разрешителен, при липсата на ясни правила и критерии има потенциал да създаде корупционни практики. Когато държавата, за да защити и да осигури достъпно здравеопазване на гражданите в страната, налага ограничения в областта на снабдяването с лекарствени продукти, то тези ограничения следва да се отнасят за всички субекти, които извършват тази дейност, а не само спрямо определени лица. Само така може да се изпълни конституционното изискване за наличието на еднакви правни условия.

Друг аргумент на президента да върне за ново обсъждане текстове от Закона е несъответствието с чл. 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Въведената мярка за уведомяване и изчакване в 30-дневен срок несъмнено се явява ограничителна мярка пред износа на лекарствените продукти. В мотивите към законопроекта на народните представители липсва анализ за съответствие с европейското законодателство. Пълноценното членство изисква страната ни да спазва учредителните договори на Европейския съюз и производното законодателство. След като се въвеждат препятствия пред свободното движение на стоки в Общността, то е необходима оценка дали конкретният уведомителен режим е обоснована и пропорционална мярка.

След намесата на Европейската комисия по-голяма свобода при износа на лекарствени продукти е дадена в Испания, Гърция и Португалия, като се очаква окончателно решение в тази посока да бъде взето и в Естония и Словакия.  

Мотивите към законопроекта относно уведомителния режим при износа не съдържат достатъчна аргументация за необходимостта от неговото въвеждане. Липсва оценка дали режимът ще се отрази еднозначно и положително на лечебните заведения, пациентите и на стопанските субекти, които осъществяват търговия на едро с лекарствени продукти. Наличието на тази оценка ще позволи да се прецени ефективността на наложената мярка и дали тя е в състояние да гарантира, че забраната за износ на лекарствен продукт ще има за единствена последица пускането на лекарствения продукт на българския пазар и ще доведе до задоволяване на здравните потребности на населението.

Въвеждането на рестриктивния режим за износа на лекарства ще доведе до спад в продажбите на малките и средните компании, които изнасят лекарствени продукти, и до съкращаване на служители в тях. Това ще се отрази неблагоприятно не само на самите компании, но и на българската икономика.

Президентът обръща внимание и на разпоредбата в закона, според която притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, който не уведоми ИАЛ за извършване на износ на лекарствени продукти, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 100 000 до 200 000 лв. Според държавния глава, размерът на предвидените санкции не е съобразен с тежестта на нарушението предвид факта, че законът предвижда глоба в размер от 25 000 до 50 000 лв. за лица, които произвеждат, внасят, продават, съхраняват или предоставят за употреба в Република България лекарствени продукти, неразрешени за употреба. Това административно нарушение може да има много по-тежки последици за общественото здраве, отколкото износът на лекарствени продукти.

Държавният глава се надява, че мотивите му ще бъдат приети и Народното събрание ще съобрази текстовете на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с Конституцията на Република България, с чл. 36 от Договора за функциониране на Европейския съюз и с разпоредбите на Закона за нормативните актове.